Може ли комиксовият свят да бъде усетен и преживян от незрящ човек? Да! Благодарение на сдружение „Артесибъл“ и проекта им „Изкуство в действие: Комиксите, които се чуват“. Зад него стоят десетки доброволци, актьори и редактори, които доказват, че достъпността е споделено усилие. Така историите в картинки получават нов живот – в думи, гласове и звук.
Разговаряме с Иван Карастоянов и Дима Настева – хората, които превръщат една на пръв поглед необичайна идея в реалност. За това как се „превежда“ изображение на езика на думите и как една кауза успява да събере хора, готови да подарят гласа, времето и сърцето си, за да може повече истории да бъдат чути.
Здравейте! Разкажете ни за себе си и за ролята си в проекта „Изкуство в действие: Комиксите, които се чуват“.
Иван Карастоянов: Здравейте! Казвам се Иван Карастоянов и съм част от екипа на сдружение „Артесибъл“. Служител съм на голяма фирма за парични преводи и платежни услуги, а в свободното време помагам за положителна промяна в областта на културата в България чрез различни дейности. Понякога пиша стихове и статии, редактирам или превеждам чужди текстове от и на английски език. Участвах в разписването на проектното предложение, а след одобряването му и отпускането на парична подкрепа – в подбора на истории в картинки, в комиксилниците за описването им и най-вече като редактор на изготвените от доброволците чернови.
Дима Настева: Аз съм Дима Настева. Официално съм ръководител на проекта, но всъщност участвам във всичко – от разработването на идеята и организацията до ежедневната работа по реализацията. Когато проектът е толкова личен и важен за теб, трудно можеш да се ограничиш само до една конкретна роля. Заедно с Иван и още няколко приятели създадохме сдружение „Артесибъл“ с една основна мисия – да направим визуалното изкуство достъпно и за незрящите хора. Вярваме, че културата трябва да бъде споделена от всички, независимо от начина, по който възприемат света. Извън работата по този проект се занимавам с кино и театър, които също са голяма част от живота ми.
Как се роди идеята за проекта? Имаше ли конкретен момент или история, която ви вдъхнови да направите комиксите достъпни за незрящите хора?
Иван Карастоянов: Проектът „Изкуство в действие“ бе съвсем логично продължение на други две подобни начинания, осъществени в предходни години. Постарахме се да приложим вече придобития опит и да надградим постигнатото с по-голям брой и повече разнообразие откъм истории в картинки, за които благодарим изключително много на издателства Майна Town и Потайниче, както и на няколко автори и художници на комикси. Иначе всичко започна преди повече от 10 години. Тогава ми попадна информация за конкурс за достъпни комикси за незрящи в САЩ. Особеното беше, че авторите на комиксите бяха хора с увредено зрение. Двете истории, класирани на първо място, са били записани в аудио формат. В интернет имаше по един кратък откъс на звукозапис от двете истории. Това ме впечатли много, не толкова като размах на разказвачите, а като добра практика за достъп до култура, която да се пренесе в България. Скътах тази мисъл в съзнанието си и тя отлежа там няколко години, през които се запознах с дублажни актьори, театрални артисти и други културни дейци. В много разговори с хора с увредено зрение пък стана ясно, че мнозина от тях нямат представа за това изкуство. Малко по малко се натрупа критична маса и накрая просто обстоятелствата се подредиха така, че да имаме първите два достъпни комикса за незрящи у нас в три различни формата – електронен текст, звукозапис в студио и отпечатани на брайл. Отзвукът беше положителен и продължихме с още 11 истории. С настоящия проект добавяме нови 15 заглавия. По този начин България се нарежда на едно от челните места в света с достъпни комикси в три формата. Тази година добавихме и комикс в съавторство между зрящи и зрително затруднени, които измислиха историята, а художничката Мая Бочева я рисува.
Дима Настева: Няма какво особено да добавя към това, което Иван вече сподели, освен как аз самата се включих. Всичко започна като на шега. Запознахме се по време на обучението ни в Софийския университет, в специалност „Авторски театър“. В един от курсовете – по писане на проекти – всеки представяше различни идеи. Тогава Иван спомена възможността комикси да бъдат адаптирани за незрящи хора. Понеже идеята не предизвика особен интерес, съвсем импулсивно казах: „Аз ще ти помогна.“ Истината е, че в онзи момент нямах никаква представа как точно би могло да се случи подобно нещо. Просто ми се стори кауза, която си заслужава.
Днес, когато се обърна назад, се радвам, че тогава реагирах. Оттогава успяхме да адаптираме множество комикси, два филма и една театрална пиеса. Това, което започна като спонтанно вече е мисия и кауза, зад която застанахме и продължваме да развиваме.
