„Снимането се появи още в началото на студенстските ми години като естествен спътник на всяко едно мое пътуване. След това се появиха и портретите. Те също започнаха от стремежа да покажа красивото в хората и преминаха към желанието да създам свои сюжети и светове“ – така започва разговорът с Диляна Гергова, изключително талантлива и креативна млада жена, чийто снимки нежно въвличат зрителя в света на фотографията с цвят, усещане и женственост.
Тя е завършила право, но поема по пътя на фотографията: „Започнах да снимам портрети, защото съм много притеснителен човек. Първите портрети, които направих, са на две мои приятелки. По време на снимките видях, че те ужасно много се притесняват и осъзнах, че за мен това е чудесен начин да започна да общувам с хората. Чувствам се сигурно зад фотоапарата“.
Диляна не просто се занимава с тази професия, а говори и общува чрез нея: „тъй като фотографията е чудесен инструмент да се свържеш с околния свят. В моите портрети вие ще видите мен самата, тъй като хората на тях са показани и пречупени през моя свят и фантазия“.
Защото именно себеизразяването е магията на изкуството, а Диляна Гергова е творец, който прави всяка снимка усещане.
Здравей, Диляна! Разкажи ни накратко за себе си – завършила си право, а поемаш по пътя на фотографията. Защо реши да снимаш, какво те привлече в този свят?
Диляна: Снимането се появи още в началото на студенстките ми години като естествен стъпник на всяко едно мое пътуване. Предполагам, че всички изпитваме в накаква степен необохидмост да регистрираме и съхраним в спомен преживяванията си. След време желанието да имам спомен от дадено място се трансформира в желание да направя красиво изображение на същото. След това се появиха и портретите. Те също започанаха от стремежа да покажа красивото в хората и преминаха към желанието да създавам свои сюжети и светове.
Впечатляваш много хора със своите портрети. Как избра тази тематика на снимане?
Диляна: Започнах да снимам портрети, защото съм много притеснителен човек. Първите портрети, които направих, са на две мои приятелки. По време на снимките видях, че те ужасно много се притесняват и осъзнах, че за мен това е чудесен начин да започна да общувам с хората. Чувствам се на сигурно зад фотоапарата.
Можеш ли да ни преведеш през творческото си пътуване и да ни кажеш какво е това, което търсиш в изображението?
Диляна: Моето пътуване започна от пейзажната фотография и премина към портретната. В момента съм на етап, в който искам да направя прехода от портретна към концептуална фотография. Последната една година съм в постоянно лутане и събиране на смелост за това. Имаше моменти, в които бях готова да се откажа от фотографията изобщо. Надявам се творческата дупка, в която бях, да ми послужи за силен старт, в това което предстоя да направя. Със сигурност ме накара да помисля в каква посока имам нужда да се развивам.
Кое прави един портрет наистина силен и въздействащ?
Диляна: За мен силата на портрета е в настроението, което създаваме чрез изражението на модела, езика на тялото, цветовете, с които работим и ръцете. Обичам да снимам човешките ръце. Те могат да разказват своя история.
А как режисираш моделите така, че да се получи усещане за емоция. Това отнема ли много време?
Диляна: Обикновено преди самото снимане имам доста точна представа каква емоция искам да създам. Старая се да съм предварително подготвена, така че в деня на сесията да не започвам тепърва да се чудя какво да правя. Когато застанат пред фотоапарата, хората се изморяват бързо. Също така очакват, че знаеш какво правиш и ако ти се чувстваш неуверен, това се предава и на тях. Рядко снимам повече от 2-3 часа. Няколко пъти ми се е случвало да позиционирам модела около час и да повтаряме кадъра, докато се получи точно това, което искам.
И сега чисто практически – колко подготовка влагаш за една фотосесия?
Диляна: Обикновено около месец-два. Изключвам спонтанните непретенциозни портрети, които от време на време правя. Самото набавяне на реквизита е бавно и трудно. Понякога идеята се трансформира, само защото не съм открила всичко, което ми трябва. Има и такива идеи, които са нахвърляни в тефтера преди повече от година и все още не съм се сдобила с всички нужни за тях неща.
Къде предпочиташ да снимаш навън или в студио?
Диляна: От пейзажа ми е останало да търся снимането на открито. Харесвам разнообразието, което природата ни предоставя. Когато снимам на закрит терен обикновено изграждам малък сет за снимките или търся интересни затворени пространства, които носят свое усещане.
