През декември 2017 г. едно момче влиза в студените води, без дори да може да плува, за да помогне на дете и да събере средства за кауза, която вярва, че има значение. Днес той е човек, който предизвиква границите на възможното. За Теодор Цветков водата е безкомпромисен учител, а ледените води го срещат с най-трудната битка – тази със самия себе си. Днес зад името му стоят километри в студени морета, безброй часове подготовка и мисия, по-голяма от всеки рекорд. Теодор е шестият човек в света, завършил предизвикателството Ice Sevens, но и зад това постижение стои мисия. Всяко негово плуване носи послание – за силата на човешкия дух, за опазването на водите и за бъдещето на децата, които ще наследят тази планета.
В този разговор Теодор Цветков разказва за пътя си дотук, за уроците на студа и за моментите, в които просто трябва да продължиш.
Помниш ли първото си плуване?
Теодор: Да, помня го. Беше в помощ на едно момиченце, даже тогава не можех да плувам добре. Влязох в студената вода през декември 2017 г. и плувах 200 м, за да съберем средства. Още тогава водата се превърна в мястото, където се чувствам най-свободен. С годините разбрах, че плуването не е просто спорт за мен – то се превърна в начин на живот, в училище за характер и в място, където откривам собствените си граници.
А какво те привлече към ледените води и как се промени ти самият от първото си потапяне в тях досега?
Теодор: Ледените води ме привлякоха с това, че не прощават. Там няма място за его, оправдания или преструвки. Влизаш такъв, какъвто си. След всяко плуване излизам по-смирен, по-дисциплиниран и по-благодарен. Ледената вода ме научи да уважавам природата, да вярвам повече в себе си и да приемам трудностите като възможност да израсна.
Наскоро стана шестият човек в света, завършил Ice Sevens – екстремно предизвикателство за преплуване на 1 миля във вода под 5°C на всички 7 континента. Какъв беше пътят ти през него?
Теодор: Започнах през януари миналата година, когато преплувах една екстремна миля в Мароко, Африка. Втората ми беше в България, като избрах моя роден град Русе. Следващата беше в Нова Зеландия, където преплувах два километра – екстремна миля. След това, през декември, отново плувах в Русе, този път три километра. Всичко това беше във вода с температура под 5 градуса.
Тази година, през януари, отидох в Мексико, където отново преплувах екстремна миля. След това участвах на Европейското първенство, където станах трети на 1000 метра в моята възрастова група. Веднага след това заминах за Япония. Там преплувах пет мили, като една от тях беше екстремна. След това отидох в Антарктида, където отново плувах екстремна миля, но този път във вода с температура под един градус. Преди една-две седмици се върнах от Чили, където завърших последната миля и станах шестият човек в света, изпълнил предизвикателство Ice Sevens.
Получих много подкрепа навсякъде, където бях. Подкрепиха ме семейството ми, приятелите ми, спонсори и партньори. Петър Стоичев също ми помогна с организацията за Япония и Антарктида. Сега ми остава още една екстремна миля, за да стана първият човек в света, който е изпълнил цялото предизвикателство Ice Sevens в екстремен вариант. Надявам се да успея, защото вече съм плувал екстремна миля на всичките седем континента. Остава ми още едно плуване в Африка, в Мароко. Условията навсякъде бяха различни и трудни, но успях да се адаптирам. Организацията беше на много високо ниво и съобразена със спецификата на това плуване. Навсякъде медиите в държавите, в които бях, отразяваха участието ми.
А какво е екстремна миля?
Теодор: Трябва да бъдат изпълнени две от четири условия – да плуваш два километра, температурата на водата да бъде 2 градуса или по-ниска, надморската височина да бъде над 2440 метра или температурата на въздуха да бъде под минус 15 градуса. До момента при всяко мое плуване са били изпълнени по три от тези условия. Единственото, което не се е случвало досега, е температурата на въздуха да бъде под минус 15 градуса.
Как изглежда подготовката за едно подобно плуване – не само физически, но и психически?
Теодор: Подготовката ми в България беше наистина трудна, най-вече през лятото. Докато в Нова Зеландия и Чили беше зима, в България е лято. Това беше едно от най-големите предизвикателства – да се подготвям при 36 градуса, а след това да вляза във вода с температура минус 2–3 градуса. В Чили например на втория ден температурата на въздуха беше минус 9 градуса, но се справихме заедно с моя екип.
А стандартната подготовка продължава месеци, понякога години. Тя включва ежедневни тренировки, работа върху издръжливостта, адаптация към студа, правилно хранене и възстановяване. Но най-важната подготовка е психическата.
Има ли ритуал или рутина, без която не започваш?
Теодор: Преди всяко плуване свеждам глава, прекръствам се, целувам кръста и картата на България, която нося със себе си. Това ми напомня кой съм, откъде идвам и защо никога не трябва да се отказвам.
Кой е най-трудният момент, който си преживявал в ледените води и какво ти помогна да не се откажеш?
Теодор: Имало е моменти, в които тялото казва „стига“, а студът е толкова силен, че всяко загребване е изпитание. Най-трудното е да запазиш спокойствие, когато организмът започне да се бори за оцеляване. В тези моменти ме държат вярата, семейството, хората, които ме подкрепят, и мисълта, че всяко мое плуване има смисъл и кауза, по-голяма от самия мен.
Да, зад много от предизвикателствата ти стои кауза. Разкажи ни повече за този избор.
Теодор: Винаги съм вярвал, че спортът има силата да променя. Моите плувания никога не са били само за рекорди. Те са начин да насоча вниманието към важни теми – опазването на водите, замърсяването с пластмаса и микропластмаса, както и силата на човешкия дух. Ако едно мое плуване накара дори един човек да се замисли или да промени навиците си, значи усилията си заслужават.
Кои каузи днес са най-близо до сърцето ти и как хората могат да станат част от тях?
Теодор: Най-близка до сърцето ми е за децата бъдещите поколения и каузата за опазването на световните води. Всеки може да помогне – като пази природата чиста, участва в доброволчески инициативи и бъде пример за околните. Големите промени започват от малките ежедневни действия на всеки един от нас.
Какво би казал на хората, които се страхуват да направят първата крачка към мечтата си?
Теодор: Не чакайте идеалния момент, защото той никога няма да дойде. Започнете с това, което имате днес и бъдете постоянни. Пътят няма да е лесен – ще има откази, съмнения и трудности. Но именно те изграждат човека. Невъзможното съществува само до момента, в който някой събере смелост да го направи възможно.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
