Пoнякoгa зaвиждaм нa фoтoгpaфитe, тe мoгaт в 1/125 ceк. дa paзкaжaт зa чoвeкa пoвeчe, oткoлкoтo aз в 30 cтpaници, защото една снимка струва хиляди думи, а фотографията е единственият език, който е разбираем, на която и да е точка от земното кълбо. Елена Карагьозова е майстор-разказвач на приказки. Тя носи в себе си вътрешен обектив и знае какво да покаже за човека, когато снима, понеже фотографията е нещо повече от техника, тя е начин на усещане, на докосване, на любов.
Снимките й са разпознаваеми, има изграден собствен стил, благодарение на който нейни кадри покоряват национални и международни конкурси, а от професионалното американско списание TedMag, при това в китайско издание, искат интервю с нея с думите „Нашите читатели са запознати с вашето творчество…“.
Фотографката от Асеновград е безспорен талант, която умело играе с обекта. Елена Карагьозова – един успешен синтез между техника и изкуство, чийто снимки я описват по-добре отколкото хиляди думи!
Здравей, Ели 🙂 Преди да говорим за фотография, би ли ни разказала за себе си? Коя е Елена Карагьозова?
Елена: За една малка част хора съм майка, за някои съм Елена, която снима детето им, а за други – непозната жена. И като се замисля, излиза, че съм един щастлив и усмихнат човек, който прави това, което най-много обича.
Учила си международен туризъм, но никога не си работила по професията си. Защо избра друг професионален път?
Елена: Тъй като съм свободолюбив човек, а като такъв рутината на професиите доста ме плаши, предпочитам свободна и креативна дейност без рамки и ясни правила. Всичко друго е романтичната ми представа за живота, което за щастие съм превърнала в моя основна дейност.
Кога взе първия си фотоапарат и спомняш ли си първите снимки, които направи?
Елена: Дълго време снимах своите децата като всяка майка с това, с което разполагах. Стигнах до момент, в който резултатът не ме удовлетворяваше, тогава получих подарък DSLR камера. Същата седмица ни предстоеше семейно пътуване до Египет и там направих първите кадри на ръчен режим и започнах да експерементирам.
А защо се насочи именно към детската фотография?
Елена: Децата винаги са били моя слабост, те са искрени и чисти същества. С тях превърнах ежедневието си в постоянно приключение. Комуникацията с деца винаги ми е доставяла огромно удоволствие. А и за снимките, децата са динамични, не могат да преиграват, очите им са пълни с любопитство.
Фотосите не са единственото прекрасно нещо, което създаваш. Твоето студио е уникално както с големината си, така и с впечатляващия интериор! Как ти хрумна идеята да го създадеш в този формат?
Елена: Определено имах нужда от повече пространство и подредена работна среда с повече удобства. Студиото беше планувано дълго време и проектирано спрямо моите нужди и тези на семействата, с които работя. Това място не е просто студиото, а място, в която прекарвам по-голяма част от ежедневието си, място за срещи с приятели. Сега то е по-скоро моят свят, в който хората идват за малко и отанасят част от него със себе си.
Какво ще видим, ако надникнем зад вратите му?
Елена: Ще видите моята приказка с всичките й детайли. Променям декорите няколко пъти в годината според нещата, които са ме вдъхновили в този период. Променям и допълам често дрехите и аксесоарите, с които се снимат децата и бременните жени, което прави гардеробната стая едно любимо място за жените и момичетата.
Има ли някъде другаде по света толкова голямо студио за детска фотография?
Елена: Големината не е определяща за крайния резултат. Да, обемът много ми помага и съм благодарна, че студиото разполага с много удобства.
Като заговорихме за такъв мащаб – твои кадри покоряват световни конкурси, а от специализираното списание TedMag, при това в китайско издание, искат интервю с теб. Как получи поканата?
Елена: От TedMag получих имейл, в който искаха да вземат интервю от мен и държаха да изпратя точно определени снимки. Писмото започваше с думите “Нашите читатели са запознати с вашето творчество…”.
