„… В лицето му има нещо свирепо, но в очите се забелязва оттенък на една непринудена доброта. Дан Колов е скромен, любезен, спокоен, когато не се бори. Но когато се качи на тепиха става страшна промяна…”
из вестник „Спорт“
Данчо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, Севлиевско. Едва на 7-годишна възраст той остава без баща, което го принуждава да започне работа като овчар, за да може да изкарва пари за прехраната си. През 1905 г., на 12 години, Данчо напуска България и заживява в Будапеща, Унгария, където работи като градинар. Четири години по-късно той се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да потърси щастието си още по-далеч.
Така на 17-годишна възраст Данчо заминава за САЩ, където започва да работи на строеж на железопътни релси. Между работниците става практика да се организират борби, в които той разбива всичките си съперници. Това не остава незабелязано и през 1914 г. българинът получава предложение за работа в местния цирк „Виктория”, който го превръща в звездата, която познава цял свят – Dan Koloff. Там той побеждава всички известни борци, които се осмеляват да се изправят срещу него.
„Кинг Конг”, „Кралят на кеча”, „Българският лъв”, „Железните ръце” – това са само част от прякорите, с които Дан Колов е наричан и до ден днешен. А забележителната му спортна кариера безусловно оправдава всеобщото уважение към него.
В целия си професионален път Дан Колов има над 1500 победи, като загубите му са само три. През 1924 г. в Токио се изправя срещу великия по онова време и непобеждаван до момента Джики Хигън – Удушвача, а на двубоя присъства самият японски император. Дан Колов триумфира, потапяйки цяла Япония в неутешима скръб. Преди срещата е извършен опит за убийството на българина, когато в стаята му с голяма точност профучава нож, който Дан Колов избягва на косъм.
Грандиозните му успехи са много. В Париж през 1927 г. Колов надвива европейския, световен и олимпийски шампион Анри Деглан. Срещата между двамата се предава директно по радиото в десетки страни. Победата му носи титлата „Световен шампион тежка категория при професионалистите” и Диамантен пояс. Това постижение Колов повтаря и през 1933 г. Сред спортните му успехи се нареждат и три титли „Европейски шампион тежка категория при професионалистите”, 1-во място в турнира по борба в Япония (1924 г.), 1-во място в турнира по борба в Бразилия (1927 г.), многобройни първи места в турнири в САЩ (в периода 1914-1927 г.).
Колов получава предложение за участие в холивудски филм срещу заплащане от 24 млн лв., което отказва. Единственият филм, в който приема да се снима е „Под Игото”, чиито снимки за съжаление са спрени преди завършването на лентата.
„Хари, да си идем в България, като нея никъде няма! И ще се върнем без никой да знай…”, казва Колов на колегата си Хари Стоев месеци преди да се прибере окончателно в страната ни. Но не става точно така.
През 1935 г., след 30 години зад граница, Дан Колов се завръща в България, където е посрещнат като герой. „Всеки иска да гo види с очи, да гo пипне, че само по вестниците гo бяха виждали“. На предложението да бъде закаран с файтон до родното му село, той отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна”. Освен голяма сила, Дан Колов притежава и голямо сърце. Почти цялото си натрупано богатство той дава за благотворителност. Колов дарява над 500 000 лв. за закупуването на самолет за българската авиация. Десетки хиляди са левовете, които отделя за помощ на студенти, деца и бедни хора в родината ни.
Многобройни са предложенията, отправени към Дан Колов да смени българското си гражданство, но на всички тях той отговаря така: „Чувствам се силен, защото съм българин”.
Дан Колов умира на 48-годишна възраст, а официалната версия за смъртта му е туберкулоза. Всеизвестен е фактът, че са правени редица опити българинът да бъде посрамен и отстранен от професионалния спорт, поради неизмеримата си сила и огромна заплаха, която е представлявал той на тепиха. В тази връзка съществуват слухове, гласящи, че ранната му смърт е предизвикана от умишлено, постепенно отравяне. Много са и хората, които вярват, че точно това е причината такъв голям по сила, сърце и дух човек да ни напусне така рано.
Дан Колов е погребан близо до родното си село, а гробът му умишлено гледа точно срещу Стара планина. „Балкан срещу балкан”… завинаги.
