„Градски номади“: Да помогнем на бездомните да си помогнат сами и да станат видими за държавата и обществото

Дали човеците са повече алтруисти или повече егоисти? Едва ли може да бъде даден категоричен отговор на този въпрос… След като се запознахме с работата на три момичета обаче – Миа Агова, Елеонор Генова и Йоана Богданова, ние от Truestory.bg сме с една идея по-сигурни, че е първото. Те са се посветили на това други хора, при това уязвими, низвергнати или просто незабележими, да се почувстват по-добре, някой да се погрижи за тях, за да могат да се изправят на крака и от своя страна сами да се погрижат за себе си чрез т.нар. grassroots подход (който търси проблема в общността, където е възникнал, и с нейно участие се опитва да го реши).

Миа, Елеонор и Йоана са сърцето, душата и мозъкът (в разбъркан и взаимозаменяем ред) на проекта „Градски номади“, имащ за своя далечна цел бездомните у нас да получат шанс – за достойно съществуване, за по-добър живот, за бъдеще. Когато научихме за проекта им, веднага ни се прииска да ви го представим. Защото те и той са един прекрасен пример за всички нас. За подход и ангажираност към наболелите проблеми на обществото ни и на най-слабите в него.

Ето какво казват трите за себе си:

Mиа Агова: На 29 години съм. На 13 заминах да уча в Англия. След като завърших „История на изкуството“, се оказа, че работа за изкуствоведи няма. Така попаднах в една пиар агенция в Лондон, а после в още две в Дубай, за малко и в една в София… Занимавах се главно с корпоративна социална отговорност, което ми харесваше, но пиарът в “чист формат” просто не беше професията за мен.

Върнах се в университета и завърших магистратура “Консервация на културно наследство” в Института по археология на University College London. Това за мен е най‐прекрасното място на света – имат склад като този от “Индиана Джоунс”.

Трябваше да започна и докторантурата си там, когато избухнаха протестите през 2013 г. Прибрах се в България заради тях – показаха, че се заражда гражданско общество. Няколко месеца по‐късно, с подкрепата на приятели (от които и Елеонор) и V+O Communication, стартирах колектива за grassroots социална отговорност cause+effect.

Така обединих професионалния си опит, образованието и убежденията си в  идеалната за мен работа. И от тогава свободно време почти нямам, защото всичко, което обичам да правя, естествено се връзва с работата ми.

Елеонор Генова: На скромните 24 години съм. Веднага след като завърших гимназия, имах късмета, докато превеждах на една среща, да получа страхотно предложение за работа. Благодарение на това, след сериозно обучение, се включих в екипа на един от най‐големите фестивали в България. От тогава почти 6 години се занимавам с организиране на събития и концерти в България и на Балканския полуостров. Музиката и всички събития са ме научили, че всички хора в йерархията са еднакво важни за един процес и трябва да работят заедно и да се грижат един за друг.

Междувременно завърших „Масови комуникации“ в Нов български университет, защото вярвам, че видимостта и отвореният разговор за проблемите правят обществото ни цяло. Докато бях в гимназията, бях дълго време доброволец към БЧК и участвах в множество проекти, заради това виждам как с cause+effect можем да направим и допълнителна промяна.

Йоана Богданова: На 28 съм. Завършила съм бакалавърска програма „Туризъм“ в СУ „Св.Климент Охридски“. След година работа в различни сфери – от туризъм до бижутерство, записах магистратура в Дания – MBA: Sports & Event Мanagement.

Там живеех в едно сравнително малко градче на брега на морето, където духаше токова силно, че валеше хоризонтално, денят беше кратък и мрачен, а предпоставките да се потопиш изцяло в учене – идеални. Така и направих. Резултатът беше, че спечелих стипендия за семестър специализация  по програма MA: Global Leadership & Sustainable Development в Хаваи, САЩ. Явно дори и на мечтите ми им беше доскучало и бяха решили да минат към реалността.

На Хаваите научих много не само за океана и вълните, а и за огромната отговорност, която носим към средата, в която живеем, за да остане тя съхранена и устойчиво развиваща се. Бях активна по grassroots проекти за развитие, които търсят корена на проблема локално, в общността, където е възникнал, и с нейно участие стигат до ефективно и дългосрочно решение.

Върнах се в България преди около 2 години. Занимавах се с различни проекти, а през есента се запознах с Миа и Флашман (нейното куче), което се разхождаше гордо с боядисана #оставка на гърба. Предполагам знаете, че кучешките разходки са доста социален акт, поне в ареалите на нашата градинка е така, всеки споделя истории. Историите ни с Миа започваха малко по малко да подшушват идеята за „Градски номади“.

Колкото до свободното време – обичам да си създавам предизвикателства, да пазя баланс, да танцувам, да се качвам по покриви, да си майсторя разни бижута и ако всичко това се случва близо до море/океан с вълни/вятър, не мърдам от там.

А ето какво разказаха Миа, Елеонор и Йоана пред Truestory.bg за „Градски номади“ и целите, които са си поставили с амбициозния проект:

Дами, активно се занимавате с проекта „Градски номади“. Разкажете ни накратко за него (как решихте да го стартирате, защо работите по него, откъде дойде идеята, кой го финансира)?

Миа: “Активно” е меко казано за заниманието “Градски номади”. В момента животът и на трите ни се върти около проекта.

Всичко започна в началото на годината. С Йоана се запознахме в градинката на църквата „Свети Седмочисленици“ покрай кучетата ни и се оказа, че и двете познаваме и помагаме на бездомните в квартала с разни малки жестове – било то с дрехи, съвети или просто с приятелски разговори. Беше логично да обединим усилия, да изградим проект, чрез който да можем да помагаме по‐ефективно и да променим нещата дългосрочно.

С Елеонор се познаваме от протестите през 2013 г. Тя беше страхотна морална и креативна подкрепа от самото начало на cause+effect. Когато с Йоана разписахме “Градски номади”, Елеонор се присъедини към нас и дуото стана трио. Наричаме я “човекът‐валяк”, защото за нея пречките и препятствията са по‐скоро предизвикателeн терен.

Идеята за “Градски номади” се роди покрай разговорите ни с бездомни. В cause+effect вярваме, че решението на всеки проблем трябва първо да се търси на “grassroots” ниво – в самите общности, които имат даден проблем, и че едно решение може да е ефективно, само когато тази общност се включи активно в изграждането му.

Осъзнахме, че каквото и да правим, решенията, които “Градски номади” предлага, трябва да са съобразени с номадския начин на живот на бездомните, че всичко трябва да е мобилно и гъвкаво, за да работи. След известно време ровене, попаднахме на мобилните микро‐къщички от проекта Homeless Homes Project в Калифорния и се свързахме с Грегъри Клоен, който го е стартирал. След това намерихме и автобусите‐бани от проекта Lava Mae и мобилните перални на Orange Sky Laundry и така започна да се оформя един проект, изцяло базиран на мобилни решения.

Това е една страна – по‐атрактивната страна на “Градски номади”. Голяма част от проекта е ровенето в статистики, наредби, закони и примери на успешни политики извън България. Мобилните къщички, бани и т.н. са само временни решения, алтернатива и допълнение към приютите, които покриват ежедневни нужди. Ние искаме повече: голямата цел на “Градски номади” е да промени държавните политики и нагласата на хората спрямо бездомните. Амбициозно е и ще отнеме време, но ще се справим.

С тези си амбициозни цели и вече разписания проект участвахме в конкурса “Направи си сам” на Екологично сдружение “За Земята” и спечелихме микрогрант на стойност 1950 лв., осигурен от Програмата за подкрепа на неправителствените организации (НПО) в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009‐2014 г. Този грант покрива пилотната фаза на “Градски номади” (април‐юни 2015). Сега търсим финасиране (под дърво и камък!) за следващите фази.

А защо изобщо се захванахме с това? Здрав разум. Избрали сме да живеем в България. С този избор идва и отговорността да подобрим средата си. Чисто и просто.

Кои са основните проблеми на бездомните хора у нас?

Миа, Елеонор и Йоана: Че не съществуват. В държавния, бюрократичен смисъл. Повечето от тях нямат лични документи, което ги прави невидими за държавата. Националният статистически институт (НСИ) няма стратегия за преброяването им, а като няма официална статистика, няма проблем, няма и решение.

Невидими са и за обществото, което е също толкова страшно. Някак си хората не забелязват тези петстотин хиляди души в крайна бедност (според сдружението за социални дейности в обществена полза „Каритас“), които живеят на улицата. Може би защото са неприятна гледка или защото не знаем какво да им кажем.

Това са коренните проблеми. Ежедневните проблеми са свързани с някои от основните нужди да всеки човек, с основни човешки права: подслон, хигиена, храна, здравна помощ, достъп по информация…

Бездомните, с които работим в момента, изкарват прехраната си, като събират отпадъци за рециклиране от металните контейнери (NB: тъй наречената “клошарска мафия”, която разбива цветните кофи за разделно събиране, е съвсем различна общност). Успяват да изкарат достатъчно, за да не гладуват, а и се изхвърля доста храна. Затова ние се фокусираме върху нещата, които не могат да си осигурят сами: гарантиран подслон, достъп до санитарни условия, медицинска помощ и информация.

Как си представяте реализацията на проекта „Градски номади“? Какви са неговите цели и кои са партньорите ви в осъществяването му?

Миа, Елеонор и Йоана: “Градски номади” работи паралелно по две линии: изграждането на мобилни решения, които да отговарят на ежедневните нужди на бездомните, и изготвянето на адекватни, устойчиви държавни политики, които да подобрят условията на живот на бездомните трайно и дългосрочно.

По мобилната част на проекта работим с Destructive Creation. Te ще строят мобилните микро‐къщички – в момента работим по първата, която ще е готова до края на месеца, а занапред предвиждаме по 25 къщички годишно. За мобилните бани много се надяваме на подкрепата на общината. Набелязали сме си старите “Икар”‐уси – идеални за целта. Могат да се включват към пожарните кранове и така да предоставят по 80 душа на автобус на ден из цяла София. Същото се отнася и за пералните.

В следващата фаза на “Градски номади” планираме и създаването на социално предприятие, чрез което бездомните да развиват нови умения и трудът им да бъде заплащан, да им помагаме с издаването на лични документи, търсенето на работа, и т.н. В това се надяваме да се включат различни хора и организации – например дизайнери, които изработват предмети от отпадъци, адвокати, малки и големи бизнеси. Като помагаме на бездомните сами да си помогнат, отговаряме както на ежедневните им нужди, така и в дългосрочен план.

Тук е важно да се обърне внимание и на различните рискови групи, които изграждат “обществото” на бездомните – това са деца, напуснали домове, хора с психически и други заболявания, жертви на жилищната мафия. По‐младите хора от тези групи често стават жертви на криминалния свят в желанието си за по‐добър живот и промяна.

А като говорим за големия, дългосрочен план на “Градски номади”, вече сме направили началната “копка”. Информираността за бездомните и видимостта на проекта са първата стъпка към постигането на дългосрочните ни цели. Колкото повече знаят хората за бездомните и за “Градски номади”, колкото повече шум вдигнем, толкова по‐голям е шансът ни да успеем. Досега не се е обръщало кой знае колко внимание на бездомните и това е част от проблема.

За това работим и с Творческо сдружение “Щипка”. Те са спецове в създаването на смислено и ефектно видео съдържание за различни каузи – това е най‐лесният и популярен начин да стигнеш до по‐широка аудитория. В момента те снимат филмчета, с които да представим живота на градските номади.

Откъм изследвания и събиране на данни ни помагат много организации и хора. Целта на проучванията ни е да съберем и представим повече информация за бездомните, с което от една страна, да адаптираме оптимално активностите, заложени в проекта към нуждите и нагласите на бездомните, и от друга – да обединим за първи път съществуващата статистика за тази група.

В момента провеждаме дълбочинни интервюта с бездомни в София. С това се занимават Йоана и екипът ни от градски изследователи‐доброволци, които набрахме благодарение на CVS, НАРД и TimeHeroes. И медиите много ни помогнаха с това – след всяко интервю, репортаж и статия за “Градски номади”, с нас се свързват хора, които искат да помогнат. Та, благодарим ви, мили приятели от медиите!

Елеонор се е захванала с издирването на статистики за бездомните. Рови се в архиви, приюти, социални кухни, кризисни центрове и къде ли не още. В това й съдействат много организации, които имат отношение към бездомните. Това начинание изисква голяма упоритост, но пък е единственият начин да разберем откъде идва несъвместимостта на официалните данни за бездомните (според НСИ са 1370 в ЦЯЛА България) и тези на неправителствени организации като „Каритас“ (500 000 бездомни в  България по Europa Shadow Report от 2013).

С данните, събрани от изследователската работа на Йоана и Елеонор, ще можем да планираме едно много по‐мащабно и представително проучване из цялата страна. Когато и това се случи, ще сме извървели половината път към променянето на държавните политики.

Допълнително, благодарение на кооперацията ни с други организации, ще имаме възможността да погледнем многостранно на проблема и да вземем предвид всички особености. Така ще може да постигнем дълготрайна промяна.

Да обобщим – как си представяте успешната реализация на проекта – в какви времеви граници планирате да го завършите и какъв искате да е резултатът от него?

Миа, Елеонор и Йоана: Успешна реализация на “Градски номади” значи държавни политики, съгласувани с начина на живот и нагласите на бездомните. Не кризисни мерки и решения спуснати отгоре, които само прикриват проблема или закърпват положението, а дългосрочна и устойчива национална стратегия.

Това ще отнеме много време и много усилия от много хора. Поне две години за качествени и количествени проучвания от екип професионални изследователи, още време – за разработване на стратегия за преброяване на бездомните и още – за изготвяне на ефективни решения на база на всичко това. Та, поне 5‐6 години работа с експерти само по това. А за завършване на “Градски номади” ще можем да говорим, чак когато тези решения са подобрили живота на всеки бездомен в България.

Междувременно обаче ще се радваме на всеки малък успех: всеки доброволец, всеки “like” в социалните мрежи, всяка къщичка и всеки градски номад, чийто ден сме направили по‐хубав.

Очевидно държавата и общините не правят достатъчно за хората, останали без дом. Какво е нужно да се случи в тази насока – кои са първите стъпки, които трябва да бъдат предприети от тях, и какъв резултат трябва да има след 1-2 години?

Миа, Елеонор и Йоана: Изобщо не правят достатъчно. Слава богу, че има неправителствени организации, като “Мисия без граници” и “Каритас”, както и граждански инициативи и проекти – без тях за бездомните щеше да има само 625 места в 13‐те приюта в България и помощ от кризисни центрове, когато температурите паднат под ‐10 градуса.

Звучи малко самонадеяно – и в никакъв случай не твърдим, че решенията, които предлагаме са идеални – но мислим, че държавата и общините трябва да последват нашия метод на работа: 1) да търсят алтернативни решения на приютите, които могат да се изградят бързо и евтино и 2) да изградят ефективна стратегия за преброяване на бездомните, за да могат да се изготвят и адекватни политики и бюджети.

Но да не забравяме, че действията на структурите, които наричаме “държавата” и “общините” зависят от нас, гражданите. Както казва един от нашите бездомни приятели: “Ако бебето не плаче, няма да му дадат биберон”. Ако ние, гражданите, не вдигаме шум и не действаме, няма да ни помогне някой “отгоре”.

Бихте ли посочили примери от световната практика за проекти, подобни на вашия, които са успешно реализирани. Какъв е ефектът върху общностите на бездомните хора, как тези проекти са променили живота им?

Миа, Елеонор и Йоана: Има много успешни подобни граждански проекти по света. Три от тях вдъхновиха “Градски номади”: мобилните микро‐къщички на Homeless Homes Project в Оукланд, Калифорния; автобусите‐бани на Lava Mae в Сан Франциско; и мобилните перални на Orange Sky Laundry в Брисбейн, Австралия. Избрахме тях, защото отговарят на някои от най‐основните ежедневни нужди на бездомните. А наличието на подслон и санитарни условия има и много важен психологически ефект: дава самочувствие. Когато си представителен – чист, наспал се – не се изолираш от обществото, можеш да си търсиш работа…

Друг проект, който много харесваме е The Homeless Period в Англия. Той повдига една доста неудобна тема – менструацията, и набира средства за дамски превръзки и тампони за бездомни жени. Не е приятно да се говори за това, но сме сигурни, че всяка жена е съпричастна към този проблем на бездомните.

Има и проекти, които не предлагат “материални” решения, а даряват усмивка, самочувствие, достойнство на бездомните като разглеждат начина им на живот. Joel Daniel Philips например рисува портрети на бездомни хора в реален размер – така слага на преден план хората, които всекидневно подминаваме и не искаме да погледнем, прави ги хора и в нашите очи. А Венелин Шурелов пък наскоро представи Hand Extension – колекция от приспособления, които събирачите на отпадъци (много от които са бездомни и изкарват прехраната си по този начин) ползват като инструмент за преравяне на съдържанието в кофите за боклук.

Има много такива инициативи, които по един или друг начин имат позитивен ефект върху бездомните. Общото между тях е, че се стремят да върнат достойнството на тази невидима за повечето хора група, че проявяват и търсят разбиране. От нашия опит, дори и едно “здрасти” помага, така че ви призоваваме да се запознаете с човека на пейката до вас.

След като проектът ви получи обществено внимание, имаше и гласове, издигнали се срещу него. Те считат, че той не е решение на проблемите на бездомните хора. Някои прибързаха да нарекат къщите, които ще изградите, „кучешки“. Как ще отговорите на тези мнения?

Миа, Елеонор и Йоана: Имаше, да. Това ни показа, че сме на прав път още от началото, че сме накарали хората да се замислят и да изразят мнението си. Това само по себе си е една малка победа. Някои от критиките са много полезни и подчертават потенциални пречки за “Градски номади”, с които сме наясно и се опитваме да премахнем. Например доста хора, включително и бездомни, се притесняват за сигурността на микро-къщичките и техните собственици. И са прави. Затова започваме разговори с общината и различни организации по този въпрос.

Друга критика е, че с “Градски номади” подкрепяме една вредна група. Доста често бездомните биват определяни като “мафия”, която организирано и целенасочено разбива цветните кофи за разделно събиране на отпадъци. Всички бездомни попадат под този негативен общ знаменател: онези с каручките и огромните колички, които пречат на движението и разсипват кофите. Тази критика до някаква степен е основателна, защото такава група действително съществува. Тя представлява голям проблем, както за фирмите за разделно събиране, така и за нас и бездомните хора, с които работим – не защото те принадлежат на тази група вредители, а защото биват идентифицирани с нея. А тези организирани събирачи‐разбивачи далеч не са бездомни… Полезните градски номади работят сами, всеки с раницата си, с няколко торби или малка количка за пазар. Събират отпадъци от металните контейнери, от кофите по градинките, от магазините и улиците и така допринасят към опазването на околната среда. Това е общественополезна дейност.

А сега към не толкова полезните и основателни критики на “Градски номади”. Една от най‐вбесяващите е, че е обидно да предлагаме на бездомните подслон в този формат, душ в този формат. Но не се замислят, че е доста по‐обидно да ги подминаваме, докато спят по пейките или да ги гледаме с отвращение, докато се мият на фонтани и чешмички. А допълнението “това е работа на държавата, тя трябва да построи приюти за всички бездомни” показва дълбока неинформираност за това как работи една държава и как се формират държавни политики (не, това не става с магическа пръчица). Да не говорим, че трябва да се търси и алтернатива на приютите, тъй като не предлагат трайно решение…

И разбира се, заглавието на вестник Дума “Проект пъха бездомните в кучешки къщички” беше първата ни първа страница за “Градски номади” и много се гордеем с нея. Да, статията е негативна и пълна с неточности. И не, вестник „Дума“ не се свързаха с нас преди да я напишат, нито ни отговориха, когато поискахме да упражним правото си отговор. Та, единствено можем да им благодарим, че споделиха информация за проекта ни и да посочим, че най‐голямото куче на света е високо 1.09 метра и дълго 2.2 метра и би се чувствало комфортно в мобилните ни микро‐къщички.

За какво мечтаете? (и по отношение на проекта, а и извън него)

Миа, Елеонор и Йоана: Да постигнем това, за което работим с “Градски номади” и cause+effect – България да стане едно по‐добро място за живот за всички ни. И денонощието да е 36 часа, вместо 24, но за това все още нямаме изготвен план за действие.

---

 Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви представим още истории, които си струва да прочетете!

---