Понякога виждам душата си в сън.
Горѝ, съска,
боли и се пръска.
А угасващите ѝ пламъци
мъждукат едва в жълто-зелена
потъмняла искричка
зад прозрачните клепачи
на замръзналите ми очи.
И така до последна сълзичка
живот.
Понякога виждам душата си в сън.
Цветна, лирична,
смела и магична.
А вълшебните ѝ снопове
избухват отведнъж в буйни кълбета
диви огньове
пред безкрая на времето,
пулсиращ в ей тези гърди…
И така от първия дъх,
и много преди!
Понякога чакам да видя
знак и от тебе
как да намери душата ми път.
В новия ден ли
пак да светлее
или в тихия мрак
да изтлее.
