“Всичко, което правим сега, трае вечно; не защото искаме да запомним, но защото не ни е позволено да забравим”.
Живеем в интензивни времена. Технологиите се развиват с толкова бързи темпове, че лаптопът или телефонът, който сте си купили днес, утре вече може да не е най-бързият и най-мощен. Със същите темпове обаче технологиите надминават и законите. Те стоят високо над корпорациите и особено над личното ни пространство. Вие навярно сте платили поне 500 лева за своя телефон. Но притежавате ли наистина телефона, за който сте платили? Вярвате ли напълно в неговата сигурност или в това, че дори да е изключен, той не съобщава къде се намира и съответно къде се намирате вие? За какво може да служи информацията, която се събира от телефона или лаптопа ви? На тези и на много други въпроси Сноудън отговаря изчерпателно и на разбираем език в книгата си “Лично досие”, която излезе на 17 септември 2019 г. и съвсем скоро на българския пазар.
“Лично досие” на Сноудън е автобиографията, която чаках с нетърпение да излезе у нас. Тя се състои от три части, всяка от които описва важен етап от живота и съзряването на Сноудън. Историята му започва от неговото детство, прекарано в така наречената аналогова ера, когато техниката не е толкова развита, информацията лесно може да бъде загубена, а човек разчита главно на спомените си. Малко по-късно Сноудън открива компютъра и постепенно навлиза в новия и магически свят на интернет, където по онова време включването става посредством модеми, а едно телефонно обаждане може внезапно да прекъсне връзката. Повечето хора, които са израснали в онези “тъмни времена”, вероятно си спомнят какво беше чувството да чакаш един ден, за да свалиш албум и да се молиш връзката да не прекъсва. Впоследствие той описва как интернет се променя и монетизира. Запознава ни с инфраструктурата му, детайлно описва и техническите особености. Описва и причините за изборите, които е направил и какво е повлияло да се запише в армията след атаките през 11 септември, както и по-късно да получи нужните сертификати, за да започне работа за така наречените “частни изпълнителни”, които в крайна сметка работят за правителството на САЩ.
Историята му е вълнуваща, интересна и не преминава без обичайните трудности. На понятен и разбираем език той описва начините, по които правителството събира информация, разяснява програмите, които се използват и описва центровете, в които се провеждат обученията на специалните агенти. Историята продължава като Сноудън описва какво го мотивира да се премести в Женева, Токио, както и по-късно в Хавай, откъдето започва краят на неговата кариера в разузнавателните служби, за да стигнем до Хонконг и последвалите след това събития, които шокираха и разтърсиха света ни през 2013.
В книгата си Сноудън нагледно описва начините, по които правителството заобикаля закони, държи под секрет повечето си действия и работи в ущърб на хората. Отговаря и на въпросите – установен ли е контакт с извънземни и вътрешна работа ли е свалянето на кулите близнаци? Един от основните проблеми, които той подчертава в книгата, е доверчивостта на хората и как голяма част от тях не виждат проблем в това да бъдат записвани. В края на книгата са включени и страници от дневника на приятелката на Сноудън – Линдзи Милс, които са също толкова интригуващи. Макар и завършваща със сравнително щастлив край за Сноудън, който сега живее в Русия, книгата оставя един горчив послевкус и ни задава въпроса – искаме ли да живеем в свят, който не ни позволява да забравим?