Александър Топалов e на 31 години. Завършил е Математическата гимназия във Варна, а след това Военноморската академия и Икономическия университет в същия град. Освен като инженер, е работил в сферата на международната търговия, заемал е мениджърски позиции в областта на маркетинга и директните продажби. В момента се занимава с развитието на социални бизнес модели и по-специално – бизнеси, базирани на краудсорсинг (crowdsourcing – разработване на продукти или услуги от голяма група хора) и краудфъндинг (crowdfunding – групово финансиране). Той е съосновател на платформите Tramplin.bg и Krile.bg, които набират финансиране чрез краудфъндинг. Именно за този иновативен и добре познат в света (но не и у нас) модел разказа специално за Truestory.bg той.
Г-н Топалов, какво означава най-общо краудфъндингът и как той се осъществява?
Александър Топалов: Краудфъндингът по своята същност е модерен и иновативен метод за набиране на средства чрез колективните усилия на големи групи хора. Този подход за финансиране, наричан още групово финансиране, се свежда до съвместната работа на голям брой участници, основно действащи онлайн – чрез социалните мрежи и платформи.
Създали сте две платформи за групово финансиране – Tramplin.bg и Krile.bg. Представете ни с няколко думи екипа, с който ги стартирахте – от колко души се състои, с какъв професионален профил, как решихте да работите заедно…
Александър Топалов: Идеята за платформите и изобщо за развитието на подобен род стартъп в България се зароди преди около година. Сърфирайки в мрежата, в търсене на подходящото, иновативно решение за бизнес, към който да се насоча, попаднах на кампания в един от световно известните краудфъндинг сайтове. Тогава разбира се представата ми за краудфъндинг се свеждаше само до теоретически бизнес модели и нямах никаква представа докъде е стигнал този вид финансиране в развитието си. Стана ми любопитно как се финансира въпросният продукт, който ме отведе до платформата и започнах да разучавам принципите и модела на работа. Казах си, защо пък това „чудо” да не работи и в България? Споделих идеята си на Слав Панайотов, мой дългогодишен приятел и колега от Академията, и седмица по-късно започнахме да сформираме екип. Разбира се повечето хора ни обявиха за луди, което продължава да се случва и до ден-днешен. 🙂
Но така или иначе успяхме да намерим достатъчно умни и кадърни хора, които застанаха зад идеята. В процеса на работа изплуваха редица трудности и проблеми, но това единствено успя да ни мотивира да продължим напред. Най-голямото предизвикателство обаче беше да успеем да накараме този световен феномен да заработи тук в България. И както логиката на нещата подсказва, наложи се да поработим доста упорито, докато накрая не излязохме с един съобразен с родната действителност модел, който използвахме за основа на двете платформи.
Как работят двете платформи?
Александър Топалов: Принципът на работа е до голяма степен един и същ, като съществената разлика е в типа на проектите. Tramplin е civic (от англ. граждански, свързан с обществото – бел.авт.) краудфъндинг платформа и в нея акцентът пада върху обществено полезните дейности. Тя е една от малкото подобни в световен мащаб, но според нас е търсеният инструмент на събуждащото се в Българина гражданско самосъзнание. Проектирана е така, че да служи в полза само и единствено на обществото ни и да не облагодетелства пряко отделни лица или фирми. Интересно е да отбележим, че това е една от малкото платформи, които предлагат възможността за доброволци и нефинансова помощ към проектите, което допълнително улеснява тяхната реализация.
От друга страна платформата Krile, която работи едва от около два месеца е reward-based (от англ. възмездна – бел.авт.) краудфъндинг платформа, в която място намират иновативни проекти на талантливи личности в много различни области, като се започне с култура и изкуство и се стигне до бизнес и предприемачество.
Що се отнася до типа краудфъндинг модел, и двете платформи използват познатия на повечето хора all-or-nothing (от англ. всичко или нищо – бел.авт.) принцип на финансиране. За да поясня, това е модел, при който ако даден проект не успее да събере 100% или повече от търсената сума в определения за това период, всички направени дарения се връщат на участниците. Избрахме този принцип на работа, защото сме на мнение, че е крайно време някой да застане и открито да каже на хората, че ако не се съберат точно толкова средства колкото се търсят, проектът няма да бъде изпълнен. Не може да продължаваме да вярваме, че някой е способен да извърши поетите си ангажименти с недостатъчно пари. Участниците в проекта трябва да получат точно това, което очакват и което ги е мотивирало да участват. Това разбира се не се харесва на много от създателите на проекти, но искам дебело да подчертая, че ние сме абсолютно безкомпромисни в това отношение! Без значение до каква степен един проект е бил успешен, без значение дали е събрал 5, 10 или 99.9%, ако не са достигнати 100%, системата автоматично го обявява за неуспешен и връща парите обратно на хората. И тъй като за нас доверието на хората е на първо място, ние сме се погрижили всичко да е достатъчно прозрачно и видно, за да може всеки един да се увери за какво ще се разходват средствата, кой точно е участвал и колко е дал. Именно затова в разработения модел сме заложили документални и договорни отношения, които гарантират всеки един участник и страна в платформата.
