Мечтата да работиш, когато и както искаш, не е лишена от кофти моменти
Независимо колко, как и защо го въртим, родният трудов пазар е кофти работа. Кофти работа е, защото не разполагаме с реално производство.
Една приемлива визуализация на ситуацията е, че се движим върху работно скеле. Въжетата на това скеле са срязани и са останали две върви, които са нишките към финансовата реалност. Връв #1 e секторът на вътрешните услуги (тоест бармани, продавачи, продавач-консултанти); Връв #2 е секторът на идващите отвън аутсорсинг услуги в квадратното лице на аквариумоподобните кол центрове.
Българинът не се труди, а слугува. Реализацията на по-голямата част от новите поколения, които не се кефят на ИТ сферата, лежи в прескачането от Връв #1 към Връв #2. Наказанието за по-интелектуална дейност е да ти броят 300 кинта в БАН, 500 като учител или пък кантори-акули да те наемат като студент-роб за 300 до 600 кинта при 10-часов работен ден. Може и да си пиар, ако ти се занимава със социално инженерство, вместо с нещо реално продуктивно.
Отговорен бизнес със стриктни правила, а не хипстър-мечта
Фрийлансърството или по нашенски – бачкането „на свободна практика“, като концепция набира сили точно заради тази двуполюсна трагедия. Независимо дали е форма на ескапизъм – финансов, битов и идеологичен, крачка напред към идеализираното „ще работя когато си искам и както желая“, или пък просто по-разчупен начин да организираш кариерата си, то става все по-актуално. Не само за симпатичните пичове, които са фрийлансъри, защото имат Фейсбук страница – [Първо име] [Второ име] Photography, и снимат ботанически градини и мацки… или мацки в ботанически градини.
Апропо, точно последните, както и един друг тип хора, които са спорадични фрийлансъри по практика и ленивци по душа, оцветяват понятието в доста погрешна гама.
Да си фрийлансър е своебразен бунт срещу родната ситуация, но далеч не е безгрижният кеф и парад на идеята „ще правя каквото си искам, когато си искам“. При бачкането на свободна практика си не „3 в 1“, а „10 в 1“. Ти си човекът, който трябва да се самодисциплинира; ти си човекът, който трябва сам да си прави маркетинга и да търси нови клиенти; ти си поемаш осигуровките; ти си си за обвиняване, когато прецакаш някой проект; ти трябва да сложиш граница в баланса между кариера и личен живот… и прочие не дотам приятни моменти.
С други думи, да си фрийлансър е бизнес. Ама не онзи бизнес, в който имаш няколко часа даунтайм (почивка – бел. ред.) и си 8 часа на работа, 3 от които може да прекараш по социалките, ако денят е спокоен. Особено ако работиш с чуждестранни клиенти, правилата на свободния пазар важат в пълна сила. Всяка минута е кинти и ако не я превръщаш в достатъчно от тези кинти, просто си аут.
Екосистема на заменимост и финансови амплитуди
Започнах дейността си на свободна практика като експеримент. В последната година общувам главно с чужденци от цял свят и имам жизнен цикъл, от който костенурка би се скрила в черупката си и не би излязла оттам дълго време.
Началото беше адски несигурно. Да си фрийлансър означава и да си на сезони, да нямаш напълно ясна представа в коя седмица или в кой месец колко ще изкараш, кой клиент колко работа ще има за теб и така нататък… Колкото и да си добър, финансовата амплитуда те държи здравата. Ако нещастната правистка, която познаваш, е нещастна, защото е роб на канторните дебили за 300 кинта на месец, то ти си роб именно на тази амплитуда. Което обаче, както и да го погледнем, е доста по-добре като сценарий.
Продължението на началото също е несигурно именно поради тази амплитудна причина. Светът на фрийланс труда е заменим и адски ликвиден: ако ти не свършиш работата, някой друг ще го направи. Уволненията, предизвестията от по един месец, физическите измерения на традиционния работен процес липсват. В някои случаи всичко е въпрос на два клика… и отношенията ти с клиента са дотук. Друг идва на твое място.
За щастие, същото важи и за теб. и твоите най-добри clippers for fades.
Да си фрийлансър означава, че имаш много повече контрол върху това дали да се занимаваш с идиоти или не. В общия случай ти е спестена йерархичната кретения на корпоративния елемент (магазини, медии, големи компании) и сте само ти и клиентът. Ако си достатъчно добър и имаш набор от клиенти, действаш по същия начин – заменяш. После пак. И пак.
Нечовешка ли е тази концепция за заменимост?
Не.
Това, за което си говорим, е най-директното обличане на думата „бизнес“ в практика. Корелация между ползи и разходи – както в материален, така и в отношенчески принцип. С някои от клиентите си общувам с кеф и извън рамките на работния проект – обсъждаме личния си живот, даваме си съвети, чуваме се по „Скайп“. На други съм бил шута още два дни след старта на проекта, без да ми мигне окото. Качествените хора градят не само качествен бизнес, но и устойчиви, дълготрайни отношения с редица ползи.
Това са само фрагменти от набора от грешни схващания спрямо фрийлансърството, поне такова, каквото аз го познавам. Експериментът ми засега е успешен и преобладаващо приятен в сравнение с предишни трудови ситуации, включващи наднормени селтаци-управители на някоя и друга верига магазини, медийни повярвали си анаболисти и други чудни персонажи.
Водеща снимка: Marco Raaphorst/Flickr
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още мнения от първо лице, както и авторски истории за света около нас!