„Винаги ме изненадва колко незаинтересовани сме днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!“
Стивън Хокинг
С наближаването на дългоочакваната церемония по връчването на наградите „Оскар“, не можем да не си припомним онези, които грабнаха статуетки миналата година. През 2015 г. безспорно най-впечатляващото присъствие, наградено с приза „Най-добра мъжка роля“, бе на големия Еди Редмейн за превъплъщението му в образа на гениалния учен Стивън Хокинг. Оставяйки настрана качествата на лентата „Теория на всичко“, днес искаме да надникнем по-подробно в живота на британския физик.
Стивън Хокинг е роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, градче на север от Лондон. По-късно Стивън бива приет в Оксфордския университет, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина. През 1963 г., докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг е диагностициран с тежкото заболяване АЛС – амиотрофична латерална склероза.
Окончателната диагноза е поставена, когато Стивън е на 21-годишна възраст, малко преди да сключи първия си брак, а прогнозите са, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказва да се бори с болестта си. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира — един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.
Хокинг е един от най-младите членове на Английското Кралско общество, Командор на ордена на Британската империя и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че е атеист, той е член на Папската академия на науките. Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 г. заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.
Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
През 1974 г., той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг и е първото, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 г. той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983 г. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.
И все пак в интервю по случай 70-ия му рожден ден на въпроса за какво мисли най-много през деня, професорът отговаря категорично: „За жените. Те са пълна загадка“.
Що се отнася до темата за смъртта и живота след нея, Хокинг споделя: „Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното“. И допълва: „Живея толкова години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща“.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви представим историите на още личности, които си струва да познавате!