Преди близо десетилетие Николай Табаков работи във фирма за свещи. В един момент фирмата започва да внася марокански стоки. Сред тях вниманието му привличат традиционни марокански лампи от кожа и метал.
„Виждах лампите и си казах, че това не е толкова трудно, не че е лесно, но поне не е толкова трудно“, разказва 45-годишният майстор на лампи от непалска хартия, който живее със съпругата си и 15-годишния им син в Дупница. „Заваряваш четири телчета, обшиваш с кожа и ето ти лампа. И си казах „Леле, и аз мога да правя такова нещо.“
След това работи във фирма за асансьори. Настъпва обаче икономическата и финансова криза, в която близо половината служители, сред които и Ники, биват съкратени.
„Аз мога да правя 100 неща“, казва Ники. „Защо трябва да работя за някого? И реших да наблегна на лампите.“
Купува тел, взима електрожен, започва да заварява и се получава. Изработва няколко конструкции, но изгаря сериозно очите си и няколко дни не вижда почти нищо. В следващите 2-3 месеца не докосва конструкциите. Тогава се сеща, че има останала хартия и решава да ги облепи. Крайният резултат го обнадеждава и го убеждава, че трябва да се отдаде на занаята. Това се случва през 2009 г.
Седем години по-късно Ники вече има репутацията на може би единствения или поне един от най-известните майстори на ръчно изработени лампи у нас. Въпреки че изработката на лампи изисква значителни усилия, време и внимание към детайла, Ники се занимава с много други проекти. Организира работилници за изработка на лампи, свири с блус-рок групата Blues Traffic, която съосновава през 1997 г., и участва в благотворителни прояви. От ноември 2015 г. представлява дупничани в местния Общински съвет. Отличава се с външност, която сякаш ни препраща към един млад и по-слабичък Джордж Мартин, с положителната енергия, която излъчва, и със свободолюбивия си дух.
Николай Табаков изработва уникални лампи, свири в група и е общински съветник. Освен това е изключително артистична личност. Снимка: Личен архив
Нека бъде светлина
„С музика се занимавам от 30 години, с лампи – от 5-6, но хората вече ме знаят с лампите“, казва Ники, като отбелязва, че доста хора го свързват с приказката за Аладин и вълшебната лампа от „1001 нощи“, въпреки че самият Аладин не прави лампи. „Музиканти има хиляди, ама кой прави лампи?“
Ники рисува от малък. Има полувисше образование за учител по рисуване от Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница, който вече не функционира, но никога не е работил като учител. За кратко през 90-те години има малка галерия. Описва себе си като сръчен, енергичен, инициативен и изобретателен. Същевременно признава, че често е разсеян и разпилян.
Страница на Truestory.bg във Facebook
„Не помня, забравям често, хвърлям се във [всякакви] неща“, казва Ники. „Понякога дори на мен ми е интересно. Примерно като забъркам някоя каша, обещая 100 неща, които са почти невъзможни, понякога ми е интересно да се наблюдавам отгоре: „А сега да те видим какво ще направиш, как ще се справиш!“ Обаче съм гадно копеленце и обикновено се справям.“
Следва интуицията си и избягва да прави планове за повече от няколко седмици напред. Съвсем случайно започва и одисеята с лампите. Първите осветителни тела запазва за себе си.
Преди да започне да изработва дадена лампа, Ники се опитва да разбере повече за този, който ще я притежава. „Всяка лампа си има човек и всеки човек си има лампа“, казва той. Тази е в стил „Чело коте книжка“ и е направена за малката Миа. Снимка: Николай Табаков
„В началото [лампите ми] бяха криви, нескопосани“, казва Ники с усмивка. „Сега вече са едни такива ювелирни, с много дребни детайли, с много отношение.“
Споделя, че харесва по-странните форми. Не следва шаблони или образци, нито пък прави някакви специални измервания. Грабва необходимите материали, запретва ръкави, усамотява се в непретенциозната си работилничка на тавана у дома и дава воля на въображението си.
Когато постига качеството, което го удовлетворява, Ники прави следващата стъпка. Създава собствен сайт и страница във Facebook, където представя творчеството си.
