В „Ехо от есетата на Джордж Оруел“ писателят Георги Марков споделя, че счита романите „Фермата на животните“ и „1984“ за задължителни настолни четива. Ако има представител на българската литература от близкото минало, чиято есеистика аз считам за задължително настолно четиво за всички будни българи, това е именно Марков. Затова се зарадвах искрено, когато разбрах за публикуването на новия том с негови есета под заглавие „Ненаписаната българска харта“, който се явява продължение на публикувания през миналата година сборник с есета „До моя съвременник“.
Роден на 1 март 1929 г. в Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови, Георги Марков се утвърждава сред най-изявените родни писатели през 60-те години. Въпреки близостта си до партийната върхушка и комфорта, който тя води със себе си, Марков постепенно осъзнава, че живее в един лъжлив свят, на който той не принадлежи и който го принуждава да прави ежедневни компромиси със своите ценности и творчество. През юни 1969 г. Марков заминава при брат си Никола в Италия. През следващата година се установява в Лондон, Великобритания, и повече никога не се връща в България.
В периода 1971-1978 г. Марков чете есета по „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа“, в които прави политически, икономически, културен и морален разрез на българското общество при управлението на Българската комунистическа партия (БКП). Сътрудничеството му със „Свободна Европа“ полага основите на „Задочни репортажи за България“ – най-известния елемент в неговото творчество.
„Ненаписаната българска харта“ включва 42 есета, някои от които Марков чете по „Дойче веле“, а други се публикуват за първи път. Есетата са разделени в три тематични секции: идеология и утопия, в търсене на истината и прочити. Запознатите със „Задочни репортажи за България“ непременно ще оценят проблемите, които Марков анализира, задълбочения му поглед, обоснованата критичност и логическата последователност на излаганите аргументи. Есетата предоставят не просто дълбоко личен и честен поглед към една сива епоха, маркирана от липсата на свобода и смачкването на индивидуалността, но и естетическа наслада чрез пъстрия, мелодичен и четивен език и богатството от метафори, сравнения и примери, които са продукт на енциклопедичния ум на може би най-известния български дисидент. Прочитите на Марков на култови литературни произведения, театрални постановки и филми насочват вниманието на читателите към творби и автори от различни страни и течения, сред които те могат да открият произведение, което поради една или друга причина са пропуснали.
Източник: kulturni-novini.info
Страница след страница Марков рисува абсурдността на комунистическия режим, в който обикновеният човек губи своята уникалност за сметка на стадния инстинкт; сивотата на един свят, в който доминират подлизурщината, безпринципността, посредствеността, лъжата, страхът и низките страсти; безперспективността на система, в която човек е принуден да избира „едно от едно“; увеличаващата се пропаст между чистия идеал за справедливост и равноправие и болния стремеж към трупане на безмерни богатства и власт, представян като необходимата стъпка по пътя към всеобщо благоденствие; упадъка на истинското изкуство за сметка на казионното такова, което не предизвиква, а се подмазва.
„Една от най-характерните черти на действителността в съвременна България е ЕТИКЕТЪТ или по-ясно – точното обозначаване на бутилката. Едва ли съществува нещо на света, предмет, лице, събитие, което да не подлежи на някакъв вид партийна класификация. И разбира се, всички тия определения, понякога диалектически противоречиви, понякога вън от обсега на всяко нормално съзнание, имат в основата си две най-прости алтернативи – НАШ или ЧУЖД. Точно затова партийният духовен живот може да се сравни с диво животно от джунглата, което дели всичко само на две – мога да го изям или може да ме изяде“.
Марков заема ясна и силна позиция срещу пошлостта, посредствеността и бездарието, които имат склонност да се обединяват, за да смажат оригиналността, таланта и автентичния творчески стремеж.
„Истинското творчество изисква свобода. То самоволно, без да пита някога, прекрачва известни приети или наложени граници. Онова, което великият съюз на бездарниците се опитва да направи, е да го върне обратно, да го затвори в същите граници, в които те се намират, като по този начин му отнемат свободата. Или, с други думи, насилствено да се изравнят конете с магаретата. В пространство от три метра конят и магарето бягат с почти една и съща скорост. Но при свободен простор работата е малко по-друга“.
И допълва:
„Мисля, че всяко общество на тази планета, което уважава себе си, печели извънредно много, когато неговите представители създават талантливи произведения на изкуството, и обратното – губи непоправимо, когато в угода на бездарни амбиции изтръгва цветята от нивата си, за да предостави пространство на бурените“.
Онова, което кара есетата на Марков да блестят още по-силно, е тяхната актуалност. Четири десетилетия по-късно проблемите, които писателят дискутира, продължават да са на дневен ред. Бърз пример: противно на масово разпространеното мнение, че родното образование в периода 1944-1989 г. е било далеч по-качествено, отколкото образованието днес, Марков показва, че много от негативите на днешното образование датират от времето на комунизма. Това важи особено за ролята на учителя в учебния процес.
„В страната наистина се построиха множество нови училища, прекрасни салони и зали за какво ли не, плановете, които се предлагат за подобрение на образованието, съдържат много ценни и интересни инициативи, но като че нищо не се прави за най-важния човек, бих казал, в държавата – учителя. Учителят, който трябва да бъде и писател, и артист, и инженер, и философ, и политик, и спортист, но който преди всичко трябва да бъде човек. Богата, преизпълнена с идеи личност, която, като раздава знанията си, раздава и себе си, без да се щади. Учителството не е професия. Учителството е призвание – най-висшето, най-трудното и най-благородното призвание – създаването на хора личности. Човечеството никога и с нищо не е било задължено на чиновниците, а всичко дължи на творците“.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там си говорим за книги, кино, и музика и разказваме вдъхновяващи истории за живота и света около нас!