Как протече процесът по адаптиране на комиксите за незрящи читатели? Кое се оказа най-голямото предизвикателство?
Иван Карастоянов: Адаптирането на комикси е предизвикателно начинание по редица причини. Първо, трудно е да осигуриш самите истории в картинки. Водят се разговори с издателства, автори и илюстратори, за да предоставят авторските си права. После подбираме кои комикси да адаптираме, насрочваме дати за комиксилниците, набираме зрящи и зрително затруднени участници. Когато най-накрая седнем и картинките са на масите пред нас, започват други трудности. Никак не е лесно да предадеш възможно най-кратко, точно и ясно дори най-малкото изображение. Целта не е да преразкажеш историята, а да я опишеш така, че незрящият читател да си я представи и сам да вникне в нея. И това налага някои ограничения – описваме само това, което виждаме, без да го украсяваме със собствените си оценки и тълкувания. А това не е никак лесно, повярвайте, дори за хора с опит в писането, редактирането, превеждането или илюстроването на книги. Освен това хората виждат различни неща, дори когато гледат един и същ образ, подчертават някои особености за сметка на други, използват по-професионален или обикновен изказ. Много зависи и доколко активно участие в описването на картинките взима и зрително затрудненият член на екипа. Дори времето влияе. Работилниците се случват в почивни дни, обикновено през май, юни и юли. Хората са уморени от работната седмица или мислят за задачи, за почивка на морето и пр. Има толкова много условности и фактори, които указват своето въздействие. После тече редакторската и коректорската работа. Често пъти се налага да се опитваме да отгатнем какво е искал да каже доброволецът, доколко то отговаря на нарисуваното, да се извършва повторна проверка. Всичко това отнема време и усилия на хора, които работят друго от 9:00 до 18:00 часа. Но всичко се върши с огромно желание и старание от всички замесени – екип и доброволци.
Дима Настева: Адаптирането винаги е трудно. И то не само заради организационната част. За мен най-голямото предизвикателство винаги е изборът на думите – какво да кажа, какво да пропусна и как да предам най-важното. Признавам си, че невинаги успявам да бъда напълно безпристрастна. Когато обучаваме доброволците, ги насърчаваме да бъдат максимално неутрални и да не пренасят собствените си емоции в описанието, за да могат незрящите сами да изградят своя представа. Но аз самата понякога не успявам да постигна това.
Нееднократно, след като съм завършила адаптираното описание, съм оставяла отделна бележка с моето лично емоционално усещане от сцената или ситуацията в комикса. Правя го, за да може Иван да разбере не само какво съм описала, но и как аз съм го възприела. Разбира се, тези бележки не са част от самата адаптация – те са по-скоро средство в нашата съвместна работа и обсъждания.
На какво ви научи срещата между зрящи и незрящи участници за начина, по който възприемаме историите?
Иван Карастоянов: Хората са различни – някои се впечатляват от едно, други – от нещо съвсем дребно, но всички обичат увлекателни и забавни истории – да ги четат, описват, озвучават. А покрай работата по тях се говори и за много други неща от живота, което помага да се опознаем и разбираме много по-добре.
Дима Настева: За мен всяка среща с незрящите хора е своеобразен урок. В забързаното ежедневие много често забравям – и мисля, че това важи за всички ни – че има хора, които живеят по различен начин. С различен ритъм, с различен начин на възприемане на света и с различна чувствителност към нещата около тях. Всяка такава среща ме връща към реалността. Кара ме да забавя темпото, да се огледам и да погледна на света през друга перспектива. Все едно за момент излизам от собствения си ритъм и се настройвам на друг. Много ценя тези моменти, защото ме връщат към живота такъв, какъвто е в действителност, а не към онзи балон, в който толкова лесно всички ние се затваряме в ежедневието си.
Имаше ли момент по време на работилниците, който ви развълнува или промени гледната ви точка? Какъв беше той?
Иван Карастоянов: На една от комиксилниците присъства участник с опорно-двигателен проблем, поради който се придвижва с инвалидна количка. Въпреки това, дойде, преодоля стълбище с малко помощ, не спря да се усмихва и да помага за осигуряването на достъп до това изкуство за хора с увредено зрение. Това е само един от примерите, които те карат да се замислиш. И да се усмихнеш.
Дима Настева: Да, тази случка развълнува и мен. Може би ще добавя малко повече контекст.
