Точно преди седмица на 86-годишна възраст си отиде унгарският писател от еврейски произход и носител на Нобелова награда за литература Имре Кертес. Той стана нобелов лауреат през 2002 г. и е един от тези, които оцеляват от лагера Аушвиц. Кертес печели голямото отличие за литература за творби, които отразяват нацистките лагери на смъртта като „абсолютната истина“ за това колко ниско може да падне човек.
След смъртта си писателите продължават да живеят чрез своето писано слово. Днес сме подготвили 10 цитата от творбите на Имре Кертес.
От „Кадиш за нероденото дете“
„Ако някой тръгне по пътя на успеха, той свършва или успешен, или неуспешен; няма трета алтернатива.“
„Аз правя това, което трябва да правя, въпреки че не знам защо трябва да го правя.“
„Все още съм тук, макар че не знам защо. По случайност съм роден. Аз съм толкова съучастник в това, че съм останал жив, колкото и в това, че съм роден.“
„Провалът остава единственият постижим опит.“
От „Ликвидация“
„Скука. Той я взима със себе си навсякъде, като разгневен рошав териер, който от време на време насъсква срещу другите.“
„Човек, който е смален до нищо, или с други думи, е оцелял, не е трагичен, а комичен, защото той няма съдба.“
„Само от нашите истории може да открием, че нашите истории са приключили. В противен случай ние ще продължим да живеем, като че ли за нас има нещо, което трябва да продължи (например, нашите истории); тоест ние ще продължим да живеем в заблуда.“
„Истинското средство за изразяване на един човек е неговият живот.“
От „Детективска история“
„Има само една революция, която взимам насериозно и това е полицейска революция“.
„Ако човек решава да се бори, той трябва да знае за какво се бори. В противен случай няма смисъл. Човек обикновено се бори, за да се сдобие с власт. Или пък, защото въпросната власт заплашва живота му.“
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook
