През 80-те години в Япония лекарите и учените започват да гледат на гората не просто като на място за разходка, а като на среда, която може да влияе на тялото и психиката. Така се ражда shinrin-yoku – буквално „горско къпане“ или „къпане в горската атмосфера“. И не, идеята не е да се къпеш в езеро насред гората, а да прекараш време сред дърветата, бавно и с внимание към това, което виждаш, чуваш, усещаш и вдишваш.
Терминът се появява в Япония през 1982 г., когато Министерството на земеделието, горите и рибарството започва да популяризира shinrin-yoku като начин хората да се свържат с природата и да се откъснат от напрегнатото ежедневие. Идеята постепенно привлича вниманието на японски учени, които започват да изследват дали усещането, че „ни става по-добре“ в гората, има измеримо физиологично обяснение.
Оказва се, че има.
Изследванията през следващите десетилетия започват да показват, че престоят в горска среда може временно да понижи сърдечната честота и кръвното налягане, както и някои показатели, свързани със стреса. Има данни и за намаляване на тревожността и подобряване на субективното усещане за спокойствие. Може би тялото ни помни нещо, което съвременният живот често ни кара да забравим. Че не сме създадени да прекарваме целия си ден пред светещи екрани, сред шум, известия и постоянна информация. И че понякога няколко часа сред дърветата могат да направят нещо много ценно – да ни помогнат да забавим темпото.
Какво всъщност прави гората с нас?
Когато сме в гората, вниманието ни естествено се измества от задачите и проблемите към това, което се случва около нас. Не е нужно да медитираме или да изпълняваме сложна техника, а да обърнем внимание на случващото се наоколо без да си поставяме цел. Шумът на листата, светлината между клоните, миризмата след дъжд, как стъпваме, как дишаме. Опитваме се да присъстваме тук и сега.
Какво казва науката?
Една от най-интересните области на изследване е стресът. При престой в гората се наблюдават промени в показатели като кортизол, сърдечна честота и кръвно налягане. В редица проучвания участниците съобщават и за по-малко напрежение и тревожност след време, прекарано сред дърветата.
Една от хипотезите е свързана с т.нар. фитонциди – летливи органични съединения, които се отделят от растенията, особено от някои иглолистни дървета. Те са част от естествената защита на растенията срещу микроорганизми. Учените изследват дали вдишването на тези вещества може да има влияние върху човешката физиология и имунната система. Именно оттук идва и една от най-популярните идеи около горската баня – че не само гледката на гората, но и въздухът, който дишаме там, е част от преживяването.
А защо се чувстваме по-спокойни?
Тук вероятно работят няколко механизма едновременно. В града мозъкът ни постоянно обработва информация – движение на автомобили, хора, реклами, шум, телефони, разговори. В гората стимулите са различни. Звуците са по-равномерни, движенията – по-бавни, а вниманието ни не трябва непрекъснато да реагира на потенциални опасности.
Има научна теория, наречена Attention Restoration Theory, според която природата може да помогне на насоченото внимание да се възстанови. Вместо постоянно да се концентрираме върху конкретна задача, погледът ни може свободно да се движи между листата, светлината, небето и пътеката. Затова след разходка в гората понякога имаме усещането, че главата ни е „по-празна“. И това всъщност е хубаво.
А какво се случва с настроението? Тук резултатите също са любопитни. Систематични прегледи и метаанализи на изследванията върху горската терапия намират връзка между престоя сред природата и намаляване на показатели за тревожност, психологически стрес и депресивни симптоми.
Колко време е необходимо?
При практиката shinrin-yoku често се препоръчва спокойно прекарване на време сред дърветата без конкретна цел. Дори 20-30 минути без телефон, без бързане и без поставянето на задача могат да бъдат добър начин да започнете.
А ако имате повече време – още по-добре!
