Какво се случва, когато едно дете, което обича думите, срещне други деца като него? Когато има място, в което може да прочете свой текст и някой наистина да го чуе? Място, където литературата е игра, приключение, експеримент и начин да откриеш собствения си глас.
Точно такова място създава Блага Вълчева във Велико Търново. „Страниците“ е литературен клуб за деца и младежи от 8 до 18 години, роден от любовта към историите. Днес си говорим с нея за детските мечти, силата на творческата среда, игрите с думите и за това как се създава пространство, в което децата могат и да четат истории, и да започнат да разказват своите.
Здравейте, разкажете ни за себе си и идеята да развивате любовта към литературата у децата.
Блага: Казвам се Блага Вълчева и живея във Велико Търново вече повече от 20 години. Може да се каже, че всичко започна от един училищен кръжок по поезия преди много години. Бях дете, което непрекъснато си измисляше истории. Скачах по дивана вкъщи и съчинявах стихове и приказки, а после ги носех в кръжока. Там за първи път почувствах, че не е нужно да съм пораснала, за да пиша. Имаше на кого да прочета това, което съм измислила, с кого да поговоря за думите, да редактираме текстовете си, да измисляме заглавия. Получавахме провокативни литературни задачи, пишехме есета по цитати от Борис Христов. Но най-ценното беше, че не се чувствах сама в това, което толкова много обичах.
След това учих литература и журналистика в Националната Априловска гимназия в Габрово, а после философия във Великотърновския университет. През всичките тези години продължих да пиша. Пишех стихове, приказки, разкази, хайку – навсякъде и по всяко време, когато някоя история ме намери.
Снимка: Яна Медникарова
Тази година реализирам и една моя мечта. Всеки момент ще излезе дебютната ми книга от издателство „Точица“, с вълшебните илюстрации на Миглена Папазова и с подкрепата на Национален фонд „Култура“ . И някак естествено емоциите ми се завъртяха отново около онова усещане от детството – около мястото, което пося в мен любовта към съчиняването.
Работя с деца и в друга посока – аз съм майстор керамик и водя творчески занимания с глина, а тъка и на стан. Знам колко обогатяваща е творческата среда за децата и за възрастните допуснати в нея и колко е важно да я имат – да видиш как една идея, подхвърлена от едно дете, вдъхновява друго. А покрай историите, игрите и литературните ни експерименти със сина ми все по-силно усещах, че ми се иска да създам такова пространство и за думите. Дейността на клуб „Страниците“ стартира на 1 октомври.
Как се роди идеята за „Страниците“ и какво Ви мотивира да създадете място именно за малки писатели и четящи деца?
Блага: Както Ви споделих „Страниците“ се появиха трохичка по трохичка. Покрай детските ми спомени за литературния кръжок. Покрай историите, които със сина ми си измисляме, докато вървим по тротоара. Покрай литературната дженга, която си направихме вкъщи – залепихме върху дървените блокчета различни думи и задачи и започнахме да съчиняваме страхотни общи истории и небивалици. Покрай излизането на книгата ми и усещането, че една много стара мечта най-сетне се е сбъднала. Покрай любовта към думите и нуждата да споделям тази любов.
Снимка: Яна Медникарова
Всичко някак доведе към „Страниците“. Дадох сметка колко много ми се иска децата да имат това, което на мен ми е било толкова ценно – не просто занимание, а среда. Място, в което да се чувстват чути, да споделят, да се вдъхновяват едно от друго. Колко много искам и аз да бъда в тази среда с тях. Във Велико Търново ми липсва точно такова място за деца и тийнейджъри, които обичат книгите, писането и измислянето. Място, където едно дете може да обича книгите и да пише, без това да го прави „странно“, и където може да срещне други деца със същите интереси. И да – синът ми също ще бъде част от „Страниците“. 🙂
На каква възраст са децата, които могат да се включат в работилниците? Как ще изглежда една среща в „Страниците“?
Блага: Страниците е за деца и младежи от 8 до 18 години, които ще бъдат разделени във различни възрастови групи. Подготвям проекта отдавна и имам идеи за срещите за цялата година. Не искам обаче те да изглеждат като учебна програма, която просто трябва да бъде изпълнена, а като клуб от съмишленици. Ще четем и ще говорим за прочетеното. Ще създаваме герои, ще измисляме техните имена, характери и светове. Ще пишем начала и ще търсим различни краища на истории. Ще измисляме заглавия и ще обсъждаме какво дава или отнема заглавието на един текст. Ще пишем по картина и ще рисуваме по текст. Ще създаваме комикси, хайку календар с рисунки и текст, акростихове, приказки, стихове, разкази. Ще работим с различни жанрове и ще експериментираме с формата. Ще има и срещи с хора, които стоят от различни страни на книгата – писатели, илюстратори, създатели на книги-игри, издатели. А най-важното за мен е написаното да бъде прочетено и споделено. Защото когато едно дете прочете своя текст пред други деца и те го чуят, се случва нещо много различно от това просто да изпълниш писателска задача.
