Аушвиц-Биркенау е може би едно от най-ужасните места, на които човек може да попадне. Ако някога е съществувал ад на земята, то Аушвиц-Биркенау го описва най-добре. Точно там се намира и главната героиня в романа “Библиотекарката от Аушвиц” Едита Адлерова – четиринайсетгодишно момиче, което заедно с майка си и баща си е принудено да прекарва дните си в зловеща монотонност. Само че тя е намерила начин да излезе от там: чрез книгите, които са прозорец към един друг свят – свят, в който не се води война, свят без граници и огради, по които да тече ток.
Учителят и възпитател Фреди Хирш тайно е създал училище, което разполага с малка библиотека от 8 книги и е поверил опазването им на Дита. Тя е смело момиче, макар и да не се чувства като такова през цялото време. Умело избягва страховития и вледеняващ поглед на доктор Менгеле, докато крие книгите във вътрешните джобове на якето си. На място, където много хора намират смъртта си, тя намира смелост в книгите и в задачата си да ги опази неопетнени.
Тя знае, че една книга е мост и бяга по него от омразната действителност. Мостът я води до тайно скривалище в съзнанието й: отваряйки книгата тя изведнъж се намира другаде – където няма нито опасност, нито глад. Докато скита из лагера на смъртта, тя постоянно се пита дали човек наистина може да избира или ударите на съдбата го променят, дори и да не иска.
Дита е обаче повече от библиотекарка. Тя е болногледачка на книги. Милва ги. Закърпва скъсаните им страници. Грижи се за това да не попаднат в грешни ръце. На място, където гладът и унижението царуват – насред погнусата и яростта, която изпитват, единственото, което й остава, е въображението.
В Аушвиц животът може да бъде изключително кратък. Но ако си успял да бъдеш щастлив поне за един миг, разсъждава Дита, си е струвало. Дори този миг да е бил за кратко. Понякога отварянето и четенето на една книга е един от тези кратки моменти на щастие, които нацистите не могат да отмъкнат от нея. С течение на времето Дита разбира, че всичко в лагера е една голяма заблуда – начин на нацистите да скрият истината от международни наблюдатели като Червения кръст за всичките убийства, които стават зад стените на лагера. Но тя трябва да продължи да се обучава, защото я очаква един свят в пълна разруха. А този свят трябва да бъде изграден наново.
Освен с Дита, авторът ни запознава и с Виктор Пещек – войник от СС, който се влюбва в момиче от лагера, което по-късно се опитва да спаси; Руди Розенберг, който успява да избяга от Аушвиц и да запознае света с жестокостите на третия Райх; с Фреди Хирш и много други хора, които не се примиряват с жестокостите и реалността в Аушвиц-Биркенау. Историите им са почерпени от реални събития с примес от въображение и няма да ви оставят безразлични.
Антонио Итурбе пише въздействащо и умело ни пренася на едно място, където надеждата е толкова тънка, че при всеки допир можеш да се порежеш. Разказва ни няколко преплитащи се истории и ни води в тъмата на едно време, когато книгата може да бъде кибритена клечка, която да освети пътя пред нас – пътя на спасението.
