„Насилието обича тишината, в тези условия живее най-добре“ – това ни каза една от героините в днешния ни разговор. Именно поради тази причина в следващото интервю се фокусираме върху темата за домашното насилие. Нека говорим за този проблем и слушаме осъзнато за него. Защото има хора, които крещят за помощ, а остават нечути. Затова, нека не мълчим. Нека да разказваме.
„Tell me a story“ е проект на две жени, минали през ада на насилието, които успяват да се откъснат от него, а след това намират и сили да помагат на тези, които все още съществуват в капана му. Всичко започва, когато красива рисунка оживява върху дреха за коледен подарък и с нея се появява идеята „Тениски с кауза“.
Здравейте, кой стои зад проекта Tell me a story – тениски с кауза?
Здравейте! Зад проекта стоят Мариета и Цветелина – две жени, успели да се измъкнат от лапите на домашното насилие и решили да помагат на други жени, имащи нужда от подкрепа.
Разкажете ни накратко своите истории.
Мариета: Моят живот премина в „прегръдката“ на насилието. Аз живях със своя насилник повече от двадесет години. Накрая, в името на дъщеря ми, събрах смелост и избягах, започвайки живота си буквално отначало. Дишам свободно вече 12 години.
Цветелина: Аз съм израснала в среда на насилие. Когато това е единственият модел, който познаваш, много често срещано е да попаднеш след това отново на насилник. Така се случи и с мен. Срещнах своя насилник на крехката 20-годишна възраст. Забременях от него и преминах през един истински кошмар. В един момент си дадох сметка, че ако не избягам, ме чака същата съдба като тази на моята майка – дългогодишен ад, в който губиш себе си, губиш желание за живот, губиш връзка с реалността. Мисълта, че детето ми ще бъде подложено на това, ми даде още повече смелост и избягах в една дъждовна нощ с новородения си син на ръце. Най-доброто решение, което съм взимала някога.
Кога и провокирана от какво се появи идеята за създаването на проекта „Tell me a story“? Стартирането му има ли връзка с пандемията от COVID-19 и отражението ѝ върху домашното насилие?
Цветелина: Аз винаги съм искала да помагам на жертви на насилие, но така и не успявах да измисля точно как.
Мариета: Аз много обичах да рисувам и тя знае това. Но докато живеех в онзи ад, бях загърбила себе си и нещата, които обичам. Цвети постоянно ме караше да пробвам отново и един ден се престраших и надрасках нещо на един лист. Тя взела, че го сложила на тениска, която ми подари за Коледа. Не можех да повярвам, че това е моята рисунка.
Цветелина: Виждайки реакцията ѝ осъзнах, че това няма да е последната тениска с нейна рисунка. Публикувах снимка на тениската в социалните мрежи и реакциите на хората бяха много положителни и окуражаващи. Така се роди идеята. Разбира се, COVID-19 повлия много за увеличаването на случаите на домашно насилие и съответно повлия за това хората да обърнат повече внимание на този проблем. Но не пандемията е причината да стартираме този проект.
Към кого е насочена и в помощ на кого работи идеята?
Цветелина: Идеята е насочена главно към жените, които са или са били жертви на насилие и имат нужда от терапевтична подкрепа и не само. Разбира се, има много деца и мъже, които също са били жертви и не бихме отказали помощ и на тях.
Чие дело са дизайните на тениските и какво е посланието им?
Мариета: Дизайните са мое дело. Всяка щампа е нарисувана от мен, като занапред тези рисунки ще бъдат обработвани от графичен дизайнер, за да бъдат и щампите с по-високо качество. Така помагам и на себе си, докато помагам на другите. Най-накрая се завръщам към нещо любимо, а именно рисуването.
Процент от продажбата на тениските отива за терапевтичен сеанс при психолог на жени, жертва на насилие. По какъв начин те могат да се свържат с вас?
Мариета и Цетелина: Да, 10% от продажбата на всяка тениска ще бъдат отделяни в помощ на жени, жертви на насилие. Всеки, който има нужда, или познава някой, който е изпаднал в такава ситуация, може да се свърже с нас чрез страницата ни във Facebook „Tell me a story – тениски с кауза“ или във Facebook групата, която направихме за споделяне и взаимна подкрепа – „Tell me a story…“.
Колко жени ви потърсиха от стартирането на проекта?
Цветелина: Тъй като говоря открито за това и често пиша по темата – с мен са се свързвали жени, още преди да стартираме този проект. От неговото начало до сега с нас се свързаха няколко жени, някои от които дори с желание да ни помагат, с каквото могат.
Колко сериозен е проблемът с насилието над жени в България? Какво е нивото на информираност за случващото се?
Мариета: Проблемът е много сериозен и е важно да се разглежда като обществен, а не като „проблем на семейството“. С времето се засяга все по-често и за щастие хората стават все по-информирани.
Цветелина: Знае се, че всяка четвърта жена в България е била или е жертва на насилие. Истината е, че насилието е мълчаливо и няма как да сме сигурни, в която и да било статистика. Проблемът е наистина сериозен и все по-често чуваме за убийства, извършени в условията на домашно насилие. Важно е да се говори по темата и всички тези жени да разберат, че трябва да споделят, че не са сами и че първата крачка е да потърсят помощ. Насилието обича тишината, в тези условия живее най-добре.
Затова, скъпи жени – говорете! Споделяйте! Търсете помощ! И помнете, че не сте сами.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