Каква техника използваш?
Диляна: Тялото ми е Canon 6D, а основните ми обективи Canon 35mm 1.4 и 85мм 1.8.
Предлагаш ли различни пакети с услуги и какви са?
Диляна: Предлагам портретни и комерсиални фотосесии. Трудно е да ги класифицирам, тъй като всяко снимане е много индивидуално откъм подготовка и реквизит.
Разкажи ни интересна случка, момент от твоите фотосесии?
Диляна: Не мога да се сетя за някоя конкретна случка, но обикновено принципът е, че винаги изниква нещо, което не си предвидил и с което трябва да се справиш на място. Това прави снимането динамично и интересно. Имам цяла чанта с помощни материали инструменти, която нося с мен – лозарски ножици, клещи, корда, тел, щипки, фиби, габърчета, лепило, силиконов пистолет и т.н.
Сподели на нашите читатели повече за твоята работилница за портрети – Икиндия?
Диляна: Работилниците за портрети са тридневни обучения, в които има лекционна част, снимане и обработка. За всяка работилница практическата част е по различна тема и сюжет, които съм подготвила предварително. На лекцията запознавам участниците с начина, по който аз работя, как изграждам кадрите си и през какви трудности преминавам. Третият ден обсъждаме заснетите кадри и обработваме. Като цяло винаги протичат много приятно и забавно и ми доставят удоволствие, тъй като на тях имам възможност да общувам с най-различни хора, обединени от любовта ни към снимането.
Защо се спря точно на това име – Икиндия? Какво означа всъщност?
Диляна: Икиндия е времето късен следобед, преди залез. Тогава слънцето вече е ниско в небето и светлината започва да става мека. За всички, снимащи на открито, това е добре дошло.
Като учител какви видове съвети даваш на учениците си, когато става въпрос за подготовка и успешни портрети?
Диляна: Съветвам ги да не разчитат на случайността и да планират добре снимането. Също така да бъдат уверени в себе си и да не се притесняват толкова от крайния разултат. Снимането би трябвало да доставя удоволствие и да е забавно.
Играят ли според теб роля фото-форумите за натрупването на умения?
Диляна: Не мога да кажа дали помагат за натрупването на умения, но със сигурност фотографските сайтове са добър начин да се запознаваме какво се случва в момента у нас и в световен мащаб. Също така са добър източник на вдъхновение и стимул за развитие и надграждане.
И какво мислиш за социалните медии? Как се отразяват на конкуренцията във фотографската индустрия?
Диляна: Те са добър начин да покажеш на хората работата си, но в същото време водят до презасищане и еднообразие. Трудно е да отсяваш какво гледаш, а всъщност това е много важно за изграждането на естетиката на собствените ни снимки. Колкото до конкуренцията, в днешно време всеки втори човек снима, така че конкуренцията е голяма. Хубаво би било да има инструменти за регулиране и информираност, тъй като много хора обезценяват собствения си труд поради незнание, а по този начин и труда на всички останали.
А как защитаваш правата на твоите фотографии в тази онлайн ера?
Диляна: Трудно. Не можеш да следиш постоянно и навсякъде кога, кой и как използва създадените от теб изображения с комерсиална цел. Тук все още липсва разбирането, че интелектуални труд също се заплаща. Надявам се нещата да се развият в по-добра посока.
Какво е за теб фотографията – себеизразяване, работа или от всичко по малко?
Диляна: Със сигурност е повече себеизразяване, тъй като фотографията е чудесен инструмент да се свържеш с околния свят. В моите портрети вие ще видите мен самата, тъй като хората на тях са показани и пречупени през моят свят и фантазия. Дори, когато снимането е по работа и е необходимо откриване на допирни точки с клиента, отново развивам идеята спрямо собствените си възприятия за красота.
Кои три думи описват твоя фотографски стил?
Диляна: Цвят. Усещане. Женственост.
Какви са мечтите на Диляна Гергова?
Диляна: Нямам големи мечти. За мен нещата се изчерпват с това близките ми да са здрави и да успея да реализирам всички идеи, които седят на изчакване в главата ми. Всяка една от тях е малка мечта.
Къде се виждаш след 5 години?
Диляна: Надявам се все още снимаща и много над нивото, на което съм сега.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Диляна: Отворете очите си към красивото. Бъдете смели и винаги се стремете към по-добро.
