Напоследък София се превърна в чудовищно приятно място благодарение на двама талантливи творци – Наско и Точка. Той снима столичната ни действителност, а тя я прави в пъти по-забавна, като я украсява с чудати същества. Защото идеята им, реализирана в проекта Sofia Monsters, е адски оригинална, защото страхът от чудовища е отживелица и защото те двамата са просто чудесни, нямаме търпение да ви срещнем с тях. Хайде, четете по-надолу!
Здравей и бързичко ни се представи.
Точка: Здрасти, аз съм Точка и рисувам, рисувам и пак така! 😀
Наско: Казвам се Атанас Куцев (Наско или Наката) и съм фрийланс фотограф и видеооператор. И пътешественик.
Според теб измисленият свят създава ли истински истории?
Точка: Измисленият свят е доста преплетен с истинския. Реално и нереално се сливат дотолкова, доколкото ние сами позволим. Няма граница.
Наско: Измисленият свят понякога създава най-истинските истории. Сещате ли се например, как когато сънувате някого, на сутринта имате усещането, че наистина сте били с този човек. Спомените остават по-дълго, когато са обвързани със силна емоция. И това до голяма степен е целта ни със Sofia Monsters – да разсмеем хората, да им стане мило за Бончо, който го е страх от колите, или да ги провокираме с темата за паметника на Съветската армия.
Можем ли да забравим съществото под леглото и да видим чудото в чудо-вището?
Точка: Никога не можем да забравим съществото под леглото. Както е написала една писателка, „всички лъжи са се случили в детството“. Чудо-вището можем да видим без да забравяме страшилището под леглото, по-добре да градим над спомена.
Наско: Ами, те често са едно и също. Чудовището под леглото е там, защото и него го е страх, не само теб. Когато му дадеш шанс да излезе, ще се изненадаш колко чудо-вищно е. Просто твърде много сме свикнали да слагаме етикети, а пък нищо не е само черно или бяло.
И все пак: Страхът или смехът, Торбалан или Бончо – кой е по-силен?
Точка: Няма по-силен. Веднъж Бончо е по-силен, друг път Торбалан и така се стига до равновесие и съответно до равенство. Няма Торбалан без Бончо, няма и обратното.
Наско: Разбира се, че смехът. Страхът кара хората да откачат и да правят глупости. А като се усмихнеш, светът някакси става съвсем различен – по хубав начин. Аз дори не мисля, че Торбалан е толкова страшен, по-скоро си го представям като един много дебел и тромав тип, който го мързи да гони децата.
Говори се, че у всеки от нас се скатава по едно чудовище. Как изглежда онова вътре в теб?
Точка: Не е само едно за жалост 😀
Наско: Чудовището в мен ме кара да вървя напред, да се развивам. Когато се чудя дали има смисъл, то ме побутва и казва: „Айде бе, пак ли ще го водим тоя разговор?!“. Това чудовище понякога става мързеливо и ми напомня, че също трябва и да си почивам. Такива са чудовищата в нас – пазят баланса. И не бива да ги крием и пренебрегваме, а от време на време да даваме воля на щурите им идеи. Ще се изненадаме колко удовлетворяващо за самите нас може да бъде.
Криеш ли го или го извеждаш на разходка?
Точка: Извеждам го да види свЕт, дет’ се вика! На някои си показвам чудовищата, на други не.
Наско: Понякога то ме извежда на разходка, хаха. И понякога ми казва: „Време е да се прибираме, 7 сутринта е!“. Чудовищата са част от нас и не бива да се правим, че не съществуват. Иначе ще се разсърдят и няма да ни помагат, ами ще станат като онези проклети гремлини, които правят бели.
Какво чудо прави?
Точка: Рисува ирационално и това много ме впечатлява!
Наско: Неговото чудо е да издържа на темпото, с което живея. И да е изненадващо позитивно точно тогава, когато се налага.
Тривиално или не, иска ни се да завършим с прогнозата за времето. Разкажи ни какво ще бъде времето над София (с чудовищни подробности).
Точка: Идва чудовищен лилав фронт от западните чудовищни ширини. Баба Чудована вещае светли празници (когато там дойдат).
Наско: В София ще има „ху!“ още около месец, а после ще се затопли и софийските чудовища най-накрая ще си направят един плаж в Борисовата. Очаква се да се появят и нови екземпляри, които да събират бирените бутилки на Кристал и в Южния парк. А има и такива, които чакаме да долетят от юг. Ще бъде чудовищно забавно в следващите месеци!