По света краудфъндингът се използва за какво ли не – от финансиране на операция за уголемяване на бюста, през търсене на средства за турне на рок група или издаване на книги на млади автори, до подпомагане на човек, който е сторил добро някому, а няма пари да живее, например. Какъв тип проекти могат да участват и да търсят финансиране във вашите платформи? Подбирате ли ги по някакви специфични критерии?
Александър Топалов: Както казах по-рано, в Tramplin и Krile има съществени различия по отношение на типа на идеите. Но общото е, че към проектите има много стриктни изисквания, поместени правилата за ползване и общите условия на двете платформи. Всички предложени за разглеждане проекти минават предварително одобрение. Няма как проект, който не отговаря на условията или е просто невъзможен за изпълнение, да бъде допуснат до публикация. Това отново се прави с цел да се избегнат некоректни кампании.
Тези, които решават да отпуснат пари за проект, представен в Krile.bg, получават ли дял от съответния проект, т.е. стават ли акционери в него?
Александър Топалов: Не. Всеки един създател на проект запазва 100% собственост върху проекта си и продукта или услугата, които са резултат от този проект. Към момента платформата не предлага такава възможност, тъй като ние сме на мнение, че всеки един творец трябва да запази правата си над това, което прави. Това според нас е единственият начин да бъде предпазен от некоректни инвеститори.
Безплатно ли е включването на проект в платформите или се дължи такса? Ако е второто – каква?
Александър Топалов: Публикуването на проекти и в двете платформи е абсолютно безплатно. Създателят на проект не дължи никакви такси и единственото, което трябва да направи, е да попълни формата, която се състои от 8 стъпки. Там е необходимо да се представи, да опише какво точно и как иска да направи, колко средства и/или доброволци са му необходими, да определи периода на кампанията си и да предложи проекта за разглеждане. Тук искам да акцентирам над инструкциите, които сме подготвили. Апелирам към всички, които са решили да пуснат проекти, да отделят няколко минути и да прочетат нещата, които сме написали.
Вашите платформи получават ли възнаграждение или дял от получилите финансиране проекти (достигнали нужната сума)? Печелите ли нещо чрез тях?
Александър Топалов: Чрез платформата Tramplin нашият екип не печели нищо, въпреки че към предварителната сума, обявена от всеки създател, се начисляват допълнителни 10%. Тези суми отиват за банкови транзакции, поддръжка на платформата и допълнителни разходи по проектите. Тя е създадена в услуга на обществото и като се има предвид това, че в нея става дума за обществено полезни проекти, би било най-малкото неморално да печелим от тях. Идеята за създаването на Tramplin е да подадем ръка на пробуждащото се в България социално общество и да му покажем, че е поело по правилния път, а не да се опитваме да забогатеем.
По подобен начин стоят нещата и с Krile, където процентът на „печалба” е пренебрежимо малък и съобразен със световните тенденции, което може би ще учуди голяма част от родните бизнесмени. Истината е, че нямаше как да не се съобразим, че оперираме в най-бедната държава в Европейския съюз и като се има предвид дейността ни, се наложи да сведем всички утежняващи бюджета на проектите фактори до абсолютния минимум.
Как се определя каква сума точно да се търси чрез платформите? Авторите на проектите ли представят предложение – на базата на бизнесплан и други документи, или вашият екип заедно с тях обсъжда точната сума?
Александър Топалов: Сумата се определя еднозначно от създателя на проекта, като към нея допълнително се прибавят въпросните 10%. Това означава, че след като се съберат всички необходими средства по дадения проект, неговият създател получава точно 100%, което гарантира, че той ще има достатъчно пари да реализира идеята си. Практиката показва, че това се явява съществен момент, като се има предвид, че повечето онлайн платформи отнемат комисионите от първоначално исканата сума и това, заедно с процента за банковите транзакции и данъци и други такси, понякога надхвърля 20%, което затруднява, а в някои случаи прави невъзможно изпълнението на проекта. Именно затова в договорните отношения между платформата и създателя на проекта ние гарантираме, че той ще получи точно толкова, колкото е заявил първоначално, което е 100% от необходимата сума.
Бихте ли представили с по няколко думи най-интересните проекти от двете платформи, които в момента търсят финансиране?
Александър Топалов: Мога да кажа, че в момента повече интересни проекти имаме публикувани в Tramplin. Една от най-големите и обичани кампании е на спортния журналист Хари Латифян и се казва Баскет мания – Икономето. Става дума за реновиране на спортната площадка на Търговската гимназия в центъра на град Варна. Проектът среща голяма подкрепа от много бивши и настоящи баскетболни звезди на България, които предоставиха екипите си за награди, както и на Баскетболната федерация, която също подкрепи инициативата и нейния създател. Самият проект е първа стъпка от идеята за връщане на стрийтбола и турнирите по стрийтбол във Варна, които винаги са били важно събитие за аматьорския баскетбол – не само в морската ни столица, но и в страната. Именно затова аз лично вярвам, че това е един от най-добрите ни проекти и ще намери нужната подкрепа, за да се реализира.
