Мария Бурмова е ученичка в 10. клас в Национална Априловска гимназия, град Габрово, когато получава пълна стипендия за едногодишно обучение в САЩ по програма ASSIST. От 2015 г. насам следва приложна лингвистика с английски и френски език във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Казвам се Мария Бурмова и прекарах учебната 2013/2014 г. в училището St. Catherine’s School в град Ричмънд, Вирджиния, благодарение на стипендия по програма ASSIST.
Подобно на историята на Радияна Манчева, и моето училище беше само за момичета (и първоначално този факт внесе лек смут и в моята душа), така че аз също ще поговоря за предимствата и изискванията на този тип обучение, което доста се различава от предлаганото в България. В следващите редове ще се опитам да ви разкажа накратко за едни от най-важните 10 месеца в живота ми досега и да ви покажа защо обучението в чужбина може да спомогне толкова много за развитието на българските ученици.
На първо място трябва да се отбележи високото ниво на училищата, в които стипендиантите по програма ASSIST имат възможност да прекарат цяла учебна година. Тези частни училища предлагат една по-взискателна откъм време и усилия учебна програма, в която учениците могат да развиват умения като аналитично мислене и ефективна организация на времето и да видят как музиката, изкуството и спорта вървят ръка за ръка с останалите академични предмети.
Тъй като това са все клиширани фрази, които не казват много сами по себе си, нека ви разкажа за личното си преживяване в САЩ и как то ми даде безброй предимства и ме научи на толкова много уроци, включително и най-вече извън класната стая.
Дом далеч от родината
Когато един единадесетокласник се изправи пред най-голямото приключение в живота си до този момент – цяла учебна година в САЩ – приоритетите му бавно започват да се пренареждат. Преди заминаването ми се концентрирах върху подготовката си за предстоящото изпитание и прекарвах възможно най-много време със семейство и приятели. Така започна процесът на осъзнаване кое всъщност е ценното в живота ми, който продължи дълго след завръщането ми в България.
През целия си престой в САЩ аз бях чужденка, човек, който не принадлежи напълно на онзи свят, но пък това в никакъв случай не означава, че не намерих своя дом в една чужда страна. Дори напротив, намерих два. Прекрасните две приемни семейства, които не просто ме приеха в къщите си, но ми дадоха почти толкова любов и загриженост, колкото и биологичните ми родители. Това отношение ми помогна да се почувствам като у дома, въпреки че бях на хиляди километри от мястото, в което съм израснала.
Когато заминавах за САЩ, аз знаех само за първото си приемно семейство (сем. Шийли), с което щях да остана за първите пет месеца от престоя си. Тръгнах от България без да познавам нито тях, нито пък хората, които тепърва щяха да бъдат отредени за мое приемно семейство през втората половина.
Коледна сутрин със сем. Шийли. Снимка: Личен архив
Нека първо ви разкажа за невероятните Иса, Крейг, Бела и Робърт (плюс сладките им домашни любимци кучетата Бела и Джързи). Те се превърнаха в мое семейство в мига, в който дойдоха да ме вземат от летището в Ричмънд, където кацнах след невероятната едноседмична ориентировъчна програма край Бостън, която ASSIST организира за всички стипендианти. Сем. Шийли превърна престоя ми в Света Катерина в нещо много повече от просто една отлична възможност за учене и академично развитие. Не е лъжа, че хората правят мястото, а аз имах късмета да попадна на невероятни хора, които и до днес са мои родители, братя и сестри.
Обучението и дългосрочните ползи
След като се вписах в семейния живот през последните две седмици от лятото, дойде време за началото на учебната година. Тово начало включваше изготвяне на учебна програма, която да пасне на моето ниво, запознаване с правилата и изискванията на училището (нямахме униформи, но все пак трябваше да спазваме определен дрескод – без къси поли и изрязани потничета, например) и – естествено – вписване в училищна среда, пълна с хора, които изобщо не познавах.
С изненада установих, че повечето ученици в това елитно училище нямаха представа къде се намира България или пък какъв език се говори в тази нечувана страна, от която идвам. Шок беше и програмата ми на обучение, възможността за избор на разнообразни извънкласни дейности като голф, театър, йога или танци (аз се възползвах от последните две). Фактът, че можех да спортувам редовно и да изливам емоциите си чрез физическо натоварване и/или чрез различни форми на изкуството ми донесоха много удовлетворение и създоха атмосфера, в която успях да намеря сродни души и приятели.
Академичното натоварване е голямо и затова трябва да се концентрирате максимално и да и намирате време за всичко преди крайния срок. Работата в такава среда ми помогна да си създам добри навици, които оттогава насам са ми помагали както в Америка, така и в България.
Програма, което те прави по-добър човек
Времето, прекарано в чужбина в рамките на такава обменна програма, не се свежда само до учене. Да, училището наистина е най-голямото задължение, но хората, които срещаме, са също толкова важни.
Сем. Аткинс, второто ми приемно семейство, ме взе в дома си, след като бях станала много близка приятелка с голямата им дъщеря Ашли. Тя беше разказала на родителите си за мен, бях и гостувала няколко пъти и един ден тя ми каза, че родителите ѝ са решили да кандидатстват да бъдат мое приемно семейство. Така най-добрата ми приятелка стана и моя сестра, а аз намерих още едни любящи родители, които ми помагаха през цялото време и ми бяха опора в трудни моменти като тези, в които ме обгръщаше носталгия по родното място и близките.
Мария със сем. Аткинс, второто ѝ приемно семейство. От ляво надясно: Мария, Ашли, Кристофър, Кристин и Лаурен. Снимка. Личен архив
Смятам, че е излишно да описвам в детайли всички невероятни преживявания, които имах в САЩ – от ходенето на бейзболни мачове, през огромното лутане из огромните супермаркети, до търсенето на яйца за Великден.
По-важни са другите изживявания – например раздялата първо с родното семейство за толкова дълго време, а по-късно и раздялата с двете ми нови семейства. Трудно е човек да си заминава от места, в които е оставил части от сърцето си. Точно тези събития обаче ни учат на ценности, които остават с нас за цял живот.
Обучението в САЩ ме научи на много: даде ми академични знания, които ползвам и сега, и ме научи на търпение, на двойно по-големи усилия и на радостта, която идва след всяко преминато препятствие. Най-вече обаче ме научи на любов – любов към живота във всичките му нюанси, любов към себе си и любов към другите. Престоят ми от другата страна на Атлантическия океан ми показа как напълно непознати хора могат да се превърнат в едни от героите в живота ми и как любовта променя отношението ми към всичко, което правя.
Пред Белия дом. Снимка: Личен архив
Животът не е само учене за контролни работи и изпити (за които обучението в чужбина безспорно е страхотно предимство) и затова приканвам всички да пътуват възможно най-много, да се предизвикват всеки ден и постоянно да търсят любовта. Стипендиантските програми на ASSIST и HMC ви предоставят такава възможност – възможност, от която аз вече се възползвах и за която съм безкрайно благодарна!
Ако в момента сте в 10. клас и искате да сте на мястото на Мария и Радияна през учебната 2018/2019 г., сега е моментът да се включите в конкурса „Обучение на ученици в САЩ и Великобритания“.
Заглавно изображение: Мария Бурмова (втора от ляво надясно) със съквартирантките си по време на ориентацията за стипендиантите на ASSIST преди началото на учебната 2013/2014 г.
