Елиф Шафак е популярна писателка с турски произход, родена във Франция. У нас тя нашумя през последните години с романите си „Копелето на Истанбул“ („Егмонт България“, 2011 г.),“Светецът на неизбежната лудост“ („Егмонт България“, 2013 г.), „Дворецът на бълхите“ („Егмонт България“, 2013 г.), „Любов“ („Егмонт България“, 2011 г.), „Чест“ („Егмонт България“, 2012 г.) и др.
Публикуваме интервю, което авторката даде пред The World Post малко след неуспешния опит за преврат в Турция.
Заглавието и преводът са на Truestory.bg.
В крайна сметка, след като хората излязоха по улиците, за да се противопоставят на военните, се оказа, че има много малко подкрепа в полза на преврата въпреки дълбоката поляризация в турското общество, предизвикана от яростната съпротива на Ердоган срещу някои сили. Защо се получи така?
Елиф Шафак: Опитът за преврат беше огромна трагедия, която предизвика смъртта на стотици хора и влоши ситуацията. Само за една нощ Турция се върна с 20 години назад. Това ще остави дълбоки белези в обществото, от които то няма да се излекува с десетилетия. Последното нещо, от което Турция има нужда, е военна диктатура. Интелектуалците у нас се противопоставиха на преврата. За да се разбере нашата антипатия към превратите, трябва да се има предвид политическата история на Турция. Преживели сме 3 подобни военни преврата, всеки един – по-лош от предишния. Превратите от 1960 г., 1971 г. и 1980 г. подкопаха демокрацията и дълбоко засегнаха човешките права. Днес, дори хора, които не симпатизират на управляващата Партия на справедливостта и развитието (на турски: Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP), ще защитят гражданското управление срещу всеки един опит за преврат, защото не искаме военна диктатура.
От една страна беше похвално, че много хора излязоха на улиците, за да спрат танковете. От друга страна обаче съществува опасност тази „психология на тълпата“ да се изроди. Социалните медии са залети от шовинизъм, гняв и реч на омразата. Дори журналисти, писатели, поети и интелектуалци са под прицел от хора, които търсят „предатели“. От днес нататък допълнително ще се засилват национализмът, религиозността, нетолерантността, параноята и разбира се – показването на мускули.
Разбираемо е след преврата сред военните да се проведе чистка. Но защо такава се състоя и в съдебната система? Каква е връзката?
Елиф Шафак: Правителството на AKP тълкува преврата като мащабна операция срещу себе си. Те считат че е налице опасна и подмолна организация, която е пуснала своите пипала в различни държавни структури. Ето защо хиляди представители на съдебните и полицейските власти бяха уволнени, премахнати и арестувани. Проблемът е, че докато част от тези хора може и да са симпатизирали на преврата, много други най-вероятно са напълно невинни и нямат ни най-малка представа какво се случва. И това е истински плашещо. Всички са поставени под общ знаменател. Във времена на подобна мащабна политическа турбуленция тези нюанси лесно се губят. „От нас ли си или си от тях?“ Това е единственият въпрос, който витае в пространството. Дори не можеш да започнеш да питаш кои сме „ние“ и кои са „те“. Запътили сме се към света на Кафка.
За нас, които не живеем в Турция, приписването на опита за преврат на Фетулла Гюлен, възрастният проповедник и ислямовед, живеещ в изгнание в Пенсилвания, е странно. Има ли според Вас истина в тези обвинения?
Елиф Шафак: Не знам дали той лично е бил ангажиран с тези събития, но е ясно, че много от превратаджиите са офицери от армията, свързани с неговото движение „Гюлен“. Някои журналисти, сред които Ахмет Сик, проучиха в дълбочина тези връзки. Имаме нужда от още обективни разследвания, за да разберем казуса в пълнота. Осъждам строго ситуацията, независимо кой стои зад преврата. Парламентът със законно избраните народни представители беше бомбардиран, цивилни хора бяха застреляни, редови войници бяха използвани като пионки, стотици загубиха живота си… Как бихме могли да приемем всичко? Който и да го е извършил, заби пирон в ковчега на турската демокрация.
Какво представлява ислямското движение „Гюлен“ и каква е причината за разрива между него и AKP на Ердоган?
Елиф Шафак: Двете организации бяха близки съюзници в миналото, но след това имаха няколко фундаментални противоречия по отношение както на вътрешнополитически, така и на външнополитически въпроси. Гюленистите говореха за междуверски диалог, насърчаваха образованието. Но в същото време някои от тях се опитваха да се внедрят в държавните институции, премахвайки опонентите си, които им се противопоставяха, дори арестуваха критично настроени журналисти. Наблюдаваше се остро противоречие между това, в което казваха, че вярват, и това, което се случваше зад кулисите. Без каквато и да е прозрачност. И всичко това беше изцяло неприемливо. Не е правилно едно общество, базирано на вярата, да е толкова дълбоко обвързано с държавните институции. Много критично съм настроена и към авторитарните тенденции, на които проводник е AKP, но в случая съществува една основна разлика: AKP е избрана от хората. Гюленистите не са избрани от никого, и все пак се опитват да управляват в сянка. Това е изцяло грешно. Според мен в основата на проблема е това, че властта развращава, но битката за власт развращава не по-малко. Лично аз не желая която и да е група в Турция да бъде твърде силна, защото който и да има малко власт, жадува за още, а това „още“ никога не е достатъчно. Всички тези битки за власт разрушиха и малкия шанс за демокрация, който тази тъжна и самотна страна някога е имала.
Ако тълкуваме събитията от историческа гледна точка, може ли да се каже, че този провален преврат е последното издихание на светската визия на Ататюрк за Турция? Демокрацията беше спасена, но това, което предстои, е една ограничена, нелиберална демокрация.