Френско-белгийският автор Ерик-Еманюел Шмит е както винаги премъдър и дълбок в книгата си „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала„. Творбата е издание на „Леге артис“ от 2014 г. и е част от поредицата „Кръговрат на незримото“. Тя включва още „Миларепа“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“ и „Синът на Ной“.
Първият път, когато прочетох произведение на Шмит (отново от „Кръговрат на незримото“), бях зашеметена от лекия, но крещящ от смисъл начин, по който пише. Авторът лесно създава мини вселена, в която развенчава митове и оборва предразсъдъци. Простотата на случките в книгите на Шмит разкрива сложността на героите (нещо, което предпочитам да виждам) и дълбочината на техните преживявания.
„Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ не отстъпва на най-силните книги на Ерик-Еманюел Шмит. Тя се чете на един дъх не само защото действието се развива в 101 страници. Писателят плавно успява да те потопи във вселената на съвременен, но и на древен Китай. Китай, който е чужд на европейците, но и исторически близък с индустриалния подем и големите фабрики. В този Китай хората са много и се губят сред другите. В същото време той е препълнен с личности и техните богати истории.
Както в повечето си книги, Шмит сякаш между другото вкарва изречения, които ще те сразят с точността си и ще те накарат да кимаш с глава.
„На пръв поглед малко неща я отличаваха от другите жени на петдесет, както всеки знае, първият поглед не вижда нищо.“
В малкото страници, които си е отредил, Ерик-Еманюел Шмит дори успява да ти разкаже за закона за семейното планиране и политиката на едното дете (отбелязват броя на неродените; „400 млн. пъти нищо“), както и за жертвите на културната революция на Мао Дзъдун.
Както може да се досетите, заглавието на книгата казва много. Шмит обаче доказва, че това не означава, че всичко ще е ясно и предсказуемо. Краят е изненадващ и особено удовлетворяващ.
Препоръчвам книгата на всички, които обичат да четат. За тези, които не обичат, това може да е едно приятно изключение.
„- Но това няма да ви поправи, госпожо Мин.
– Но може би ще поправи него.“
Снимка: Wikimedia.Commons
