Искам да споделя с вас няколко мисли, предизвикани от една най-обикновена пазарска чанта. Ще си кажете: „Е, какви мисли може да провокира точно такъв обект? Чанта – взимаш я, пазаруваш и забравяш, че съществува още преди да си излязъл от магазина“…
И ще сте прави до голяма степен. Но моята чанта е по-различна, защото привлича внимание – в няколко направления, все не особено положителни.
Ето историята й накратко:
Преди няколко дни си напазарувахме продукти от близкия магазин – „Т-маркет“. Верига, която през последните години се опитва да се наложи у нас, къде успешно, къде не чак толкова. Решихме да си вземем и една от техните екочанти – знаете ги, предлагат се във всички по-големи магазини. По-скъпи са от другите – на цена около 1-2 лева, но идеята им е, че са направени от рециклирани материали и се ползват многократно – не е нужно всеки път, когато пазаруваме, да си купуваме вредните за околната среда найлонови торбички, струващи 5, 10 или 20 стотинки.
Сгъвайки въпросната екочанта вкъщи, за да я подготвя за следваща употреба, забелязвам нещо странно – надпис, мъдрещ се гордо в долната й част и гласящ:
„С тази чанта за многократна употреба ще опазвате околната среда. Торбиката е произведена от пециклирани материали“.
Снимка: Truestory.bg
Работя като редактор от повече от 10 години. Надписът ме озадачи, обсъдих го дори със сестра ми, която е един от най-грамотните хора, които познавам. Какво ще рече „пециклирани“? Да не е някаква нова дума, обединение на планета и рециклиран, например? След малко чудене, справка и поглед в Google, установяваме, че няма нищо за тази „дума“. Тя просто не съществува. Сгрешена е. Както и думата „торбика“. Както и стилистично грозно звучащото „ще опазвате околната среда“.
Снимка: Truestory.bg
Като допълнителна информация от етикета на въпросната торба научаваме, че продуктът е „Пазарска чанта“. Страната на произход е Виетнам. Разпространителят – „Максима България“ ЕООД, София 1517, „Ботевградско шосе“ 247, България. Има посочен и безплатен телефон за потребителя: 0800 13344.
Горното е историята, а мислите са следните (сигурна съм, че и вас са ви спохождали):
Отношението към потребителя у нас е на изключително ниско ниво. Търговците и тези, които предлагат услуги, не се чувстват задължени да ни предоставят най-доброто. В много случаи те просто се опитват да ни пробутат нещо, което да купим. Качеството често е ниско, а цената – висока. Който се излъже да купи, е прецакан. В случая с торбичката и правописа това може да звучи пресилено, защото основната й функция не е нарушена от надписа с грешки. Но все пак – нещо в продукта не е наред.
Предното би било поправимо, ако имаше ответна реакция от потребителите, от нас. Но такава няма. Свикнали сме да не сме горди хора, разполагащи с парите си (защото мнозинството от нас нямат кой знае колко много) и изискващи точната цена за точната услуга. Имам приятели, които са споделяли, че няма да върнат стока с дефект, защото „не им се занимава“ или пък защото „ще се чувстват неудобно“. А всъщност единственото, което би накарало търговците да подобрят това, което ни предлагат, е ясно изразеното ни отношение към тях. Когато сме купили нещо, с което е възникнал проблем, трябва да го заявим – защото е некачествено или защото има нужда от усъвършенстване. Така че е редно, когато нещо не ни харесва, а сме дали пари за него, да си кажем.
И тук идва един последен, но не по-малко важен въпрос: Кой как работи у нас? До каква степен си вършим служебните задължения съвестно? Не познавам процеса на правене на екочанти за веригите магазини, но предполагам, че в него са въвлечени поне няколко души: дизайнер (да измисли как да изглежда торбичката), редактор (който да оформи надписите по нея), художник (който да нарисува картинките), реализатор (който да я покаже в пълния й вид), ръководител (който да одобри цялостния вариант на съответната чанта). Ако се върнем на снимката по-горе, от тези петима души, поне трима не са си свършили работата – редакторът, реализаторът и ръководителят (ако приемем, че дизайнът и картинките ни харесват, което така или иначе е доста субективно). Дори всички, участващи в този процес да са виетнамци (както стана ясно, торбичката не е произведена у нас), то в България би трябвало да има хора, които да одобряват крайния продукт, преди той да бъде пуснат в продажба – хора, които не са изпълнили съвестно задълженията си.
Гореизброените трима от петима са 60% от въвлечените в процеса. Ако 60% от ангажираните във всяка фирма или 60% от служителите в държавата като цяло не си вършат работата добре, какво бихме могли да очакваме да се получи като краен резултат?
Не повече от това:
Снимка: Truestory.bg