„Сега едва смогвам“, казва Ники, който изработва между 10 и 15 лампи месечно. „Много е важно да направиш нещото, което правиш, в точния момент и на точното място. Ако бях започнал да го правя преди 10 години това, нямаше да се получат нещата. Или ако примерно го започна след 20 години. Всяко нещо си има точно определен период, след това заминава, ражда се ново, после друго. Лампите просто се развиха във времето, в което трябваше да се развиват. Сега има бум на ръчно направените неща. Преди 10 години имаше бум на китайските стоки: на всяка улица китайски магазин за едно левче. Просто съм имал късмета да улуча момента, чисто интуитивно.“
Ники работи предимно по поръчка. С клиентите си общува по имейл или Facebook и по телефона. Около 80% от поръчките идват от хора, които желаят да изненадат близък или приятел с неповторим подарък. Ники набляга на ясно изразения личен елемент. За целта, преди да започне да работи по дадена поръчка, опитва да опознае получателя на базата на това, което му споделя клиентът: какво харесва този човек, какви вкусове и предпочитания има, интереси, хобита и т.н. Когато си създаде добра представа, грабва молива и скицира идеи, изпробва, изтрива, докато не намери онова, което търси. Тогава започва същинската работа.
„Правя лампа за човек с име“, казва Ники и обяснява, че натрупаният опит му помага да прецени дали е по-добре дадена лампа да бъде бяла или цветна. „Много е важно този човек да познае себе си в лампата и затова мислиме лампа за конкретен човек, конкретно място. Много е трудно за конкретен човек да направиш нещо абстрактно, което да му хареса. Затова работя [предимно] по поръчка. На мен ми е кеф да правя лампи, да знам за кого ги правя и да знам, че човекът ще ги хареса.“
Оттук произтича основното предизвикателство в работата му: „Не да направя аз каквото искам, а да направя нещо, което ще го харесат хората.“
Лампа с лика на куче от породата унгарска визла. Снимка: Николай Табаков
Ники дава пример със скорошна поръчка. Клиент му поръчва да изработи лампа с лика на семейното куче от породата унгарска визла. „Хората си го познаха, това е тяхното куче“, подчертава Ники със задоволство.
„На мен ми се обаждат хора и примерно искат жълта рибка на черен фон. Отиват в един магазин със 100 000 лампи и казват „Искам такъв размер лампа, това, това и това.“ Те казват: „Не знам. Ето това, което има, изберете си.“ Тези лампи някой ги е направил и ти трябва да припознаеш себе си в тях. При мен е обратното: аз ти правя твоята лампа. Всяка лампа си има човек и всеки човек си има лампа.“
Ники отдава успеха в занаята си както на идивидуалния си подход, така и на огромната роля на интернет и най-вече на социални медии като Facebook.
„Спира Facebook и след три месеца и аз съм загинал, буквално“, обобщава Ники, който преди около две години разбира силата на тази платформа, купува си смартфон и си изработва стратегия за публикации и комуникация с клиенти. „Аз работя за Facebook и Facebook работи за мен.“
Ники обръща по-малко внимание на сайта си, защото страницата му във Facebook привлича далеч повече посетители. Кък момента над 11 300 души са я харесали.
Лампа с лика на Малкия принц, предизвикала фурор във Facebook. Снимка: Николай Табаков
„Публикувам снимка и в първите 20-30 минути настава суматоха: коментари, съобщения, лайкове“, казва Ники. „Има такива лампи, примерно [лампата с лика на] Малкия принц. Малкия принц го подкрепих с 10 долара за реклама на лампата и има [около 6 700] харесвания и 200 000 гледания. Има такива лампи, които като усетя, че са силни, и ударям едно рамо с плащане на Facebook да рекламира. Съобразявам се с всички тези модерни [технологии], не съм оня артист, който си седи вкъщи. В момента, в който спра да се движа – да ходя до София, да се виждам с хора, да ходя до Пловдив – нещата заминават.“
За да задържи интереса на сегашните си фенове и да привлича нови такива, Ники поддържа страницата си във Facebook изключително отговорно – както по отношение на снимки, така и във връзка с комуникацията с клиенти. Стреми се, доколкото позволяват силите и времето му, да отговаря на всички лични съобщения и повечето коментари под свои публикации.
„Аз гледам всяка седмица да пускам поне по една лампа“, казва той. „В нашия бизнес е така: ако те забравят хората, умираш.“
Днес бизнесът на Ники изживява разцвет. Той споделя, че вече всичко става със записване. Поръчките са толкова много, че ако сам не си дава почивка, ще трябва да работи денонощно. Особено натоварен е по празници като Коледа, Свети Валентин и Осми март.
Натовареността не го плаши, защото има свободата сам да организира задачите си. Ники е шеф сам на себе си, което означава, че работното му време се мени според обстоятелствата и хрумванията му. Чувства се привилегирован, че може да прекарва огромна част от времето със семейството си просто защото работи у дома.
