Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 година. Завършва Психология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Зад гърба си има вече два сборника с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (2016), както романа „Софийски магьосници” (2017). Негови текстове са се появявали на страниците на престижни издания у нас, сред които „Гранта”, „Капитал”, „Литературен вестник” и други. Носител е на различни литературни отличия, сред които само през последната година са наградата „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ, както и спечеленият конкурс за камерна пиеса, организиран от Театър 199 „Валентин Стойчев“ на името на голямата българска актриса Славка Славова. Предстои премиерата на пиесата му „Кроасан”.
Как един бургаски магьосник идва в София и лесно ли се приспособява към тукашната магия в града?
Мартин Колев: Обикновено идва с ранния влак, помъкнал сума ти куфари и притеснения. София е много различна от Бургас, но крие очарование, което бързо спечелва търсачите на малки, причудливи детайли. Вчера минах покрай двора на стара къща, където котка се беше разположила върху стол, постлан с вестник. Изглеждаше все едно си лежи и чете прогнозата!
Кога избра пътя на литературата за себе си? И как – като млад автор – намираш сили да продължиш да вървиш по него?
Мартин Колев: Бях доста малък, когато усетих влечение към разказването на истории. Постепенно взех да ги записвам, да участвам в конкурси и тъй нататък. Предавах се, търсех нещо друго, което да ме грабне, но в крайна сметка все се връщах в началото – в онзи сладко-тръпчив момент точно преди да кажеш: „Имало едно време…“
През последните няколко години, противно на мрачните прогнози, се наблюдава завръщане на интереса на читателите към книгите, към класическата хартиена книга. Както и към заглавия от български автори също. Претенциозен ли е според теб читателят у нас и от какво се впечатлява, какво го вълнува и оставя дълга следа в ума и мислите му?
Мартин Колев: Не мисля, че българският читател е повече или по-малко претенциозен. Разбира се, има истории, които ни вълнуват повече и чувстваме по-близки по чисто исторически, културни и прочие причини. Но в крайна сметка това, което оставя дълготрайна следа в мислите на читателя, е добрата книга.
Автор си на три книги. Първата е дебютният сборник „Кучето на терасата”. Миналата година излезе книжката с кратка проза „Микро”. Тази пролет – романът „Софийски магьосници”. И двата жанра имат своите предизвикателства. Труден ли ти беше преходът от по-краткия към дългия жанр?
Мартин Колев: Това в някакъв смисъл е преход, който пишещият човек преживява в продължение на години, десетилетия – преход, който започва с първия неуспешен опит за роман. Така че преходът е труден, но е и резултат на дълга подготовка. А преди всичко е приключение.
„Микро” ми е особено близка, а и се радва на изключително положителни отзиви от читатели из форуми в Интернет, но „Софийски магьосници” се превърна в сензация. Очакваше ли тази любопитна вълна на интерес към книгата от магьосници-читатели из цялата страна?
Мартин Колев: Радвам се за „Микро“! Изобщо не очаквах подобен интерес към „Софийски магьосници“, макар че впоследствие лесно открих причината за него. Главната мотивация да напиша романа беше, че ми се четеше история за магьосници, ситуирана в България, а не намерих такава. Изглежда и на други хора им се е четяла тази история.
В момента работиш по продължението на романа. Изморителен ли е работният процес? Нови предизвикателства ли очакват познатите ни герои или по-скоро ще се срещнем с нови образи в различна среда и ситуации?
Мартин Колев: Ако процесът не е изморителен, значи не е съвсем работен. Освен това е и вълнуващ, ползотворен, приятнострашен и неочакван. В продължението ще се срещнем с много стари познати, но и ще се запознаем доста по-подробно със света, който обитават. Мисля, че върви добре.
Кога се очаква продължението да се появи из книжарниците?
Мартин Колев: По някое време през 2018-та. Съвсем скоро ще пусна онлайн разказ, който се явява мост между първата и втората част. Така че ще можем да проверим какво се случва в „Гладната сврака“, да си отговорим на някои въпроси и да открием нови.
