Видях как си отиде дядо ми. С деменция, а в последните две години от живота му се запознавахме всеки път, когато се срещахме. А други се помнят и се правят, че не се познават.
Видях как свършва любовта. За секунди, след две години ежедневно вричане в нея. А други твърдяха, че е истинската.
Видях как се разделят пътища. След две години планове и труд. А други вярват, че посоката е достатъчна.
Видях как светът се променя, а свободата ти прашасва вкъщи – за има-няма две години. А други вече са забравили.
Научих се да виждам и в тъмното. През двете години, в които живеех без ток. А други оставят лампата в коридора да свети цяла нощ.
Виждам как две години стигат. За малка смърт и прераждане. А други мечтаят безсмъртие.