Цените на лампите, които изработва, варират между 80 и 150 лева. Повечето се продават за около 100 лева. Ники обяснява, че цената включва най-вече времето, необходимо за изработката на конкретната лампа. Артистизмът и уникалността са по-скоро подарък.
„Хората често не могат да си позволят по-скъпи лампи от определен праг и аз предпочитам да влизам в този праг, да правя лампи и да продавам, отколкото да правя скъпи лампи два пъти в месеца“, казва Ники.
За разлика от повечето артисти, Ники искрено цени специалното отношение към клиентите си. Често доставя лампите лично и с най-голямо удоволствие предава познанията и опита си на желаещи да се научат да правят лампи.
Страница на Truestory.bg във Facebook
Скоро след като се захваща с изработката на лампи, Ники започва да организира и работилници за възрастни в различни български градове. Участниците заплащат такса обучение. Работилниците продължават 4 часа и включват максимум 10 участници, така че Ники да може да обърне достатъчно внимание на всеки участник. В края на работилницита участниците си тръгват с добро настроение, нови приятели и лампи, които са направили със собствените си ръце.
„Това е ценното: сам да направиш нещо“, казва Ники. „Аз много лесно мога да направя лампа. Примерно в Пловдив искаха да си купят лампа. Аз казвам „Не, сама ще си направиш.“ Често ги подаряват, а подаръкът е по-ценен, когато е направен от теб и ти си го подарил на човека, а не да купиш една ваза примерно за 500 лева. Съвсем друго е посланието, когато си положил усилия и подариш нещо красиво.“
Противно на опасенията на колеги артисти, които го предупреждават, че така ще изгуби занаята си, Ники смята, че дължи успеха си именно на този нестандартен подход.
„Ако си седя вкъщи и си казвам „аз съм готиният пич, който прави егати готините лампи, хайде сега купувайте ми нещата“, ако се затварям в себе си, след три месеца съм загинал“, категоричен е Ники. „Аз съм отворен. Дори ще имам полза, ако други хора започнат да правят лампи.“
Майсторът на ръчно изработените лампи обяснява, че стратегията му се основава на идеята за мрежов маркетинг: колкото повече хора правят ръчно изработени лампи, толкова повече хора ще се интересуват от тези изделия, което увеличава броя на потенциалните клиенти.
Ники и приятели с ръчно изработените от тях лампи. Снимка: Николай Табаков
Пак противно на всякакви популярни бизнес концепции, Ники не гони количество, а качество и лично отношение. Желаещите да закупят лампи трябва да се свържат директно с него; дори и да искат, не могат да купят негова лампа от други места в страната. Жена му често се сърди, защото две-три повече продадени лампи означават 200-300 лева допълнително към семейния бюджет на месец. Ники обаче вярва, че това е правилната стратегия.
„Хората веднага казват „Ама ти защо така правиш? Трябва да се продава повече, повече, повече…“, казва Ники. „Ааа, прави футболни топки и продавай повече. Аз съм решил, че тия лампи ще ги продавам по този начин, защото съм гъзар и мога да си правя каквото си искам.“
Въпреки че идва от град с население от едва 30 000 души, Ники мечтае смело и работи ежедневно за реализиране на мечтите и целите си. Не чака покани за събития и изложби, а сам търси, пита и организира свои изложби с помощта на повече или по-малко познати. Зад гърба си има две изложби в България, както и изложби в Англия, Франция и Испания. Планира да постави нова изложба у нас в близко бъдеще.
Чрез творчеството си Ники понякога помага на различни благотворителни инициативи. На няколко пъти прави работилници, при които участниците знаят от самото начало, че таксата за участие е няколко пъти по-висока от стандартната, защото събраните средства отиват за благородна кауза. Целият процес се осъществява прозрачно, като няколко месеца след работилницата участниците получават информация за използването на дарените средства.
През октомври миналата година Ники организира две работилници за изработка на лампи, които привличат общо 17 участници. Събраните 2 700 лева са дарени за кауза на Сдружение „Дете и пространство“. Ники изпитва невероятна радост, когато вижда две семейства, които участват в друга негова благотворителна работилница две години по-рано.
По време на престоя си в Париж около своята изложба Ники, съвместно с местна фондация, организира работилница за деца аутисти. Споделя, че е почувствал голямо удовлетворение, когато родителите идват да приберат децата си и не могат да повярват какви лампи са изработили техните малчугани.
