Разказвали сме ви за Мартин Златков – художникът, който превръща правенето на десерти в изкуство и който отразява красотата на живота и природата с кадрите, които снима като любител фотограф. Художникът от Кюстендил, който преоткрива и затвърждава себе си в чистия поток на творенето. В началото на юни той откри третата си самостоятелна изложба, този път в онлайн пространството, защото 2020-а някак ни лиши от физическата близост помежду ни, но и ни научи как да изразяваме себе си по-добре, помогна ни да преосмислим кое наистина ни е важно и че винаги можем да намираме път към мечтите си, защото все пак остава най-чистото, истинското и движещото, което имаме. Напомни ни и че мостовете на споделеност може да се изграждат лесно, когато основата им е любов.
Изложбата на Мартин носи името „Есенцията на младостта“ – акварели на цветя, които създава тази пролет.
До момента имаш две изложби, които си представял пред публика. Кога се появи идеята и за трета, какъв беше пътят към нея?
Мартин: Тази пролет, точно в този период, в който човечеството се задушаваше от новини, които всяваха страх и несигурност, аз отново намерих своята глътка въздух, спасение и покой сред природата.
Еликсирът на живота, или иначе казано разцветът на младостта ме вдъхнови да творя и да създам произведения на изкуството, в които да вложа живец, светлина, както и парченца от моята вселена, моята душа. Търсех чистото послание, което да зареди всеки един от нас. Това, което е способно да ни докосва, вдъхновява и напомня, че понякога нещо “малко“, обвито в любов, е напълно достатъчно да преобърне сивото ни ежедневие и да го изпълни с пъстрота, а цветята носят точно това послание за мир, сигурност, сплотеност и надежда навсякъде по света.
Природата е силата, която ни дарява с живот, кара ни да се чувстваме в хармония със самите себе си и вдъхва у нас спокойствието и вярата, от които ние всички имаме нужда, но сякаш в кръговрата на живота често забравяме за това.
Какви са посланията, които искаш да изразиш чрез нея?
Мартин: Международният ден на детето – 1 юни е датата, на която се спрях за откриване/публикуване на “Есенцията на младостта”. За мен всяко едно цвете е символ на всемир, то е рожба на майката Природа и по същия начин, по който тя е свързана с тях, грижи се и ги закриля, така за нас е важно да съхраним връзката с вътрешното си дете, с нашето вътрешно Аз.
Само и единствено наша отговорност е да пазим този пламък жив, да го даряваме всекидневно с “храна”, да го вдъхновяваме и обичаме, защото точно там се крие и разковничето, ключът на любовта към самите нас – а това е нещо, което много хора не успяват да открият дори и за един цял живот. Любовта винаги е започвала отвътре навън.
Убеден съм в това, че човек не може да обича, усмихва, помага, съчувства, вдъхновява и да се отдава истински на някой друг, преди да е открил тези качества в себе си.
Какъв е моментът, в който идва идеята за една творба? Какво усещаш, какво чуваш, преди да преминеш към реализация?
Мартин: За мен тези моменти винаги идват интуитивно. Точно така се роди и самата изложба. Бях в период на кръстопът и се чудех към каква посока да поема, но обръщайки се навътре в себе си и най-вече “слушайки” моето вътрешно дете, аз открих отговора, който търсех.
Една идея може да намери своя път към нас по куп и различни начини. Тя може да ни се усмихне, докато творим, да ни прелъсти докато четем, да се разлее в нас, докато пишем, да ни провокира, докато рисуваме, да ни утеши, докато слушаме или да ни докосне докато се разхождаме.. а дори и да засияе като Слънце, докато спим и сънуваме. Понякога може да дойде дори като дежавю – нещо, което сякаш вече сме изживели.
Идеята може да се възприеме и като знак, като жокер. Понякога толкова видим за другите около нас, а всъщност толкова невидим за нас самите, че може чак да ни удари по главата, но ние дори и да не разберем за това от натовареност, безпокойствие или някоя от многото житейски драми, които така или иначе препускат като новинарски емисии в забързания ход на живота.
Пропуснатите идеи са като пропуснати шансове, а вината е само и единствено наша, че не сме ги уловили. В тези случаи ние не сме “слушали” внимателно.
Какви техники използваш и поставят ли те пред различни предизвикателства?
Мартин: В зависимост от техниката, в която творя – различни. В случая с акварела всичко, от което имам нужда, са моите четки (мечти), боя (душа), хартия (спокойствие) и вода (вдъхновение)… за малко да изпусна и желание!
Предизвикателствата, които срещам при работата с различните техники мога да опиша в няколко книги. Аз съм човек, който обича да излиза от зоната на комфорт, тъй като зная, че истинското развитие и уроци се случват само и единствено от другата страна на сигурността.
Преди време имах дързостта да упорствам в рисуването на портрети върху стъкло.
Една сутрин започнах да рисувам в 8 часа. Бях се слял с произведението, върху което работех, приключих след 12 часа. През деня само в един момент се усетих, че трябва да си направя 5 минутна почивка, в която да пия чаша вода и да хапна нещо бързо, след което исках да продължа работа. Нощта след това беше неприятна за мен, тъй като в своя унисон аз се бях обезводнил, вредните изпарения на боите също бяха допринесли, а и се бях схванал от свитата поза, в която рисувах. Та говорейки за зоната на комфорт, да речем, че точно тогава я бях пристъпил и научих уроците, от които съм имал нужда.
Сега откривам себе си в техниката акварел, а там ползите са много повече и удовлетворението ми е много по-голямо.
Говориш с такава искрена страст – към работата си, към живота, за чистата любов. Има лекота в думите ти, оптимизъм. Как душата се съхранява чиста в съвременния свят?
Мартин: Добрите дела, чистите изненади, жестовете без повод, милите и искрени думи, вдъхновяващите действия и постъпки. Това е една малка част от нещата, които дават на нашата индивидуалност и разум смисъл, от който имаме нужда, за да се развиваме и израстваме душевно тук и сега. Душевно злато е да дадеш от сърце, да го правиш с чисти намерения и да не очакваш нещо в замяна.
Истината е, че когато правиш добро, то се връща в много по-големи количества и се появява обратно в твоя живот. Нека допуснем, че това е ефектът на огледалото – каквото дадеш, това и ще получиш, всичко започва отвътре навън и винаги с теб.
С какво “храниш” своята душа?
Мартин: Добрите книги, вдъхновяващите пътешествия, сполучливо научените уроци (било то житейски или не) и искрените приятелства и връзки винаги помагат, но своята душа “храня” и с моментите и емоциите, в които давам и правя другите истински щастливи, заредени и вдъхновени, било то чрез нещо, което съм нарисувал, написал, казал, заснел, предал успешно като знание или сътворил в кухнята. Винаги си лягам много по-щастлив вечер, когато зная, че съм помогнал на някого и съм направил неговия ден по-лек и по-добър. Щастието и вдъхновението винаги вървят ръка за ръка, те са като усмивката – предават се автоматично, затова нека ние всички си позволим и нека се усмихваме много по-често.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