В момента ти предстои и друго предизвикателство. Премиерата на пиесата, спечелила драматургичния конкурс на Театър 199 – „Кроасан”. Труден ли е пътят на текста от белия лист до изпълването му с живот на сцена? Как се чувстваш като автор в новата си роля – на драматург? И кога да очакваме самата премиера на „Кроасан”?
Мартин Колев: Пътят от белия лист до сцената безспорно е труден, но драматургът извървява сравнително малка част от него. Чувството е чудесно – от доста години си мечтаех да ме изберат за тази роля. Ако звездите се наредят правилно и черни котки не кръстосват улиците, „Кроасан“ ще се появи на сцена през 2018-та. Май се очертава обещаваща година.
Всеки автор има своите учители в света на литературата – писатели, поети, драматурзи, преподаватели или обикновени хора, на които се възхищава и от които черпи вдъхновение. Кои бяха твоите в пътя ти до тук?
Мартин Колев: Вярвам, че писането попива всичко – всеки автор и човек, с когото си общувал, ти е повлиял някак. Едни хора будят възхищението ти и се учиш, подражавайки им, как да пишеш или да живееш. Други те разочароват и не искаш никога повече да ги срещаш. Общоизвестна истина е, че лошите книги те учат как да пишеш по-добре.
Елизабет Гилбърт, авторката на „Яж, моли се и обичай”, изнася пред TED прекрасна лекция за креативността преди няколко години. В нея разглежда ролята на вдъхновението за създаването на изкуство. Ти от кои автори си – от тези, които очакват добрата идея да ги осени? Или от тези, които се придържат към съвета на Стивън Кинг (а и не само) – че добър писател се става с ежедневно писане?
Мартин Колев: Вдъхновението е прекрасно чувство, което се проявява рядко, но зарежда задълго. Нищо не може да се сравни с успешния улов на добра идея и възможностите, които тя обещава. Но след това трябва да запретнеш ръкави и да докажеш, че заслужаваш този тайнствен дар, който може би си получил свише. В противен случай просто ще обикаляш и ще повтаряш: „Да знаете каква чудесна идея имам – направо да ви падне ченето…“
Как се чувстваш като млад човек в България – страна, напоследък като че ли изградена от противоположности и преобладаващ негативизъм? И особено – как се чувстваш като човек, занимаваш се с изкуство по тези географски ширини? Това пречка ли е или те мотивира да разчупиш клишетата, че тук създаването на добра литература и качествено изкуство като цяло е обречена кауза?
Мартин Колев: Някои дни се чувствам добре, други – зле. Ако ме срещнете в някой от първите ще ви кажа, че няма по-силна мотивация от обречената кауза. Дните не са 50 на 50.
Как би дефинирал за себе си чувството на успех?
Мартин Колев: Чувството на успех те спохожда в края на деня, когато си кажеш с едно особено, заслужено задоволство, че си дал най-доброто от себе си. Оттам нататък всичко е игра на обстоятелства и възможности.
Ние вярваме в добрите примери. Вярваме, че и ти си добър пример за всички автори, които тепърва прохождат из литературното поприще у нас. Какво би им казал, какво би им дал като съвет?
Мартин Колев: Благодаря ви. Бих казал на всеки автор, който прохожда: чети и пиши. Позволи на времето да ти покаже дали наистина това е Нещото, твоето Нещо (като все пак го пришпорваш понякога). И щом вече нямаш съмнения относно Нещото, продължавай да четеш и да пишеш. Отчайвай се – имаш пълното право на това, но се отчайвай с ясното съзнание, че е временно. Дай най-доброто, на което си способен/на днес – понякога това ще са 80%, друг път 20%, но няма значение. Просто дай своето най-добро днес. Останалото е игра на обстоятелства и възможности.
Водеща снимка: Фотограф – Донка Петрова