Димитър Рангелов прави първите си стъпки в роботиката в края на 8. клас в Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“, където изучава компютърна техника и технологии. Въпреки първоночалните трудности, които среща, Димитър заобичва роботиката дотолкова, че във времето връзката им се превръща в своеобразна любовна история, при която двамата партньори не могат един без друг.
Димитър се забавлява, като прави множество разработки в лабораторията си в семейния дом в пернишкото село Рударци, която оборудва постепенно. Днес тя включва поялна станция, токозахранващо устройство, печка за печене на чипове, генератор на импулси, микропроцесори, градивни елементи, лупи и инструменти като клещи, отвертки и пинсети.
В портфолиото на Димитър изпъкват автоматична система за контрол на работното време, умен знак за регулиране на движението, който променя ограничителната скорост спрямо местоположението и климатичните условия, шлем за астронавти против слънчева радиация и добавка към Google Chrome, която позволява на страдащите от дисхроматопсия или „цветна слепота“ (т.н. далтонизъм) да различават цветовете по-добре.
Между 2014 и 2016 г. Димитър се представя отлично на редица състезания у нас и в чужбина: второ място на „Наука на сцената 5“ и „Наука на сцената 6“ в Севлиево през 2014 г. и 2015 г., първо място на Международния симпозиум по роботика ROBOTOR в румънския град Оршова (2015 г.), първо и второ място на същия симпозиум през 2016 г., първо място в състезанието „Млади изобретатели“ в София през 2015 и 2016 г., първо място в състезанието „Млади таланти“ в София (2015 г.), трето място на „Дни на роботиката“ в София (2016 г.) и – черешката на тортата – достигане до полуфинал на петата Европейска конференция за образователна роботика във Виена (2016 г.).
Между часовете в училище, състезанията и експериментите у дома Димитър преминава курсове по роботика за напреднали, основи на Windows, облачната платформа SAP HANA и CCNA Routing and Switching (сертификационна програма на Cisco). През май 2016 г. основава SpaceR – организация, която насърчава развитието на електрониката и роботиката чрез провеждането на състезания по роботика и пилотиране на дронове. Докато учи в СПГЕ „Джон Атанасов“, той членува в училищния клуб по роботика, член е също така на Българското общество по роботика и клуба по роботика към Технически университет – София. Преподавал е и курсове по роботика за деца и юноши в Центъра за творческо обучение в столицата.
Многобройните занимания и постижения на Димитър вероятно ви карат да мислите, че става въпрос за човек поне на средна възраст. Ако е така, грешите. Димитър е едва на 18 г. и тъкмо е завършил средното си образование.
Димитър, който израства в София, но от няколко години живее с родителите си в с. Рударци, се захваща с роботика в края на първата си година в СПГЕ „Джон Атанасов“. Десетокласниците Методии Иванов и Христо Цанев, които по това време вече проявяват сериозен интерес към роботиката, искат да запалят по-малките ученици по тази област на науката. Така под ръководството на преподавателката по физика и класен ръководител на Димитър започват седмични сбирки.
„Започнахме да се събираме [в] събота“, разказва пред TrueStory.bg Димитър, който от септември ще следва електротехника и електроника в Saxion University of Applied Sciences в холандския град Енсхеде. „Бяхме към 10-15 човека, плюс двамата ни млади учители и класната ми. Започнаха да ни преподават. Аз се справях най-зле от всички и най-малко разбирах, но за сметка на това бях най-големият инат и имах огромно желание. В роботиката се започва с едно упражнение да програмираш платката ти да пусне и спре един диод. На всички им отне един или два пъти (две съботи), на мен ми отне шест месеца. Като пипнех нещо, то или спираше да работи, или гореше. Аз не се отказах. Започнах да уча усилено у нас, но нямах пари за платки. Джобните не стигаха за нищо, а моите родители си мислеха, че това е временно хоби както всички допреди [това] и не искаха да дават пари, преди да видят, че искам да се занимавам с това.“
Пари Димитър няма, но компенсира с желание и постоянство. Онлайн открива платформа, която позволява на хора като него да се самоусъвършенстват чрез безплатно симулиране на хардуер. В края на първи срок на 9. клас учителите и приятелите му го канят в отбора, който ще участва в „Наука на сцената 5“ в Севлиево. Отборът печели второ място, но Димитър цени далеч повече вдъхновението, което получава.
„Проектът беше на моите приятели, аз не бях пипнал нищо по него, но те искаха да ми покажат какво е да се състезаваш и хората да те оценяват. Беше уникално чувство“, спомня си той.
Малко по-късно в СПГЕ „Джон Атанасов“ идва собственикът на малка фирма за електроника. Той предлага на Димитър да направи някаква разработка, а той да му бъде ментор и да плати частите. Димитър създава система за автоматично биене на училищния звънец. Бизнесменът продава системата на училището, след което Димитър я поддържа без пари. От 2014 г. насам училищният звънец в гимназията работи автоматично благодарение именно на изобретението на Димитър, с което той достига до полуфинал на Националната олимпиада по информатика.
След олимпиадата Димитър намира недостатъци в системата и използва част от спестените си пари, за да направи втори прототип. През 2014 г. той създава клуб по роботика, за да привлече интереса на по-малките ученици към роботиката, но и за да може да се състезава официално, което е невъзможно без клуб. Заедно с приятели разработват количка, която избягва препятствия. На следващата година Димитър я представя на Международния симпозиум по роботика ROBOTOR в румънския град Оршова, като тогава вече ѝ е намерил по-смислено предназначение: да помага на хора с увредено зрение, като ги предупреждава за препятствия по пътя. На същото състезание Димитър представя и системата си за звънци.
„Много накратко разказвам, но всъщност си беше много труд за двата проекта“, отбелязва той. „Мама и тате бяха дали пари вече не само за единия проект, но и за пътуването ми до Румъния и за хотела там. Те не дойдоха с мен, но оттогава са ми главни спонсори. Тогава бяхме подали заявка за покриването на пътните от МОН [Министерство на образованието и науката], но ни отказаха, както се случваше и по-натам.“
Със същите два проекта Димитър печели първо място в състезанието „Млади изобретатели“ през 2015 г. На следващата година използва паричната награда от това състезание за разработването на един от най-иновативните си проекти: умен знак за регулиране на движението и повишаване на безопасността по пътищата, който променя ограничителната скорост в зависимост от местоположението и климатичните условия.
Историята на пътния знак е повече от любопитна. След като майка му начертава знака, Димитър започва работа по хардуера, който включва няколко сензора, платка, 250-300 диода и 300 резистора.
„Всичко беше супер, но нямах достатъчно познания да го довърша, защото нищо не разбирах от сайтове и сървъри“, обяснява младежът. „Пак майка ми помогна. Отидохме до съседите на хълма, защото майка ми разбрала, че там живеел програмист. Помолихме ги да си наберем от крушите им. Така започнах да си говоря с програмиста и той се оказа, че е точно такъв, какъвто ми трябваше. Искрени благодарности на Велин Георгиев, [който] вече не е в България, защото обстановката и недооценяването му го изгониха в Ирландия. Направихме го, работи. Той ме научи и как да правя доста неща сам.“
Петата Европейска конференция за образователна роботика във Виена през 2016 г. се оказва повратна точка в живота на Димитър. Въпреки че се класира на полуфинал, постигайки най-значимия си успех на международно ниво, Димитър е толкова разстроен от оценяването, че решава да спре да се състезава и вместо това да организира състезания. Разочарованието му произтича от факта, че първите три места са заети от австрийци, а младите съдии се оказват ученици от същото училище.
За да изпълни новите си цели, Димитър основава SpaceR през пролетта на 2016 г. Въпреки ограничените си средства и липсата на внимание от страна на медиите, той успява да организира първото състезание по роботика със същото име още през септември 2016 г. Допринася за организацията на други прояви като съорганизатор или спонсор, включително на всички дрон състезания у нас, които прави заедно с DroneExtreme.
Продължава да ходи на състезания, но вече не като участник, а като съдия. Изработва и обучителни комплекти, с които да насърчава развитието на роботиката в България. Досега не е намерил спонсори, което значително би ускорило целия процес, но пък по пътя среща съмишленици, които постепенно се превръщат в приятели.

Димитър основава SpaceR през май 2016 г., за да насърчава развитието на електрониката и роботиката чрез провеждането на състезания по роботика и пилотиране на дронове. Снимка: www.spacer.technology
Наред с множеството си постижения и положителните емоции покрай тях, Димитър преминава през няколко неприятни изпитания, две от които през последните няколко месеца.
Докато се рови в интернет през ноември миналата година, Димитър попада на очила, които позволяват на страдащите от цветна слепота да виждат нормално. Когато разбира, че очилата струват 300 долара – абсолютно непосилна за повечето българи цена – решава да изработи безплатна добавка за Google Chrome, с която далтонистите могат да различават цветовете по-отчетливо. Знанията му обаче са недостатъчни, за да направи приложение за Windows, и затова през януари тази година споделя идеята си с Даниел Георгиев – създател на софтуера за защита на очите Iris. Двамата обединяват сили и скоро идеята на Димитър е реализирана в пълния ѝ вид. Удовлетворението му обаче бързо е изместено от огорчение.
„Направих добавката за браузърите с малко помощ от Даниел, а той направи това за Windows“, обяснява Димитър. „Започнахме да ходим по медиите. В първите две [Dnevnik.bg и „Успелите“] се спомена, че идеята и прототипът са мои, но след това в един репортаж на Нова [телевизия] се каза, че аз съм просто някакъв в екипа. След това ме изгониха и ми казаха, че са си направили фирма [Vision] без мое знание.“
Второто голямо изпитание за Димитър през последните месеци, което е колкото тъжно, толкова и комично, е свързано със средното му образование. За да получат професионална квалификация, учениците в професионалните гимназии в България полагат както двете матури, които всички средношколци трябва да положат, така и практически и теоретичен изпит по съответната специалност. Димитър завършва с общ успех 5.43 и минава практическия изпит по компютърна техника и технологии с 5.80. Точно тук идва поредното разочарование, този път с гротескни измерения: на теоретичния изпит по специалността Димитър получава оценка Слаб 2.00. Същата оценка получават десетки други негови съученици, без да получат каквото и да е логично обяснение и достъп до работите си.
Първата ирония: пет години след приемането си в СПГЕ „Джон Атанасов“, през които жъне успех след успех във и извън България, и след като вече е приет да следва електротехника и електроника в Холандия, Димитър остава без професионална квалификция. Втората ирония: учителите, които проверяват изпита по теория, са същите хора, които години наред му пишат шестици.
Въпреки тези и други неволи, Димитър запазва оптимизма си и продължава да се учи самостоятелно. В момента разработва специално устройство за зъбна профилактика в сътрудничество с Невена Димитрова, която преди няколко месеца споделя идеята си с него и го моли за помощ.
Димитър вече мисли за следването си в Холандия. Заминава за страната на лалетата в началото на август, като вече се е уговорил с приятел, който ще откара с кола голяма част от уредите и инструментите от домашната му лаборатория.
„Има начин, щом имаш желание“, убеден е Димитър. „Нямам идоли и не съм идол на никого. Искам да се развивам и да помагам на хора. Докато аз се развивам, и те да се развиват.“