Две поколения, разделени от 30 години помежду си, стоим рамо до рамо на втория балкон в Зала 1 на НДК. Денят е 30 октомври 2019 г., а около мен и татко залата е пълна. Еднакво силна е емоцията ни, защото и двамата, макар и по различно време, сме израснали с песните, които слушаме в този момент на живо.
Ние, както и стотиците хора около нас, празнуваме. Между всички скорпиони, на 30 октомври, 1944 г. се появила една по-различна зодия, събрала в себе си талант и вдъхновение, движещи го напред цели 75 години – “Зодия Щурец”.
“Кирил Маричков на 75 години” е причината за всеобщото вълнение. Самият той, хванал баса, стои на сцената със същото магнетично присъствие както и преди 50 години, откривайки юбилейния си концерт с емблематичната песен “ХХ век”. Редом до него са Славчо Николов, Иван Лечев, Дони, Валди Тотев и Венко Поромански, или, казано с една дума – “Фондацията”. Основана през 2013 г., тя е една от така наречените “супергрупи” – формации, чиито членове са вече известни от състава на други банди, а именно “Шурците”, “Б.Т.Р.”, “ФСБ”, Дони и Момчил и “Те”. Изпълненията им на живо винаги включват парчета от репертоара на всяка от групите. Този път, обаче, фокусът е малко повече върху песните на Кирил Маричков. Все пак, веднъж човек става на 75 години. Възрастта му е и една от честите закачки по време на събитието. Представяйки старите хитове “Веселина” и “Звън”, излезли през 70-те години на миналия век, музикантите ведро обявяват:
“Песните, които ще ви изпълним сега, са писани, когато от всички нас само Кирчо беше пълнолетен, а Славчо и Венко са били на по 1 месец”.
Парчетата вървят под съпровода на кадри от предишни изпълнения на живо. Петър “Пеци” Гюзелев сияе на екрана, а тъмният мустак на Кирил Маричков от младежките му години предизвиква широка усмивка у мен.
Цялостната атмосфера на събитието е непринудена и весела: стари приятели, събрали се на сцената, за да празнуват заедно със своята публика и с изненадващи за нас, зрителите, гости: Наско, вокалистът на Б.Т.Р., Васо Гюров (основателят на група “Ревю”), Jeremy?, барабанистът на “Щурците” Георги Марков. Дори техническите проблеми, които често са неизбежни за по-големи събития, се превръщат в шега и допълват естественото усещане.
“Аз обикновено в такива ситуации започвам да свиря “Let it be”, ведро подмята Валди Тотев при един неработещ кабел и започва да тананика “When I find myself in times of trouble, Mother Mary comes to me, speaking words of wisdom, let it be…”.
Залата е пълна. Всички припяваме, а на последните няколко песни сме на крака. Пуснали фенерите на телефоните си по време на емблематичната “Клетва”, цялата публика сме като драматичен декор към песента.
“Едно време това го правехме със запалки, ама така е по-безопасно…” – подмятат музикантите, правейки традиционното си видео селфи с цялата аудитория.
Източник: Официалната страница във Facebook на Фондацията – The Foundation.
Няма как да не ги извикаме и на бис, разбира се. И те откликват. Без излишно “насландисване”, както сам казва Кирил Маричков, а с най-голямо желание да посвирят още малко за публиката. Под насърчителните ни викове “още, още, още”, се връщат на сцената цели 4 пъти с несекваща енергия и възхитителен емоционален заряд.
И ако все пак в момента съжалявате, че сте пропуснали този исторически концерт и въртите с тъжна физиономия “Хамлет” и “Две следи”, то имайте предвид, че съвсем скоро ще имате възможност отново да ги чуете на живо. В City stage на 27-ми декември ще бъде представянето на новия албум на “Фондацията”. А на 26-ти май пък ще открият лятната сцена на НДК с още един концерт.
Аз, от своя страна, знам, че също ще въртя песните им дни след събитието. Или не, не дни. Години. Защото четири биса бяха малко. 75 години също.
Още положителни емоции ви очакват във Facebook страницата на TrueStory.bg!
