„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ (изд. „Бард“*) на американския автор Рансъм Ригс стъпва в полето между книгите за тинейджъри и тези за възрастни. Сюжетът е мрачен, пълен със съспенс, обрати и дори убийство. В същото време историята е разказана в забързания и лек стил, характерен за произведенията за по-младите читатели, чете се на един дъх и подхранва чувството за справедливост и усещане за добро.
15-16-годишният Джейкъб е в центъра на историята. Той води нормално, леко бунтарско съществуване във Флорида и има типичните за един тийнейджър проблеми (макар и да има пари). Джейкъб израства със странните истории на своя дядо. Той вярва във фантастичните разкази, докато е малък, и се разочарова, когато осъзнава, че не са истина. При смъртта на дядо му обаче нашият главен герой усеща, че може би не всичко, което възрастният мъж е казвал, е било лъжа. След това книгата ни разкрива малко по малко загадката в думите на дядото на Джейкъб и представя сюжет, от който не можеш да се откъснеш.
Много интересно допълнение в „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ са винтидж фотографиите. Снимките в книгата, както ни казва и самият автор, са автентични, като само няколко са подложени на минимална корекция. Те дават допълнителна сила на повествованието, като не ограничават въображението на читателя. Дори обратното – допълнително допринасят за съспенса и събуждат любопитството.
Когато говорим за детски и тинейджърски книги, неминуемо идва сравнението с класиката в жанра за последните 20 години – „Хари Потър“. Нека не забравяме обаче, че поредицата за Хари Потър започва като чисто детска книга с герой, който тепърва ще се развива. С всяка следваща книга Хари става все по-зрял и многопластов, а книгите – по-мрачни и сложни.
Не мога да кажа, че „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е книга за деца. Нашият герой – добре, макар и не крайно сложно, разкрива чувствата на един объркан 16-годишен младеж. В произведението има интрига, има и флирт. По-скоро бих сравнила творбата с поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“.
Картината в произведението на Ригс е достатъчно мрачна, за да не попадне в групата на детските. Тепърва ще видим дали „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ ще се утвърди като класика сред фентъзито за младежи.
*Изд. Бард е партньор на TrueStory.bg.
