Как изглежда едно хубаво място през очите на дете? Може би има повече дървета. Повече цветове. Място, където да играеш, да седнеш с приятел или просто да си починеш между часовете. Може би по коридорите има цветя, всяка класна стая е в различен цвят, а в междучасията звучи музика. А понякога, разбира се, от небето могат да валят и бонбони.
Това не е детска приказка, а част от идеите, с които учениците от 103. ОУ „Васил Левски“ във Филиповци се включиха в проект „Саворенге“ – дума, която означава „за всички“. За няколко седмици децата се превърнаха в хората, които могат да кажат какво не им харесва, какво им липсва и най-вече – какво искат да променят.
Фотограф: Вера Гоцева
В пет творчески работилници учениците говориха, рисуваха, играха и строиха макети, за да си представят как изглеждат училището и кварталът, в който биха искали да растат. Използвани са методи от неформалното образование, дизайн мисленето и LEGO® Serious Play®. Но зад всички тези методи стои нещо много по-просто – възможността някой да те попита: „Какво би променил?“
В един от най-интересните моменти децата получават необичайна задача. Те стават директори! Има директор на двора, директор на щастието, директор на междучасията, директор на „вън и вътре“. От тази необичайна позиция започват да се появяват съвсем конкретни идеи. Повече зеленина, нова ограда, шкафчета за учениците, мМясто за почивка между часовете, цветя в коридорите, различни цветове за всяка класна стая. Децата разказват и за местата извън училището, които са важни за тях – реката, игрището, локациите, където прекарват времето си с приятели. Зад на пръв поглед малките желания всъщност се крие една много по-голяма картина: тяхната представа за място, в което се чувстват добре и сигурни.
Фотограф: Вера Гоцева
Всички тези идеи станаха част от два големи стенописа, създадени в училищния двор от художничката и илюстратор Весела Кучева-Петрова. В тях се срещат темите, които децата поставят най-често – природата, растежът, принадлежността и желанието за щастлив живот. А междувременно една стена с площ над 270 квадратни метра получава изцяло нов облик. Тя е боядисана в ярко жълто и се превърна в един от най-забележимите акценти в двора. Във Филиповци училищният двор е едно от малкото големи пространства, в които хората могат да се срещат, да играят и да прекарват време заедно. Затова промяната на стените променя и усещането за самото място.
„Саворенге“ е история за това как културен проект може да събере на едно място деца, учители, артисти и фасилитатори и да им даде възможност да създават заедно. Творческият процес е документиран във видео и чрез повече от 80 професионални фотографии. Така историята на проекта няма да остане само в училищния двор, а ще продължи да се разказва и след края му. Защото понякога една промяна започва с нещо много малко – с въпрос към дете.
Отговорите на учениците от Филиповци са цветни, понякога смешни, понякога съвсем практични. Но в тях има и нещо много зряло: желание за повече природа, повече красота, повече грижа и повече места, в които хората да се чувстват заедно. Може би затова най-важното, което „Саворенге“ оставя след себе си е доказателството, че когато дадем пространство на децата да говорят за света около себе си, те не мислят единствено за това как да го направят по-забавен. Мислят как да го направят по-добър. За всички.
Проект „Саворенге“ („за всички“) е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“.
