През последните години започнахме да приемаме за даденост, че всичко в България, което диша, мърда и мечтае, иска да замине в чужбина час по-скоро. Въпреки че броят на заминалите наши сънародници в годините на т.нар. демократичен преход е сериозен, сред нас има и хора, които или не искат изобщо да си тръгват оттук, или го правят с ясното съзнание, че скоро ще се завърнат.
Симона Дакова е пример за представителите на втората група. Още докато учи в Немската гимназия в София, решава, че иска да продължи образованието си тук.
„Като ученичка в Немската бях взела твърдото решение, че няма да съм поредната, която ще загърби ставащото в България и ще се опита да търси по-добро бъдеще и образование навън“, разказва Симона. „Бях свидетел как випускът на сестра ми от над 200 души замина за Германия и други страни в Европа и само двама останаха в България през 1998 г. Малка част изобщо не се върнаха обратно. Тогава си казах: „Какво ще стане, ако всяка година всички завършващи толкова масово се изселват?”
Личен архив: Симона Дакова
В крайна сметка я приемат в специалност „Компютърни системи и технологии“ в немския факултет на Техническия университет в София. Учебният план в тази специалност следва този от Университета в Карлсруе, Германия. Така решението на Симона е логично продължение на заниманията ѝ до този момент, защото хем следва на немски език, което означава, че годините наред изучаване на този език са имали смисъл, хем учи по немска програма.
По време на следването много от колегите на Симона участват в „Еразъм“ или други програми за обмен. Някои дори остават в страни като Германия. Симона продължава да се притеснява да не прихване „вируса еднопосочен билет за чужбина“.
Всичко се променя през 2008 г., когато тя е в четвърти курс. Попада случайно на брошура за стипендиантската програма на Фондация „Мумерт“ (Rochus und Beatrice Mummert-Stiftung). Тази програма позволява на младежи от Централна и Източна Европа с изявен лидерски и управленски потенциал да направят магистратура в Германия. Основателите на фондацията се стремят да подадат ръка на млади лидери от по-слабо развитите европейски страни, които да придобият нови познания и професионален опит в чужбина, след което да се завърнат в родината си, да допринесат за нейното развитие и така Европа да стане едно по-хубаво място за мирно съжителство и разбирателство. Единственото изискване към участниците е да се завърнат в родната си страна след приключването на програмата.
„Тези обещаващи условия и гаранцията, че няма да остана в Германия, бързо ме амбицираха да пробвам“, казва Симона. „Подадох документи и за мое учудване минах през всички етапи, които не бяха никак леки, и ме одобриха.“
Благодарение на спечелената стипендия Симона следва медийна информатика на английски език в Rheinisch-Westfälische Technische Hochschule Aachen (RWTH Aachen University). Тъй като програмата се организира съвместно от университетите в Аахен и Бон, Симона живее по около година и в двата града.
„Интересен беше сблъсъкът с технологии и подходи, които са все още нови и по-скоро обект на научно-изследователска дейност, а не толкова доказани и използвани методи“, казва Симона. „Например, колеги трябваше да разработят софтуер, който използва сянката от жестовете при правене на презентации за прехвърлянето към нов слайд или за подчертаване. Нека отбележим, че това се случва през 2010 г., когато смартфоните тепърва навлизаха и все още не бяха много достъпни.“
Личен архив: Симона Дакова
Освен обучението програмата позволява на Симона да участва в множество обучения и работилници за социални и лидерски компетенции, да срещне ръководители на малък и среден бизнес в Германия и да участва в семинари и срещи с институции и бизнес в Берлин и Брюксел. В рамките на програмата Симона прави 4-месечен стаж с фокус мениджмънт в централата на софтуерната компания SAP във Валдорф, Германия. През целия си престой в чужбина Симона дава най-доброто от себе си, за да покаже, че България също ражда възпитани, умни, образовани и трудолюбиви хора.
„Това бяха вълнуващи две години и половина, които ме срещнаха с хора от различни ръководни позиции, с различни индустрии и дори култури“, казва Симона. „Може би всеки от нас се почувства една идея повече европеец и осъзна, че всичко е възможно, но пътят до успеха е стръмен и изисква постоянство и търсене на нови възможности.“
Задължението да се завърне тук след приключването на стипендиантската програма далеч не е единствената или дори основната причина за Симона да го направи. Докато е в Германия, Симона осъзнава, че тук ще бъде най-полезна. Също така смята, че тук ще намери повече пространство за професионално развитие и за участие в различни проекти със социална насоченост.
Личен архив: Симона Дакова
„Може и да работите в централата на международен софтуерен гигант, но в един момент ще си дадете сметка, че сте само едно колело от смазаната машина с 8 000 служители в тази централа, почти град с над 20 сгради, където ви предлагат и спорт, и фризьор, и аптека, и химическо чистене, и безплатна храна, уж за ваше удобство“, казва Симона. „Рано или късно се усещате, че просто искат да сте напълно отдадени на работата си и да прекарвате максимално много време в нея. Да, всичко е под мотото „ние държим на служителите си”, но това е нормално, когато техният труд изкарва милиони.“
Далеч от България на Симона най-много ѝ липсват семейството, свободата да взима спонтанни решения, преходите из Рила и Пирин, възможността да се радва на Черно море и забавленията с приятели. След завръщането си тук Симона си дава малко почивка, след което започва сериозно да търси потенциално работно място. Вече три години работи като IT бизнес анализатор в частна българска компания, създадена като печатница. Свободното си време запълва с организирането на проекти и събития като част от екипа на „Тук-Там“. От август 2013 г. Симона ръководи „Идейник“ – „мрежата, където българи от чужбина споделят опит и знания за положителната промяна на България”. Споделя, че се чувства удовлетворена, защото тук се занимава с нещата, които обича, лесно намира съмишленици и постига резултати, които понякога дори надминават очакванията ѝ.
„Важното е да вярвате достатъчно силно в идеята, която искате да реализирате. Тогава и Вселената ще работи за вас“, категорична е Симона.
Признава, че понякога се поддава на широко разпрострения тук скептицизъм, но пък успява бързо да прогони отчаянието или раздразнението си, когато нещо не се получава по план. Според нея страната ни има изключителен потенциал за развитие, от който можем да се възползваме само ако проявим отдаденост и градивен подход.
„Трябва само да спрем да мрънкаме и да впрегнем негативизма си в нещо конструктивно. Ще видите колко по-малко натоварващо е да решите даден проблем, отколкото да се опитвате да живеете с него, възмущавайки се ден след ден. Ако се научим да изискваме, вероятно по-рядко ще чуваме „толкова си можем”. Бъдете активни и отговорни граждани! Полезно е, защото е заразно и дава пример на невярващите.“
*TrueStory.bg препубликува горната статия от сайта на сдружението на българите с опит в чужбина „Тук-Там“. Тя е част от поредица на организацията за историите на българи, следвали и/или работили зад граница, които впоследствие са се завърнали у нас, за да живеят и да се развиват тук. TrueStory.bg си партнира с „Тук-Там“ и ще препубликикува текстовете от поредицата с изричното съгласие на организацията. Считаме, че те са логично допълнение и продължение на активно поддържаната ни рубрика с истории на българи, живеещи в чужбина.