Това се случи в деня, в който София беше домакин на финала на Giro d’Italia. Жената беше пътувала с нощния влак от Стара Загора, за да се включи в благотворителна инициатива, организирана за хора с двигателни затруднения. Тъй като началото на тази инициатива беше по-късно през деня, тя, заедно с едно момиче – също доброволец, се включи и в нашата работилница. Най-силно ме впечатли това, което ми каза на тръгване. Думите ѝ цитирам по памет, бяха: „Ето затова се включих при вас – за да покажа колко е важна достъпността във всяка нейна форма.“ Тази една реплика всъщност казва много повече от всичко останало. Тя ни напомни, че достъпността не е само рампа, асансьор или аудиоописание. Това е отношение, разбиране и желание да направим така, че повече хора да могат да участват пълноценно в обществения и културния живот. Именно затова сме се захванали с тази кауза. Знаем, че няма как сами да променим всичко, но вярваме, че можем да допринесем с това, което е по силите ни.
След аудио работилницата адаптираните комикси вече имат своя глас. Как премина този процес?
Иван Карастоянов: Работата в звукозаписно студио винаги е вълнуваща. Тогава редактираният и коригиран текст придобива нов живот. Професионални актьори, тонрежисьори, доброволци с и без увредено зрение работят заедно. Понякога присъства дори и автор на комикс и дава предложения и съвети. Всички много се вълнуват и стараят, особено доброволците. Повечето от тях нямат опит в четенето пред микрофон и за тях това е ново изживяване и ценен опит. Някои се записват на курс по дублаж след това, защото им е харесало или просто са решили, че искат да се усъвършенстват, да са по-добри в бъдещо участие. Крайният резултат обикновено е нещо средно между аудио книга и радио драматизация с продължителност около 30 минути за комикс.
Дима Настева: Аудиозаписите са нещо съвсем различно. Те носят много енергия, много емоция и усещане за общност. Тази година бях приятно изненадана от огромния интерес на доброволците. Благодарение на TimeHeroes в записите се включиха около 40 души – хора на различна възраст, с различни професии, различен житейски път, но обединени от желанието да помогнат. Особено ме трогна едно момиченце на осем години. То не се престраши да застане пред микрофона, но беше приготвило домашна лимонада, която заедно с майка си донесе за всички участници. За мен това също е доброволчество. Понякога помощта не е в това да направиш най-голямото нещо, а просто да бъдеш там и да дадеш от себе си по начина, по който можеш. Именно затова вярвам, че всеки глас има значение. Ще направим всичко възможно, а доколкото техническите възможности при монтажа позволяват, ще се постараем всички записани гласове да намерят място в готовите аудиокомикси. Защото зад всеки запис стои човек, който е отделил от времето и сърцето си за тази кауза.
Има ли комиксова история или герой, който оживя по съвсем различен начин, когато започнахте да мислите за него чрез звук?
Иван Карастоянов: Почти никога не отиваме в студио с предварителна нагласа кой герой как ще звучи и кой ще прочете репликите му. Имаме удоволствието да работим с дублажната актриса Светлана Смолева и няколко актьори в театър. Те дават много ценни предложения, показват и помагат на доброволците. Така всеки герой намира възможно най-правдивия си глас, за да звучи историята увлекателно.
Дима Настева: Никога не влизаме в студиото с нагласата, че всичко трябва да се случи по точно определен начин. Оставяме пространство за спонтанност и за това всеки доброволец да даде най-доброто, на което е способен. Разбира се, основните записи се правят от Светлана Смолева и нашите колеги актьори, защото те имат необходимия опит. Но много често се случва някой от доброволците да предложи идея, да направи импровизация или да изиграе реплика по начин, който никой от нас не е очаквал. И точно тези моменти често се оказват най-ценните. Може би това е най-хубавото в целия процес – че не се страхуваме да оставим място за изненади. Понякога именно те правят крайния резултат по-жив, по-истински и по-емоционален.
Какво бихте казали на човек, който никога не е участвал в подобна кауза, но се колебае дали да дари гласа си за една история?
Иван Карастоянов: Няма никакво значение дали разполага с опит. Случвало се е актьори да се притеснят и да четат репликите си по няколко пъти, докато се получи. Имало е и доброволци, които просто сядат и го правят, въпреки новостта на изживяването. Важното е човекът да има желание и наистина да се постарае. От друга страна, гласът е изключително богат и фин инструмент, който иска поддръжка. Добре е всеки да отделя поне няколко минути на ден, за да работи с него вкъщи и да отстранява дребни несъвършенства.
Дима Настева: Аз винаги опитвам. Дори когато не съм сигурна, че ще се справя, предпочитам да опитам, вместо изобщо да не направя първата крачка. Ако трябва да дам един съвет, той би бил именно това – не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт. Понякога е трудно, понякога дори плашещо, но точно там започват най-ценните уроци и най-смислените неща, които ни се случват. За мен резултатът винаги си заслужава.
Инициативата „Изкуство в действие“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