Каква беше емоцията, когато видя крайния резултат, когато списанието беше в ръцете ти?
Елена: Разбира се, прави ме щастлива, когато някой хареса работата ми. Всеки човек, който излага мечтите си на показ, се чувства щастлив, когато те са оценени положително. Беше изненада да видя на съседната страница интервю на моя любима фотографка по това време – Елена Карнеева. Вълнуващо е да се наредиш сред хора, на които се възхищаваш!
Какво означава това признание за теб?
Елена: Една усмивка повече.
А каква е историята на снимката Lavender girl и компанията AFU?
Елена: Lavender Girl е една от любимите ми и много специални снимки. Един прекрасен ден, разглеждайки отново писмата в имейла си, попаднах на едно писмо, за пореден път на китайски, близо три месеца трих тези писма с мисълта, че са Спам, но този път реших да видя за какво става въпрос, четях и не вярвах, че някой може да прояви интерес към моя снимка, върнах се да чета отново.
Писмото започваше така: “Здравейте Елена Карагьозова, ние от AFU проявяваме интерес към Вашата снимка, компанията ни е на трето място по големина в света и се занимава с етерични масла и т.н”. След което аз категорично отказах и така продължихме да преговаряме още няколко месеца, докато тези хора не ми доказаха, че са сериозни и държат наистина много на моята снимка и модела на нея. Снимката ми беше продадена, още през първата година тя беше отпечатана на дизайнерска кредитна карта в Китай. Малко по-късно продадох снимката завинаги на компанията AFU.
Ели, толкова много успехи, но освен в професионален, си щастливка и в личен план. Ти си майка на три прекрасни дъщери. Как успяваш да съчетаваш гледането на децата с работата?
Елена: За мен е удоволствие и щастие да имам толкова деца. Всеки един ден е президвикателство пълно с емоции, усмивки и сълзи. Децата са вдъхновение, те са извор на идеи. А и това да имаш 3 модела в различни възрасти на постоянен работен ден си е голямо предимство :).
На какво най-много искаш да ги научиш?
Елена: Искам да бъдат добри хора, самостоятелни и независими личности с отношение към красивите неща и детайлите, добри майки, съпруги и домакини, да умеят да създават красота и уют. Искам да могат да се справят с всяка една трудност без да се страхуват и да откриват своите решения.
А кой е най-важният урок, койтo ти си научила от тях?
Елена: Децата ме научиха на търпение и ми помогнаха да задържа детето в себе си по-дълго. От тях научих, че всеки човек е различен и че за всеки човек има подходящ подход.
И в продължение на уроците, които получаваме и даваме – вакъв съвет би дала на някой, който тепърва започва да се занимава с детска фотография?
Елена: Бих го посъветвала, да вярва на интуицията си, да не си поставя рамки и да не оставя хората да му поставят такива. И ако обича това което прави, нещата ще се подредят сами.
Ако можеше да се върнеш назад, когато си стартирала с фотографията, какъв съвет би дала на себе си?
Елена: “Отделяй повече време за себе си и семейството си”.
Какво ти дава фотографията като емоция и изживяване?
Елена: Фотографията ме пренася в друго измерение, багодарение на машината на времето – фотоапарат.
Ще ни разкриеш ли кой за теб е иделаният кадър?
Елена: Този кадър, който помня дълго и ме кара да се усмихна или настръхна.
В какво намираш красота?
Елена: Мога да намеря красота във всичко и искрено се надявам да не загубя това.
Какво те кара да продължиш напред, да се бориш и да впускаш в нови проекти и начинания.
Елена: Усмивките на хората, грейналите им очи и милите думи.
Твоето пожелание към българските родители и деца…
Елена: Бедете здрави, не спирайте да се усмихвате и не забравяйте, че децата ни са шанс да изживеем детството си още веднъж – с всичките му лудории и приключения.
Още интересни разговори ви очакват в нашите „Интервюта“!
