Уашовски се завръщат към корените на своя успех с този научно-фантастичен екшън, претендиращ да бъде космическа сага от ранга на „Междузвездни войни” или на по-съвременния представител на жанра „Пазители на Галактиката”. След провалите със „Спийд Рейсър” и приетия сравнително добре от критиката, но представил се зле в кината „Облакът Атлас”, Анди и Лана представят история, в която Земята е имот и е заселена с хора от могъща династия, управляваща най-голямата индустрия във Вселената. Когато кралска особа се преражда като обикновеното земно момиче Джупитър Джоунс (Мила Кунис), богатството на членовете на династията е заплашено от естествените ѝ права и те ще направят всичко възможно, за да я спрат. Най-могъщият от тях, Балем (Еди Редмейн), който притежава планетата Земя, иска смъртта й, а Кейн Уайз (Чанинг Тейтъм) и неговият приятел Стингър Апини (Шон Бийн) са единствените, които могат да му попречат. Залогът се вдига, когато става ясно, че спасението на човечеството зависи от съдбата на Джупитър Джоунс.
Дотук всичко звучи добре. Класическа сюжетна линия на епична история за невинно момиче, чийто живот е заплашен от могъщ злодей и рицар, който застава на нейна страна. Не липсва и любовната линия между двамата красиви главни герои, за да се привлече и женската част от публиката. Като добавим интересната идея – Земята и хората като ценен ресурс за по-висша раса (да, прилича на „Матрицата”, но истинските творци крадат от себе си), и солидната доза екшън, получаваме микс, който трябва да доведе до един добър продукт и успешен боксофис хит. Но…
Снимка: Schmoesknow.com
Къде се проваля „Пътят на Юпитер”?
На първо място за един филм винаги стои сценарият. Тук проблемите са на няколко нива.
Най-напред, сюжетната линия представлява повтарящ се в няколко цикъла един и същи модел. Явно Уашовски не са учили за основното правило в изграждането на повествованието въведение-завръзка-кулминация-развръзка-епилог и за по-сигурно са заложили една и съща кулминация няколко пъти. Лошото е, че след втората на зрителя леко му писва и се чувства затормозен.
Диалогът е изпъстрен с клишета и липсва каквато и да е оригиналност. Тук няма да чуете реплики като „Нека Силата бъде с теб” или „Аз съм Груут”, които допринасят за това един филм да бъде превърнат в култ.
Екшънът от една страна има ключова роля в една качествена научно-фантастична история, но манджата не трябва да се пресолява. Ясно е, че Уашовски изхождат от успеха на „Матрицата” с дългите бойни сцени във втората и третата част от трилогията и от неуспеха на „Облакът Атлас”, където пък сложната история не даваше мегдан за такива. Това обаче им изиграва лоша шега и екранното време, дадено на бойната хореография, ограбва филма от задълбочаване на идеите и развитие на личностите на героите.
На второ място разбира се е актьорската игра.
Вече стана ясно, че сценарият куца. Но нищо не оправдава потресаващо слабата игра на Мила Кунис и Еди Редмейн, изпълняващи ролите на главните антагонисти. Говори се, че тази роля ще повлияе негативно на номинацията на Редмейн за „Оскар“ за брилянтното му превъплъщение като Стивън Хокинг в „Теорията на всичко”. За ролята на Джупитър Джоунс първи и втори избор са били съответно Натали Портман и Рууни Мара („Прометей”), които щяха да се справят доста по-добре с ролята. Кунис може би е твърде миловидна за героинята.
Чанинг Тейтъм е на обичайното си средно ниво – симпатяга е, но толкова си може, ние пък не очакваме твърде много от него. Свежият полъх идва от класическия Шон Бийн, но една птичка пролет не прави.
Снимка: Famebiography.net
Преминаваме плавно към плюсовете на филма – да, има такива!
Положителното е, че Уашовски изграждат една различна и много амбициозна по своите мащаби вселена. За съжаление я похабяват със споменатото вече прекаляване с бойните сцени. Няма да се учудя, ако някои от сражаващите се с добрите момчета злодеи имат толкова екранно време, колкото и представителите на династията Абрасакс.
Сценографията и художественият дизайн на филма са на обичайното високо ниво за продукциите на Анди и Лана. Световете и бойните кораби са оригинални и красиви. Не отсъстват и готини високотехнологични джаджи, които добавят определена стойност. Музиката е релевантно епична. Визуалните и звуковите ефекти са достойни за номинация на Академията.
Предполагам, че самите Уашовски са разбрали, че не са се справили съвсем добре, след като отложиха филма за 2015-а, а беше готов за 2014-а. Съмнявам се истинската причина да е астрономическата позиция на Юпитер на 6 февруари 2015 г. (най-близко до Земята). По-скоро за решението е повлиял огромният успех на „Пазители на Галактиката”.
Въпреки всички недостатъци, този филм все пак е опит за представяне на оригинална идея в сферата на научно-фантастичния жанр, а не е просто продължение, рестарт на франчайз или базиран на комикс. Макар изпълнението да не достига висотата на същността на продукцията, тя е задължителна за всеки заклет фен на жанра. Това обобщава и защо филмът се проваля в боксофиса – таргет-групата е твърде малка. За да бъде успешен проект като този, реализацията трябва да е перфектна, което „Пътят на Юпитер” не успява да предложи.
След този своеобразен крах, Уашовски ще трябва да извадят нещо гениално, за да получат отново многомилионен бюджет от холивудските продуценти.
Автор: Боян Станев
