Да ви разказваме за вдъхновяващи хора е смисълът на TrueStory.bg, а да имаме шанса да работим с тях, е повече от зареждащо! Представяме ви Десислава Вулева, талантлива актриса, страхотен човек и един от гласовете, които чувате в записите на разказите от последното ни предизвикателство. Надяваме се, че чрез следващите редове ще усетите какво удоволствие е да се общува с нея!
Здравей, Деси! Представи се пред нас накратко?
Десислава: Много благодаря за поканата! Аз съм една голяма късметлийка, защото имам възможността да живея своята детска мечта – да бъда актриса. Професионалният ми път е свързан предимно с театралната сцена, но имам удоволствието да се похваля и с роля в киното и то такава, която за мен си остава много значима по ред причини – Рада от филма „Шибил” на режисьора и приятел Никола Бозаджиев.
Благодаря ти от сърце, че припозна идеята ни за озвучаване на разказите от последното ни предизвикателство и вдъхна живот на текстовете ни с таланта ти! Какво те мотивира да го направиш?
Десислава: Аз благодаря, че ми се доверихте и поверихте на моя глас някои от прекрасните разкази, взели участие в конкурса на TrueStory. Включих се без колебание, защото освен приятно изживяване за мен, в тази покана открих възможност да подкрепя една кауза, която смятам за важна – да се даде гласност на произведения на млади и пишещи хора. Знам от личен опит колко е важно за всеки човек да повярват във възможностите му, да оценят усилията и да го окуражат. С това предизвикателство вашият екип прави точно това и смятам за изключително благородно, че подавате ръка на едни талантливи хора, които, надявам се, ще продължат да се развиват в тази посока.
А има ли нещо, което би искала да споделиш с авторите им?
Десислава: Пишете, пишете, пишете! Имаме нужда от добре написани истории, от вълнуващи герои, от думи със смисъл. Да можеш да рисуваш с думи е умение, което малцина притежават, затова пазете го и нека ви служи за добро.
Разкажи ни за срещата и влечението ти към актьорската професия. Как се появи в живота ти?
Десислава: Учех в математическа гимназия. Дори планът беше да ставам архитект, но се случи така, че започнах да посещавам театралната студия в родния си град Казанлък. Първите ми репетиции бяха пълна катастрофа – изобщо не се справях и режисьорът искаше да ме сменя. На всяка репетиция пробваше нов човек за ролята (а тя не беше малка). За щастие, не се намери друга актриса и с големи съмнения в успеха на това представление, режисьорът остави мен. Това беше първата ми премиера. Нещо се случи тогава, което и до ден днешен не мога точно да обясня. Представлението беше повече от успешно, а онова уплашено момиче, което много тихичко си казваше текста на репетициите, изчезна и на негово място, за голяма изненада на всички, се появи една друга Десислава, за чието съществуване никой не подозираше. Трудно ми е да опиша чувството, което изпитах тогава! То е едно усещане, все едно сънуваш в будно състояние. Сънуваш, че летиш! А веднъж полетиш ли, вече не ти се стъпва на земята.
Коя е най-предизвикателната ти роля досега? И защо?
Десислава: Аз имам една теория, че не актьорът печели ролята, а ролята печели актьора. Така ми се случи да изиграя Рада в „Шибил” – без да я търся, без да ходя на кастинг, без предварителна уговорка. Тази роля ме предизвика по-скоро житейски, отколкото професионално. Мисля, че дойде в един етап от живота ми, точно в момент, когато имах най-голяма нужда от нея. Много обичам този работен процес и си го спомням с най-топло чувство. Помня репетициите, приятелствата, които създадох, помня как всеки един от нас смело се хвърляше в неизвестното, разчитайки на безрезервна подкрепа. Така че Рада е роля, която се появи, за да ме предизвика. Предизвика ме да вярвам в чудеса. И оттогава вярвам!
Какво ти помага да се отпуснеш след работа?
Десислава: На това работа ли му се казва! 🙂 За мен работата си остава удоволствие, а от удоволствията, човек не може да се натоварва, а само да им се наслаждава.
Имаш ли си ритуал/специална подготовка преди снимки и излизане на сцената?
Десислава: Обичам да надничам през някоя миниатюрна дупчица в завесата, докато влиза публиката в салона. Така се запознавам с атмосферата в залата и се чувствам по-спокойна. Климатизирам се с една дума.
Върху какво работиш в момента?
Десислава: В момента завършвам магистратура „Филмово и телевизионно изкуство”. Преди известно време се предизвиках да тествам възможностите си в полето на режисурата. Тръгнах без конкретни очаквания и с голямо желание да развия умението да разказвам вълнуващи истории чрез езика на киното. Винаги са ме интересували темите, героите от истинския, нашия си човешки живот, затова и съм се насочила към докуметалното кино. Сега завършвам първия си късометражен, документален филм, вдъхновен от биографичната книга „Българският чадър” на журналистта и деседент Владимир Костов. Мога да кажа, че макар и документална, историята по нищо не отстъпва на един игрален сюжет и се надявам съвсем скоро да види бял свят.
А какво ти се играе, а все още не си?
Десислава: Когато излезе „Шибил”, няколко зрители, напълно независими един от друг, ми направиха огромния комплимент, че им напомням на Невена Коканова. Колко е истина това, не знам, но е приятно сравнение и ето – влезе ми тази муха в главата… Затова, ако някой реши да прави филм или постановка за нея, моля да ме покани на кастинг. 🙂
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