Музика, емоции, природа и щуротии
Ники се занимава с музика под една или друга форма вече три десетилетия. През 1997 г. той и двама негови приятели основават бандата Blues Traffic. Съставът търпи промени през годините. Днес групата се състои от четирима музиканти: Ники (барабани) и Божидар Банов (вокал и китарист), които са съоснователи на бандата, и Иван Пейчев (китара) и Мирослав Данов (бас китара).
Ники е единственият член на групата, който живее извън София. Останалите трима са от Пловдив, но живеят в столицата. В началото на века Ники и жена му прекарват четири години в София. Връщат се в Дупница, когато синът им трябва да тръгне на училище, защото искат той да учи в ОУ „Евлоги Георгиев“ – училището, където е учил не само Ники, а и жена му, баща му и други представители на рода им.
Обикновено музикантите от Blues Traffic имат по едно-две участия на месец, като обикалят различни градове. Познават се толкова добре, че нямат нужда да репетират – просто се събират, настройват се психически и се наслаждават на мига. Самият Ники понякога свири и с други банди, например по заместване.
Бандата Blues Traffic съществува от 1997 г. и в момента се състои от четирима музиканти: Ники (барабани) и Божидар Банов (вокал и китарист), които са нейни съоснователи, и Иван Пейчев (китара) и Мирослав Данов (бас китара). Снимка: Страница във Facebook на Blues Traffic
„Ники е луд, по-често в добрия смисъл“, казва Божидар. „И е добър човек. Много е креативен и винаги има идеи – доста от тях непрактични, но поне прави живота си интересен. Комуникативен, открит и приятен събеседник. Хиперактивен. Обичайно за него е да пътува 300 км на стоп за едно свирене, нарамил куп заготовки за лампи, след което в шест часа сутринта отпрашва да прави работилница на още 300 км в друга посока.“
Майсторът на лампи от Дупница няма книжка, обожава да ходи пеша и в продължение на няколко години почти винаги пътува на автостоп. Той вероятно е сред малцината, които не се радват на новата магистрала от Дупница до София, защото сега му е много по-трудно да спре някого, който да го качи. Шегува се, че дори е обмислял да протестира срещу министър-председателя Бойко Борисов.
„Ако примерно от Велико Търново ме вземат директно и кажат „Еее, за София съм“ и аз казвам „Аааа, я ме свали на Севлиево примерно“, казва Ники. „Тъпо е да ходиш с един човек. Аз пътувам не защото бързам или не защото нямам пари, а да се виждам с хора. Не съм малоумник – директно за три часа в София.“
Освен че изпитва искрено удоволствие от срещите с непознати и разнообразните им истории, Ники използва пътуванията си на автостоп като елегантен начин да рекламира лампите си. Твърди, че поне 10 души, които са го качвали, са му поръчвали лампи.
Веднъж благоевградчанин качва Ники, който се е отправил към София, за да занесе лампи на клиенти. Ники разбира, че водачът му търси подарък за наближаващия рожден ден на внучката си. Показва му снимки на свои лампи на телефона си и няколко минути по-късно имат сделка. Така благоевградчанинът хем откарва Ники до София, хем му дава капаро в размер на 20 лева. Няколко дни след срещата им Ники му занася лампата.
Страница на Truestory.bg във Facebook
Освен да свири с Blues Traffic и други групи, Ники посещава SOS детско селище в с. Дрен всяка седмица в продължение на четири години. Там обучава деца без родители да свирят на тарамбуки. Разказва, че към групата имало солиден интерес, защото участниците заедно измисляли нови парчета, репетирали и ходили по участия в София. Основната цел на начинанието, казва Ники, е била да мотивира децата да работят усърдно и с желание, защото само така могат да постигнат успех. За жалост, допълва той, през есента на миналата година децата са преместени в Перник и други големи градове с цел повече социализация. В момента той обмисля варианти как да организира времето си така, че евентуално да пътува до Перник веднъж седмично и да продължи работата си с децата.
Чрез творчеството си Ники помага на различни благотворителни инициативи. Снимка: Личен архив
Участията на Blues Traffic често се превръщат в незабравими приключения, споделя Божидар. Причината? Ники…
„Веднъж на един голям фестивал в Пловдив [Ники] пристигна без соло барабанче и чинели“, разказва Божидар. „Но намери познат в някакво близко село, хвана си такси, отиде до селото и се върна 10 минути преди да дойде нашият ред да излезем на сцената. Друг път пък нямаше палки за барабани. Намери едно магазинче за сувенири и си купи две дървени лъжици. Изкара с тях цялото свирене, а след това си ги ползваше поне още месец. Много му хареса звукът, който извличаше от тях. Имаше и един случай, при който – пак без палки – просто счупи две пръчки от едно дърво и свири с тях.“
Щурите начинания на Ники излизат извън пределите на музиката. Въднъж, преди доста готини, приготвя 400 понички и ги раздава безплатно в София. По-късно организира подобно начинание в ателието на свой приятел, само че раздават яйца.
