Родена е в София, но прекарва част от детството си при баба си и дядо си в Пловдив. Най-хубавите ѝ детски спомени са именно от града под тепетата. Там среща и момичето, което днес определя като най-добрата си приятелка. След следването си в столицата работи като учител, преводач и журналист. През 2002 г. заедно със съпруга си и двете си (тогава) деца заминава за далечна Канада, където живее и до днес (като децата вече са четири). Там се пробва в различни професии, но последната – библиотекарка, ѝ доставя особено удоволствие. Преди доста време набира кураж и сяда да пише роман. Дългогодишният труд и съчетаването на множество занимания едновременно все пак дават плодове. Дебютният ѝ роман „Анна и планината“ (ИК „Жанет 45“) се появи на българския пазар през септември.
С огромно удоволствие ви представям Невена Митрополитска.
Невена учи в 35-та гимназия в София. В Съветския съюз тече перестройката, която се усеща силно и тук. Невена с радост поглъща книги, филми и рок музика, които до този момент са били недостъпни.
„Започнах да следвам руска филология с надеждата един ден да стана редактор в сп. „Факел“, специализирано в издаването на руска и съветска литература“, разказва Невена. „В него следях, брой след брой, романи като „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак и „Пренощува облачето златно“ на Анатолий Приставкин. Тогава наивно вярвах, че откриването на шедьоври в прашасали чекмеджета ще продължава вечно.“
Съдбата обаче чертае други планове за Невена. Когато е в трети курс, комунистическият режим на Тодор Живков рухва. Невена започва да се подготвя за приемен изпит по английски език, изкарва го и записва английска филология. Така завършва две специалности едновременно.
За разлика от ограниченията за пътуване при комунизма, 90-те години носят със себе си мобилност и стремеж към откривателство. Невена и съпругът ѝ започват да обмислят възможността да емигрират по време на кризата през 1996-1997 г.
„Тогава загубихме всякаква надежда, че ще можем да заживеем нормално в България“, казва тя. „Ситуацията беше доста по-различна от сегашната. При сегашното положение едва ли бих взела подобно решение.“
Намеренията им стават реалност през 2002 г., когато отлитат за Канада. Прехвърляща трийсетте, Невена се връща на студентската скамейка, за да придобие специалност, която ще ѝ позволи да си намери хубава работа. Междувременно на 40-годишна възраст най-после успява да преодолее вътрешната си съпротива и се захваща с най-голямата си страст – писането. Започва работа над романа „Анна и планината“. Това решение води до нов завой в кариерата ѝ, който завършва с придобиването на магистърска степен по информационни науки и библиотекознание.
„Давам си сметка, че за разлика от повечето хора, с възрастта ставам доста по-решителна и се осмелих да направя неща, които преди не смеех да опитам“, споделя Невена.
Сред тези неща е написването на роман. Невена е едва в трети клас, когато на стандартен въпрос на учителката към целия клас тя, изненадващо и за самата себе си, отговаря, че иска да стане писателка. В ученическите си години пише стихове. Постепенно обаче осъзнава, че ще трябва да изкарва хляба си с друга професия. Бурната 1989 г. я заварва като млада майка и студентка. Писането отстъпва място на семейството.
„Беше въпрос на оцеляване“, спомня си Невена. „Призванието и личната реализация се превърнаха в недостъпен лукс“.
След като придобива по-здрава почва под краката си, Невена поглежда отново към литературата. Открива Халед Хосейни и така започва нова страница в живота ѝ.
„Първият роман на Халед Хосейни резонира много силно у мен“, казва Невена. „Намирам го много близък до мен като тип емоционалност. Главният му герой пише, а ме впечатли и историята на самия Хосейни, който се е опитвал, също като мен, да избяга от призванието си в името на материалната стабилност. Не знам дали от прочитането на тази книга не са започнали някакви процеси на подсъзнателно ниво, които, заедно с други обстоятелства, в крайна сметка ме доведоха до революционното за мен решение да започна да пиша роман.“

Корицата на дебютния роман на Невена Митрополитска „Анна и планината. Снимка: Издателска къща „Жанет 45“
В „Анна и планината“ Невена разглежда отношенията между хората, различните стратегии за оцеляване по време на прехода (а и не само) и способността на личността да намери себе си. Действието се развива и в Канада, и в България. Невена признава, че вече работи по втори роман, в който засяга коренно различни проблеми.
На въпроса какво прави една история наистина запомняща се, Невена отговаря така:
„Увлекателният сюжет е абсолютно задължителен, но не е достатъчен. Той трябва да прокарва идеи, които е добре да могат да се синтезират в едно изречение, да има една голяма тема, която да минава през цялото повествование. Интересните герои се разбират от само себе си.“
Невена живее на хиляди километри от България, но това не ѝ пречи да следи родния книжен пазар. Смята, че „българската литература претърпява буен възход“, който се изразява както в появата на по-качествени творби, така и в навлизането на нови жанрове, например фентъзи. Въпреки че първоначално не иска да посочва конкретни български автори от страх да не пропусне някого, Невена все пак признава, че през последните години впечатление са ѝ направили „Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров, „Трънски разкази“ на Петър Делчев, „Реквием за никого“ на Златко Енев и „Орлов мост“ на Владимир Зарев.
Докато в България обществените библиотеки страдат от липса на финансиране и често са обект на подигравки, в Канада те са на почит, казва Невена.
„В Квебек около една трета от населението посещава обществените библиотеки и това се смята за нисък процент в сравнение с останалата част от Канада. Родителите често водят децата си в библиотеките – това се смята за част от възпитанието. Обществените библиотеки все повече се превръщат в центрове за развлечения и социално общуване и така се доближават до традиционните за България читалища.“
Невена няма конкретни планове за бъдещето. Въпреки че живее в Канада от 13 години, не отхвърля възможността рано или късно да се завърне в България. Всичко зависи от нейната работа и тази на съпруга ѝ, както и от желанията на децата им.
„По принцип съм щастлива и в България, и в Канада. Движението между тези два толкова различни свята ме зарежда с енергия и ме провокира интелектуално.“
На водещата снимка: Невена Митрополитска. Снимка: Нина Господинова
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории за интересни личности