Снимка: Яна Медникарова
Ще организирате и литературни игри за деца. Какво представляват те и какво се случва, когато превърнем литературата в игра?
Блага: Всъщност голяма част от това, което ще правим, е игра с думите. Можем да започнем история от едно изречение и всеки да добави следващото. Можем да създадем герой и после да го поставим в напълно неочаквана ситуация. Можем да напишем десетки заглавия на една история и да видим как всяко от тях променя начина, по който я възприемаме. Можем да „сготвим“ история по предварително дадени продукти – несъвместими на пръв поглед думи, които трябва да намерят място в един общ сюжет. Всичко това са литературни игри.
А литературната дженга е един от любимите ми примери. На нашата дженга (вид настолна игра с дървени блокчета) вкъщи сме залепили различни думи върху блокчетата и когато изтеглиш едно, трябва да намериш начин да включиш думата в общата ни история. Така никой не знае предварително накъде ще тръгне разказът.
Искам децата да преминават през различни жанрове – поезия, разказ, приказка, комикс, книга-игра, текст за песен – и да откриват, че няма само един начин да разказваш. Че няма една-единствена правилна история и че различните гледни точки могат да бъдат най-интересната част от нея.
Снимка: Яна Медникарова
Какво още искате да се случва между „Страниците“ — и какво ви се иска децата да отнесат със себе си, когато си тръгнат?
Блага: Най-много ми се иска между „Страниците“ да се случва общуване. Децата да се вдъхновяват едно от друго. Да чуят история, която никога не биха измислили сами, и да им се прииска да споделят своя още по-причудлива тяхна собствена. Да разберат, че един и същ текст може да събуди съвсем различни картини и чувства у различни хора. Искам да си тръгват вдъхновени с истории, които нямат търпение да напишат. С някоя дума в главата, от която може да се роди стих. С герой, който продължава да живее във въображението им. С идея, която да ги накара да отворят тетрадката и вкъщи. Да погледнат дървото пред блока или човека на автобусната спирка и да си кажат: „Ами ако…“
Ще имаме и литературен лексикон, който ще се предава между децата през годината. Всеки ще оставя в него по нещо от себе си – любима книга, герой, въпрос, стих, идея за първата си книга и ни остават спомени за това какви сме били в клуба и какво ни е вълнувало. След години може да не помнят всички упражнения, които сме правили. Но съм убедена, че ще помнят усещането, че е имало едно място, където са можели да разкажат нещо свое и някой наистина е искал да го чуе.
Снимка: Яна Медникарова
От какво има нужда „Страниците“ в момента и как хората, които харесват идеята ви, могат да помогнат?
Блага: В момента имаме нужда най-вече от хора, които да разкажат за нас, затова съм благодарна и за това интервю. Дейността на клуб „Страниците“ започва на 1 октомври и сега е важно идеята да стигне до децата и семействата, за които такова място би било ценно. Ако някой хареса това, което правим, най-голямата помощ в този момент е да сподели, да разкаже на друг човек, да ни препоръча на семейство с дете, което обича книгите, пише истории или просто има много въображение.
На 29 август проведохме творческа литературна среща на открито и беше наистина вълшебно, както и очаквах. Седнахме на едно одеяло, обсъждахме си разни супер сили, създадохме лилава пантера и една с испански имена, от небето валяха шапки и ставаха на бонбони, фалирахме няколко италиански търговци, не повишихме полицай, но зарадвахме една дама с розова шапка. Слушахме истории, измисляхме свои краища, рисувахме дървета, които никой друг не вижда по същия начин, и някак съвсем естествено започнахме да споделяме идеи, смях и въображение. А така започват най-хубавите приятелства, не мислите ли.
Иска ми се „Страниците“ да станат общност. Място, където децата могат да бъдат чути и да откриват собствените си гласове. Място, където историите се раждат от книга, от разходка, от разговор, от някаква смешна случка или от съвсем обикновено камъче на тротоара. И може би точно това е най-важното, което искам да дам на участниците в „Страниците“ – усещането, че има място, на което можеш да бъдеш себе си с думите, че не си сам в това, което обичаш и че понякога е достатъчно някой да каже: Разкажи ми!
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
