Теодора Кирилова е пример защо не трябва да се отказваме от мечтите си. Тя е само на 28 години, а към днешна дата има сериозна спортна биография. Ако направим равносметка само за изминалата 2019 г., тя стана световен шампион на пръвенството по муай тай в Тайланд. След това спечели титлата на SFC в категория до 52 кг. в стил К-1 и европейската титла на KGP в категория до 53.5 кг., а през октомври спечели историческия първи женски мач в SENSHI по правилата на кикбокс, стил К-1 в категория до 55 кг. Взе и шампионски пояс в Манчестър (Англия).
И по-важното, Теодора не само побеждава в тези срещи, тя печели публиката с раздаването си на ринга.
Но нищо от това не е постигнато лесно. Залата се превръща във втори дом за нея и всеки ден тренира усърдно под ръководството на нейния съпруг и личен треньор – Марио Кирилов, за да знае, че когато застане на ринга, резултатът ще я отведе на върха.
Здравей, Теодора! Разкажи ни малко повече за себе си. Как започна да тренираш муай тай? Откъде идва интересът ти към този доста мъжки на пръв поглед спорт?
Теодора: Здравейте, на 28 г. съм, родена в София. Омъжена съм и имам дъщеря на почти 3 г. Занимавам се с кикбокс и муай тай от 2011 г., като съм състезател на СК „Армеец“ София, преди това съм тренирала друг боен спорт. Интересът ми към бойните спортове се запали покрай моят съпруг Марио Кирилов, чийто животът е минал буквално в залата, защото той тренира от 1994 г.
Какво ти харесва в този спорт?
Теодора: На първо място това е спорт, който те учи на дисциплина и уважение не само в залата и на ринга, но и в живота, което е по-важното. Адреналинът от единоборството, това, че на ринга всичко зависи от самия теб и твоите качества и психика са другите неща, които ми харесват.
Родителите подкрепиха ли те в това ти намерение? Как погледнаха на това?
Теодора: Да, подкрепят ме, но първоначално бяха малко скептично настроени, защото това не е спорт за жена. В последствие обаче започнаха да свикват и да се радват на моите успехи!
А ти, когато прохождаше на ринга, как си представяше бъдещето? Към днешна дата имаш сериозна спортна биография.
Теодора: Не знаех докъде ще стигна в този спорт. Мечтата ми беше да стана световна шампионка по муай тай. Винаги съм била много амбициозна и полагам много труд в залата, още повече защото и моят съпруг ми е и личен треньор и винаги иска от мен да съм на 200%. Като положеният труд през всичките тези години ми се отплати нееднократно, със спечелването на всичките ми титли.
Поздравления за чудесното представяне и медала на световното пръвенство по муай тай в Тайланд. С какви нагласи замина за това състезание и очакваше ли победа?
Теодора: За световното първенство по муай тай миналата година заминах без никакви съмнения, а с огромна мотивация, защото нямах никакви травми. Бях изключително подготвена, имам много опит и преди това направих няколко вработващи мача, които ми дадоха увереност, че и тази година отново ще е „моята година“!
В рамките на същата година взе поредна титла в кариерата си, като записа победа над Весела Рогаска и спечели европейската титла на KGP в категория до 53,5 кг. Европейската ти титла по-кървава ли беше от световната?
Теодора: Не мога да кажа, че е по-кървава, но ми беше тежък мач, защото в разстояние от 6 седмици това беше 3-тия професионален мач и бях натрупала вече няколко травми, психическа и физическа умора.
Теодора, през октомври 2019 г. за пореден път доказа своите качества, когато спечели историческия първи женски мач в SENSHI по правилата на кикбокс, стил К-1 в категория до 55 кг. и завоюва златото. Разкажи ни повече за състезанието?
Теодора: SENSHI е най-престижната българска верига и за мен беше чест да играя и да мога аз да представя на зрителите на какво са способни жените в този спорт. Изключителна организация, която събира само класни бойци от цял свят.
Какво като цяло е важно за теб в една битка и какви мисли и чувства минават през теб, когато се изправиш срещу опонента си?
Теодора: Като цяло са много важните компоненти за една битка, които се изграждат с времето и опита, но за мен най-важно е да съм спокойна и съсредоточена преди мача.
Освен по муай тай, ти имаш успехи и по кикбокс, в този спорт си и балкански шампион. В коя от двете дисциплини се чувстваш по-уверена и свободна?
Теодора: Определено в муай тай се чувствам по-уверена, но изключение прави и професионалният правилник по кикбокс в стил К1, защото там той е доста по-освободен от аматьорския.
Вече имаш и няколко професионални мача зад гърба си. С какво се различават те от аматьорските първенства?
Теодора: Различават се в много неща: времетраене, по някой път и в брой рундове, в тактическата подготовка, в начина, по който се свалят килограмите и най-вече в заобикалящата обстановка.
Най-трудният двубой в кариерата ти?
Теодора: Не мога да определя кой е най-трудният ми двубой, но определено най-напрегнатите ми двубои са били финалите, особено с домакините.
Кой е най-големият урок, който си получила от успехите и загубите в спорта?
Теодора: Да знаеш, че трябва да бъдеш човек преди всичко, защото обикновено хората са със „силните на деня“ и ако си загубил, до теб остават само семейството и съотборниците ти.
Всички тези успехи са плод на много труд. Колко време тренираш на ден и как минава седмицата за теб?
Теодора: Времетраенето на тренировките и броят им зависят от периода, в който се намирам, така че това е относително, но като цяло почивам само в неделя. Седмицата ми минава в залата от сутрин до вечер, тъй като когато не тренирам аз, водя тренировки в клуба.
Спазваш ли някакъв хранителен режим?
Теодора: Разбира се. Гледам да се храня правилно, тъй като това е една от основните части за възстановяване на организма, като наблягам на храната, която аз си приготвям.
Много хора се оправдават, че ежедневието им не им позволява да отделят време за спортуване. Какво би ги посъветвала?
Теодора: Бих ги посъветвала да пречупят този стереотип и да намерят време за себе си, защото спортуващото тяло е здраво тяло.
А как реши да станеш и треньор?
Теодора: С толкова време, прекарано в залата, нещата си дойдоха сами, защото е трудно да си професионален спортист и да имаш друга работа.
Какво ти дава всеки един твой работен ден?
Теодора: Дава ми допир до различни хора със съвсем различни цели и интереси, хора, които искат да променят или подобрят нещо в себе си.
На кого си благодарна за подкрепата и помощта?
Теодора: Благодарна съм на първо място на моя съпруг Марио Кирилов, който е винаги до мен и с мен и знае каква е цената на успеха, знае за всичките трудни моменти и етапи от подготовката и физически и психически, защото е бил състезател и това ни помага да се справяме заедно. Също така и на моите съотборници и СК „Армеец“, които са винаги зад мен и разбира се, на моите спонсори, които ми помагат в подготовките.
Какво е спортът за теб?
Теодора: Това е животът ми!
Какви са мечтите на Теодора Кирилова?
Теодора: Сбъднах голяма част от мечтите си и те не са точно мечти, а цели, които продължавам да гоня, но ще си останат за мен. Важното е да си осъзнат и да знаеш какво правиш и искаш, и всичко се постига.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Теодора: Да са живи и здрави! И тези, които се колебаят да направят нещо за себе си, да започнат да спортуват, независимо какъв спорт ще е, защото това ще ги разпуска от ежедневието и ще ги зарежда емоционално и физически. И, разбира се, да продължават да следят TrueStory.bg.
