Днес ви срещаме с една жена, която може да вижда магията на реалността и да я пресъздава върху платното. Творчеството на Erna ни подарява света, който принадлежи на детството, на паметта, на абсолютно щастие. На любовта към живота, която се крие в летния вятър, в черешовата градина, в торбата с лимони, в прането на двора, във флорентинските покриви. С нея си говорим за изкуството като начин да помним, за несъвършенството като човешка красота и за смелостта да правим онова, което обичаме.
За начало – разкажи ни малко за себе си. Коя е Erna извън картините и кога рисуването стана важна част от живота ти?
Erna: Неосъществена градинарка и селянка. Мечтая за селска къща с голям двор, с чушки и домати, с мушката и светулки, да ходя боса по тревата и плочките, небето да е съвсем близо, но най-важно е да се вижда морето.
Понякога мога с дни да мисля и фантазирам разни неща съвсем сама, после да се съмнявам във всичко измислено. Жизненоважно ми е да се смея много с приятелките си и със семейството си. Обичам да гледам филми, всъщност обожавам киното. Рисуването стана важна част от живота ми не изведнъж, а бавно, постепенно, с търпелива любов и грижа.
Закуска
Какво те вдъхновява най-много, когато рисуваш – хората, природата, цветовете, ежедневието, определени емоции или нещо съвсем друго?
Erna: Сенките по тавана в стара къща, размърдването на перде, рокля, съхнеща на слънце, с която танцува вятърът, капещата вода в каменната мивка на двора, прохладата на плочките и мъхът по тях, олющената боя по някоя стена , миризмата на орловия нокът, потракването на прибори, което долита през отворения прозорец в лятна вечер – малка част от присъствията на един свят, осезаеми чрез отсъствието. Някой е бил тук, някой тъкмо си е тръгнал, някой ще дойде… може да е свят от детството, закопчан в миговете на абсолютното щастие.
Райски ябълки
Как изглежда един твой творчески ден? Имаш ли нужда от специално настроение и място, или можеш да седнеш пред платното и просто да започнеш?
Erna: О, аз от съвсем скоро си имам ателие, чисто мое си пространство за рисуване, картини и мечтаене, а понякога и вино с приятелки. Голяма радост е да се събудиш сутрин, любимата ми част от деня е, да се чувстваш добре, да се погрижиш за цветята, да си направиш чаша еспресо и да влезеш в ателието. Отварям прозорците и вратите, пускам си радио, нямам още друга музика там, и хайде да се почва този ден. Някои сутрини, преди да отида в ателието, отивам на йога. После картините са по-меки, но не толкова мечтателни.
А също е голям кеф и да рисуваш навън, да си замъкнеш триножника в полето и да се развихриш.
Рибарска поезия
Какво ти дава изкуството в личен план? Има ли нещо, което рисуването ти помага да изразиш или да преживееш по различен начин?
Erna: Рисуването ми помага да обработя емоциите си, да подредя, проумея и приема света, какъвто е, а не какъвто ми се иска да е, какъвто мисля, че би трябвало да е.
Много често, докато работя, разрешавам някакъв проблем от съвсем друго естество или мой вътрешен конфликт, абе направо помъдрявам. Или ми просветват всякакви идеи, без изобщо да съм мислила. Като рисувам много не мисля, влизам в особен, странен режим, но той сякаш изчиства ненужното, намества.
И също да не забравя да кажа: имам няколко много красиви и дълголетни приятелства, започнали от една картина.
Brume silvestre
Според теб какво носи изкуството на хората днес – особено във време, в което ежедневието е толкова забързано?
Erna: Носи ни човешкото – дефект, несъвършенство, уязвимост, крехкост и милост. И всичко това е неизразимо красиво. Обич към човека, божествена обич. Изкуството е проява на божията обич и милост към нас.
Много хора имат талант или мечта, но не намират смелост да я последват. Какво би казала на човек, който усеща, че има дарба, но се страхува да започне или да повярва в себе си?
Erna: Аз не знам точно колко трябва да си повярвал в себе си и хубаво ли е това. Може би защото аз самата имам огромни колебания, много често се чувствам като човек, който не върши нищо полезно. А и има толкова много изкуство, че нищо няма да се промени, ако аз спра да рисувам. Единствената причина да го правя е, че това обичам да правя най-много. И нямам никакви съвети за хората като цяло: ако им се прави нещо достатъчно много, те ще го правят, в противен случай – на кого му пука.
Ако можеше да срещнеш себе си в началото на този творчески път – какво би ѝ казала днес?
Erna: Бих ѝ казала да е по-смела, много по-смела, че всичко е наред и после става по-хубаво.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
