Илона Ковач (или Илонка Ковач) е унгарска актриса от времето на нямото кино. Тя се ражда в края на XIX век, през 1898 г., в Будапеща и започва своята филмова кариера, преди да е навършила 20 години. Като се има предвид, че Ковач на унгарски език е често срещана фамилия, като Иванов на български или Смит на английски, Илона решава да приеме екзотично звучащото име Люси Дорейн.
Нейната снимка бе част от предизвикателството на TrueStory.bg „Да се вкараме във филма“.
В първите години от кариерата си Люси Дорейн е напътствана от известния унгарски режисьор Михали Кертез (или Майкъл Къртиз), снимал в Европа и продължил кариерата си в Холивуд. Впоследствие между двамата припламват искри, а извън филмовия екран актрисата става госпожа Михали Кертез.
Люси и Майкъл работят заедно в продължение на около пет години от времето, когато са в Унгария, и след това, когато се местят във Виена през лятото на 1919 г. Бягането им в Австрия е продиктувано от политическите и военните размирици в родната страна, които започват със социалистическа революция, последвана от комунистическа и завършила с фашистко надигане в годините 1918-1919 г. През 1923 г. Дорейн и Къртиз се развеждат, като за годините, в които са били заедно, Люси се снима в 10 филма на съпруга си, основно в главната женска роля.
Унгарската актриса с екзотично име има 24 ленти в годините между 1918 г. и 1931 г., като звездният й статус на европейската филмова сцена продължава до 1927 г. След развода си с Къртиз Люси Дорейн участва в продукции на немски и австрийски режисьори, сред които Ричард Айхберг.
След филми като „Дамата с черната ръкавица“/Die Dame mit dem schwarzen Handschuh (1919 г.) и „Божие наказание“/Die Gottesgeisel (1920 г.), режисирани от Къртиз, Люси Дорейн се снима в пикантни романтични ленти като „Жената на нейния съпруг“/Der Mann seine Frau (1925 г.) и „Принцът и танцьорката“/Der Prinz und die Tänzerin (1926 г.).
С големите си мигли и експанзивни жестове Люси Дорейн е идеалният избор за сърцераздирателни драми и мелодрами. С тези си качества актрисата успява да се наложи и в Мюнхен, където се премества през 1922 г. Година по-късно тя основава студиото Lucy-Doraine-Film и играе в самостоятелни продукции. През 1928 г. Люси Дорейн получава предложение от Холивуд и се премества в САЩ.
В Щатите обаче унгарската актриса има съдбата на много други звезди на нямото кино, чийто роден език не е английският. След няколко не толкова успешни филма кариерата й залязва, като тя напуска света на киното, когато е само на 33 години.
В САЩ Дорейн играе второстепенни роли под режисурата на Франк Лойд и Уилям К. Хауард. Сред немите й филми отвъд Океана е дебютният й там „Обожание“/Adoration (1928 г.). Участва и в озвучените ленти „Кристина“/Christina (1929 г.) и немската версия на снимания в САЩ „Изпитанието на Мери Дюган“/Trial of Mary Dugan/Mordprozeß Mary Dugan. Въпреки че Дорейн говори немски много по-добре от англисйки език, в „Изпитанието…“ тя играе второстепенна роля.
Независимо от края на филмовата си кариера, Люси Дорейн остава да живее в Щатите. Умира в Лос Анжелис, Калифорния, през 1989 г. на 91-годишна възраст.
За още интересни истории, посетете и страницата на TrueStory.bg във Facebook!