Какво е нужно, за да събереш душата на един град между стените на музей? Малко търпение, много любов към историята и щипка габровски хумор. На 1 ноември 2024 г. – в Деня на народните будители – Регионалният исторически музей в Габрово отвори врати за своята обновена експозиция „Габрово и габровци“. Тя ни представя миналото, карайки го да оживее чрез нови технологии, интерактивни елементи и внимателно подбрани артефакти, събрани с години усилие.
Как се случва всичко това – от идеята до най-малките детайли? Какво разкриват най-ценните експонати за хората, които са живели, творили и променяли Габрово? И кои са лицата зад витрините – онези, които не просто съхраняват миналото, а му дават глас? Попитахме директора на РИМ – Габрово, Росен Йосифов, който ни помогна да надникнем зад завесата на тази мащабна и вълнуваща експозиция.
Обновената експозиция „Габрово и габровци“ посреща посетителите на РИМ – Габрово. Как премина подготовката ѝ?
Росен Йосифов: Експозиция „Габрово и габровци“ се подготви основно в рамките на проекта „РИМ-Габрово. Познание, участие, преживяване“ на Община Габрово, реализиран в периода 2020 – 2023 г. Имаше редица трудности, свързани със забавеното изпълнение на проекта, инфлацията вследствие ковид-кризата и др. В крайна сметка, след приключването на проекта в края на 2023 г., се премина към самото завършване на експозицията и на Деня на народните будители – 1 ноември 2024 г. – тя беше отворена за посетители и оттогава работи без почивен ден.
Разкажете ни за процеса по събиране на експонатите – има ли предмети, които са постъпили по необичаен начин в музея?
Росен Йосифов: Движимите културни ценности, представени в експозицията, са постъпили по различен начин – чрез дарения, откупуване, археологически проучвания. Най-необичайно постъпилият експонат е златното нагръдно украшение от Късната бронзова епоха, подарено от диригента на Габровския камерен оркестър Иван Стоянов, което той намира на рождения си ден навръх Стара планина.
Поведете ни през историята на някой от най-ценните експонати.
Росен Йосифов: Бронзовата вотивна ръка на бог Сабазий от ІІ–ІІІ в. е уникален експонат, намерен в района на с. Градница. Отново в района на с. Градница, от един от некрополите около голямото многослойно селище в м. Пречиста, произхождат златните пръстени с монограми на притежателите – много редки находки за българските земи.
Първата българска банкнота от първата серия книжни пари – 20 лв. злато, 1885 г. – попада при един габровски търговец, който прави сделки в Румъния. Същият я предава на сина си, който след тежки преговори я продава на Окръжен исторически музей – Габрово.
Уникално е и знамето на първата фабрика в Габрово, заработила само четири години след Освобождението – вълненопредачната фабрика на Иван Калпазанов. Тя бързо се разраства, с нови корпуси и техника, и през 1906 г. по поръчка във Виена е изработен великолепният флаг на предприятието – от кадифе, украсено със сърма, където е извезан девизът на индустриалеца, който над 80 години беше част от герба на Община Габрово: „Труди се, постоянствай, не бой се.“
Знамето дълго време се съхранява в комбинат „Г. Генев“, наследил фабриката, за да бъде предадено накрая на музея.
Каква е историята на сградата на музея и как се е променяла през годините?
Росен Йосифов: Сградата на музея е единствената недвижима културна ценност от национално значение от периода след Освобождението в града. Построена е в периода 1902 – 1904 г. от братя Хаджистойчеви, които наемат големия български архитект от София Никола Лазаров за проекта.
Като жилищно-фамилна сграда обаче служи четвърт век. Поради дългове става собственост на БНБ, която я преустройва и през 1930 г. открива първостепенен клон в града. През периода на социализма и в началото на демократичните промени остава банка. През 2004 г., след голям ремонт, е предадена за седалище на Габровския исторически музей.
Разкажете ни за личностите от Габрово, представени във втората зала, по начин, който не е представен в учебниците.
Росен Йосифов: В частта от експозицията, посветена на видни габровски личности, сме представили както фигури, присъстващи в учебниците, така и такива, които липсват в тях.
Най-видният духовник от Габрово – Йосиф Соколски – не е само бележка под линия в историята на борбата срещу Цариградската патриаршия, а основател на двата местни манастира и ръкоположен от римския папа в Сикстинската капела за архиепископ на българите-униати.
Продан Тишков – Чардафон – преди да влезе с Голямоконарската чета в Пловдив на 6 септември 1885 г., е участник в подготовката на Априлското въстание, бил е страстен ловец, основател на местното ловно дружество, любител на постановъчните фотографии в памет на важни събития.
Непредставен в учебниците, но знакова фигура в габровската история, е най-големият местен индустриалец Пенчо Семов. Интерактивна инсталация с корабен рул представя най-известното му дарение – прочутата сграда „Парахода“.
Наскоро издадохте документалния сборник „Председателите на Историографическо дружество Габрово“. Какво откриваме в него?
Росен Йосифов: В изданието представяме автобиографии, дневници, спомени и снимки на тримата председатели на „Историографическо дружество Габрово“:
- д-р Петър Цончев Пенчев – създател и пръв председател на дружеството за периода 1920–1930 г.;
- д-р Петър Спиридонов Недевски (1930–1936);
- и най-дългогодишният председател Пенчо Димитров Христов (1936–1949).
Написани от първо лице, единствено число, техните текстове дават представа за личностите им – чрез самооценките, политическите пристрастия, личните чувства, отношенията с родственици и приятели, служебното израстване и интересите им.
Те са личности с принос към историята на Габрово, оставили своите значими следи в областите, в които работят – здравеопазване и образование. Наред със служебната си дейност, се заемат с нелеката задача да издирват, съхраняват и популяризират историческото минало на Габрово – те са „двигателите“ на дружеството.
Д-р Петър Цончев е роден в Габрово и автор на използваните и до днес от историците монографии „Из стопанското минало на Габрово“ и „Из общественото и културно минало на Габрово“. Д-р Недевски и Пенчо Димитров са „присадени“ габровци – завършили гимназиалното си образование в Априловото школо и завинаги свързали живота си с нашия град.
Сборникът е предназначен за широка читателска публика – от ученици до професионални историци и всички, които имат интерес към мемоарната литература.
С издаването на сборника припомняме за „раждането“ на институцията музей в Габрово, чието „зачатие“ е преди 142 години със създаването на Априловския музей при Габровската гимназия. Дружеството, просъществувало три десетилетия, през 1949 г. поставя основите на Габровския музей – правоприемник на когото днес е РИМ – Габрово.
Сборникът е посветен на две събития с достойни годишнини през 2025 г. и 165-та от обявяването на Габрово за град и 105-та от създаването на дружеството през юли 1920 г.
Какви са бъдещите планове за развитието на музея – нови постоянни експозиции, партньорства или програми?
Росен Йосифов: Постоянните експозиции са скъпо удоволствие. Двете основни експозиции на РИМ – Габрово са съвременни.
Ако се осъществят намеренията ни спрямо сградата на едно бивше училище в Габрово, ще подготвим постоянна експозиция, посветена на габровските писатели.
В плановете ни влиза експонирането на изложби по непредставяна досега тематика. Кандидатстваме по различни програми на Министерството на културата за създаване на още по-добри атракции в експозициите и за организиране на мащабни събития.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
