„Всяка година по същото време“ на режисьора Георги Михалков безспорно е прекрасен спектакъл, който, сигурна съм, театралната публика у нас с удоволствие би приветствала по всяко време.
Интересно е да се отбележи, че той е своеобразно продължение на „Догодина по същото време“ – постановка, играна за първи път на българска сцена преди цели 37 години с участието на Тодор Колев и Анета Сотирова. Автор на пиесата е блестящият канадски драматург Бърнард Слейд, който я създава през далечната 1975 г. Очаквано или не, твърде бързо любовната история на Слейд покорява Бродуей, където е играна 1453 пъти, междувременно е преведена на повече от 40 езика, а през 1978 г. получава и достойната си за „Оскар“ екранизация.
Днес шедьовърът на канадеца оживява отново с пълна силна на българска сцена с вечните си послания, при това – осъвременен, за да е още по-въздействащ за днешната публика. В главните роли виждаме двама театрални любимци – Христо Шопов и Лилия Маравиля. Именно страхотната синергия помежду им ни позволява още в първите минути от спектакъла да се потопим в необичайната история на двама души. Това са счетоводителят Джон и домакинята Дорис, които съдбата среща случайно за една нощ, но впоследствие повежда на дълго любовно приключение. Съдбовната им вечер приключва с обещанието, че ще се виждат всяка година по същото време. В същия хотел. В същата стая – „тяхната“.
Междувременно всеки от тях живее собствения си живот – със свое семейство, деца, работа; със свои задължения, радости и болки. А с изтичането на тези дълги 365 дни, независимо от обстоятелствата и капризите на времето, Дорис и Джон се намират отново, за да си разкажат за всичко, което са преживели до тук. За да покажат снимки на порасналите си деца, за да се похвалят с новия си начин на живот… За да поскърбят заедно за нещата, които са загубили или не са имали шанса да променят. За да признаят грешките си, да се изповядат и да получат разбиране.
И, да, това съвсем не прилича на бурна среща между любовници, готови да се възползват максимално от хотелското легло за през уикенда. По-скоро е „сеанс“ между двама души, познаващи се отлично добре, чиято любов не признава време и пространство и остава същата, независимо от напредването на годините. И още: среща между мъж и жена, които тайно в себе си мечтаят романтичното им приключение все пак някога да „напусне“ хотелската стая и да продължи… до края на живота.
Благодарение на професионалната актьорска игра на Христо Шопов и Лилия Маравиля, както и на сценографията и на добрия превод, „Всяка година по същото време“ без съмнение е постановка, която задължително трябва да гледате, ако все още не сте. След като миналата седмица зарадва старозагорската публика в Драматичен театър „Гео Милев“ и изправи на крака зрителите, които аплодираха актьорите дълго, на 25 ноември спектакълът се завръща в „Сити Марк Арт Център“, като началото му е от 19:30 часа.
Горещо ви препоръчваме да го гледате, няма да съжалявате 🙂
А още вдъхновение ви очаква в категория „Ревюта“!