„Сега вече нали съм пораснал малко и гледам простотиите ми да са конструктивни, да има полза“, казва Ники едновременно сериозно и иронично.
Иронично, защото продължава да прави щуротии, които са непрактични, но му доставят радост и необходимата доза адреналин. Тъй като много обича планината, а има опит и като планински водач, Ники редовно участва в екстремни походи със съмишленици от местното туристическо дружество.
Лятно време пък обича да се качва на Седемте рилски езера. Чисто сам. През нощта.
„Изчаквам да се стъмни и тогава тръгвам“, казва Ники, като допълва, че преспива в х. „Иван Вазов“ и че гледката е особено величествена при пълнолуние.
В по-младите си години за известно време Ники се изживява и като хипи: дълга коса, брада, чарлстони и бели дрехи. Хората го смятали за Иисус Христос. Докато работи като инкасатор във ВиК, едни баби в село между Дупница и Благоевград, които не знаели името му, го описвали като „оня, дето ходи по водата“. Ситуацията става още по-забавна – или абсурдна – когато Ники им съобщи, че е роден в деня преди Рождество Христово.
Ники в дебрите на политиката
Малко преди местните избори през октомври миналата година Ники получава покана да се кандидатира за общински съветник от листата на Реформаторския блок. Той вече има опит в политиката: през годините е опитвал да участва в местни избори като независим кандидат, пробвал се е и като кандидат за народен представител от „Зелените“. Докато тези опити завършват неуспешно, третият опит му носи късмет и днес Ники е един от 33-мата представители на дупничани в местния Общински съвет (ОС).
Ники смята, че хората у нас трябва да погледнат на политиката от различен ъгъл и да започнат да действат, а не само да говорят.
Страница на Truestory.bg във Facebook
„Как беше: като не гласуват отвратените, отвратителните управляват“, казва Ники, който днес използва влиянието си в местната власт, за да съживи културата в града. „Хората вярват, че политиката е само за идиоти и мръсници. Докато смятат, че това е така, политиката сигурно ще бъде такава. Аз съм много силен човек. Гледаш ме един такъв улав, ама съм много силен човек и действам по моите си неща: бавно, методично, действам напред.“
В ролята си на общински съветник Ники смята, че има повече влияние, за да прокарва идеите си и те да достигат до повече хора.
Николай Табаков е общински съветник в Дупница от Реформаторския блок. Снимка: Личен архив
„Примерно сега като кажа, че организирам концерт с класическа музика в двора на джамията [в центъра на Дупница], поради това, че съм общински съветник, ще дойдат 100 души, ако не бях, ще дойдат 50.“
Отскоро Ники отговаря за нефункциониращата джамия. Планира да използва многобройните си контакти с хора на изкуството, за да превърне джамията в културен център, където да се провеждат изложби и концерти. Вече има опит в тази посока: през миналата година организира концерт с английски оперни певци в двора на храма.
Ники казва, че другите съветници го приемат някак несериозно. Той обаче изобщо не се притеснява и следва принципите си. В началото на политическата му дейност в ОС в Дупница го молят да сваля шапката си по време на заседания, но той отказва. Една от причините да не го приемат като равен, твърди Ники, е, че той изненадва останалите общински съветници със свободолюбивия си дух.
Трудно ли се живее с толкова много и разнообразни занимания?
„Като ме питат какво правя, казвам „Живот си живея, бе, живот си живея“, отговаря Ники, който се стреми да се ображда с положителни хора, защото смята, че средата също определя поведението.
Разбира се, във или извън политиката, Ники продължава да твори, да се усъвършенства и да носи радост на себе си и хората, с които общува. Лампите и музиката продължават да бъдат на първо място.
„Утре [интервюто е проведено на 18 февруари] отивам на София да отнеса една лампа, вчера бях на София да отнеса друга лампа лично,“ обобщава Ники. „Другата седмица свиря в Пловдив. За там имам три лампи. На пети март свириме във Велико Търново, ще уговоря поръчките за Велико Търново. Използвам това, че с групата почти всяка седмица обикаляме из България. Поради причината, че свириме в Пловдив, уредих и уъркшоп [там]. Сутринта заминавам рано за уъркшоп, вечерта свирим, на следващия ден пък разнасям лампи.“
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории за интересни личности!
