Предлагаме на вашето внимание една история за отдавна забравен занаят, имал обаче голямо значение в миналото – гайтанджийството. То набира скорост най-рано в подбалканските селища. Има данни, че още в средата на 17 век произвежданият в Казанлък, Калофер, Карлово и Сопот плетен шнур, наричан гайтан, се търгува из цялата Османска държава.
Каква е производствената техника на гайтана? През първите стотина години всичко е доста опростено: гайтанджията плете сам (ръчно) гайтана от бяла или бозава прежда. След изплитането следва остригване с ножици и отепване на реката с дървена бухалка. След изсушаването получените нишки се свързват на топове и се продават лично от производителя в празнични дни, предимно на турското население. За плетенето на гайтана се употребява прежда „двойка” – две нишки, увити заедно.
Снимка: Wikipedia.org
През следващите 50 години (1850 – 1900 г.) нещата в този занаят се усложняват. Появява се „чаркът“, стригането се заменя с пърлене, а боядисването на преждата се установява като закон в еснафа. За първи път чарк за плетене на гайтан (железен) се прави в Габрово. По онова време градът има от една страна развит железарски еснаф, а от друга – тесни търговски връзки с трансилванския град Брашов, откъдето габровските търговци открадват идеята за чарка (първо „осмак”, а след а това „дванадесетак”).
В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.
Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.
Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:
Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
Снимка: Wikipedia.org
Обикновено гайтанът се боядисва или черен, или тъмносин. След Освобождението, за нуждите на новосъздадената българска армия, някои гайтанджии започват да приготвят и шарен гайтан (червено и зелено). Характерно за занаятчийския еснаф от Предбалкана е това, че боядисва преждата, преди да оплете гайтана („чифте боя”), а този от Карлово и околностите боядисва вече оплетения гайтан („тек боя”). Боядисаният с помощта на човешка урина гайтан, макар и по-скъп, се харчи най-много.
Помещенията, в които се плете гайтанът, са паянтови сгради, винаги край река, с по няколко отделни стаи, наречени „одаи”. Във всяка одая има между 8 и 12 чарка – толкова, колкото един чаркчия може да обслужва. Те са наредени един до друг край трите стени на одаята. Четвъртата е заета от камината и леглото на работника. Чаркчията работи не по-малко от 14 часа в денонощието и ако разполага с 10 чарка, за една седмица може да изплете до 700 топа гайтан.
Гайтанджийството, със своя бърз прогрес, рязко повишава благосъстоянието на занаятчиите, занимаващи се с него (печалбата достига 50%). Натрупаният от тях капитал подпомага бурното развитие на текстилната индустрия на новото Княжество България веднага след Освобождението.