Буквално преди дни стартира и още един интересен проект на група геймъри отново от Варна. Става дума за GridHourBG (LAN Party), чиято идея е да се превърне в интернационален гейминг ивент, който освен че ще даде възможност на над 500 участници да премерят сили в най-масовите игри, ще предложи на любителите на компютърните игри много други приятни изненади.
Освен тези и всички останали проекти, които вече са публикувани, искам да ви уверя, че всеки ден получаваме нови и нови проекти, които обаче все още се доразработват и които вярвам, че много скоро ще видите на сайта.
Кои са най-щурите и интересни световни проекти, получили финансиране чрез краудфъндинг?
Александър Топалов: Те са много :). Наистина не можете да си представите какви неща измислят хората и какви неща пускат в платформите. Интересно е обаче, че измежду „ненормалните” краудфъндинг проекти се открояват такива, които успяват не само да реализират добрата (много често и гениална) идея, но успяват да генерират милиони долари и стотици хиляди фенове. Такъв беше случаят с Exploding Kittens (експлодиращите котенца) на Елън Лий, който успя да генерира 8,782,571 долара от 219,382 души, при поставена цел от едва 10,000 долара. Идеята му бе да създаде игра на карти, колкото и странно да ви се струва, много наподобяваща познатия ни от близкото минало Черен Петър. Това се превърна в една от най-успешните краудфъндинг кампании в историята.
Друг феноменален, бих казал, проект е „Картофена салата“ на Зак Браун. Да, наистина става дума за картофена салата! Човекът представи проекта си и къде насериозно, къде на шега, при поставена цел от само 10 долара, успя да събере 55,492 долара от повече от 6,000 души! Така Зак направи един от най-невъзможните за обясняване проекти в историята на краудфъндинга. Разбира се това са само два от стотиците примери, за които се сещам сега…
Какви са предимствата и недостатъците на този начин на финансиране на бизнес пред други, като банковото кредитиране, дяловото финансиране или пък модела на бизнес ангелите?
Александър Топалов: Предимствата са много, а недостатъци според мен липсват. Именно това обяснява и сериозно нарастващия интерес към краудфъндинга. Вие си представете как една толкова млада индустрия, и то в ерата на сериозните финансови кризи, успява от 2009 г. досега да бележи ръст с десетки проценти годишно. За 2014 г. през платформи, подобни на нашите, са финансирани стотици хиляди проекти, а финансовата помощ се оценява на над 16.4 млрд. долара Защо ли? Защото това е истински саморегулиращ се пазар. Благодарение на краудфъндинга, финансиране и реализация получават само и единствено добрите идеи. Тук съществена роля играе най-силният коректив за всеки един продукт – оценката на потребителя. Представете си това като едно маркетингово проучване, в което представяте на хората новата си идея и ако те я одобрят, гласуват с портфейла си за нея. Ако тя не е достатъчно добра, вие просто не я реализирате, а хората получават парите си обратно. Така никой не губи. Ако идеята си заслужава, вие получавате нужните средства и то безвъзмездно, като едновременно с това вече разполагате с клиенти и аудитория.
Ако съпоставим това с банковото или което и да е друго финансиране, това може би е единственият финансов модел, при който човек запазва изцяло правата и собствеността си над това което прави, като не му се налага да залага нито къщата, нито апартамента си или да продава процент от компанията си. От друга страна рискът за инвестиращата страна – хората поддръжници на проекта, се разпределя между много голям брой участници, което го свежда до минимум. А в модела, който ние разработихме, го доближава до абсолютната нула.
Планирате ли нови начинания в бъдеще?
Александър Топалов: Основно плановете ни са свързани с развитието на двете платформи и запознаването на хората с тях и с възможностите, които предлагат. Фокусирали сме се върху развитието на краудфъндинга в България и това е нашата основна цел. Разбира се работата ни няма да се ограничи само с това. Планирали сме още няколко бизнес начинания, които се надяваме много скоро да видят бял свят.
Как според Вас ще се развива краудфъндингът у нас занапред?
Александър Топалов: Вижте, не може България да претендира, че иска да се развива и да не е отворена за иновации. Не може бизнесът да продължава да съществува в тази си форма, това няма как да стане. Не може обществото ни да търси начини да се възражда и ние да не му даваме шанс. Според мен това е естествен път за развитие на бизнеса в страната. Крайно време е хората да повярват в себе си, да спрат да търсят причината някъде другаде и да започнат да градят държавата си и обществото си такива, каквото биха искали да бъдат. В последните години доказахме, че имаме нужната воля да протестираме и да изразим недоволство си. Според мен е крайно време да покажем на самите себе си, че не само можем да рушим, но и да градим. Това е и основната цел на краудфъндинга – да бъде инструмент за реализация на добрите и стойностните идеи.
