През последните няколко години станахме свидетели на мащабна семантична трансформация, вследствие на която думата „бежанец“ придоби подчертано отрицателни измерения. Стотиците хиляди бежанци, които бягат в Европа от кръвопролитни граждански конфликти, терористични групировки като „Даеш“ („Ислямска държава“) и потиснически режими, поставиха политиците и гражданите на Европейския съюз пред едно от най-сериозните предизвикателства след края на Втората световна война. Бежанската криза се превърна в неизменна част от новинарските емисии, дискусиите в телевизионните студия и социалните мрежи и коментарните текстове в печатни и онлайн издания. Всяването и разпространението на страх, поставянето на етикети и манипулативното асоцииране на бежанците с тероризма произведе апокалиптична картина, която постави „нас“, представителите на западната цивилизация“, срещу „тях“, бежанците, имигрантите, чужденците, Другите. Така, ден след ден, втълпяването на едва ли не наближаващ край на света доведе до острата липса на пълноценна комуникация между представителите на различни етноси, култури и религии.
Проектът „Непознатият друг“, който Фондация „Фотофабрика“ стартира през лятото на 2015 г., дойде в най-подходящия момент, за да запълни тази липса. Нещо повече, проектът постави началото на един толкова необходим човешки разговор за и между човешки същества.
През есента на миналата година Фондация „Фотофабрика“ постави интерактивната фото и словесна изложба „Непознатият друг“, която представя историите на бежанци, преминали през България, и на някои жители на селата Телиш, Розово и Калище – хора, които възроптаха срещу намерението на родните управляващи да настанят бежанци на тяхна територия и бързо бяха представени като ксенофоби. За разлика от повечето медии, екипът на „Непознатият друг“ посети тези села, както и бежанския лагер в Харманли и самостоятелно живеещите бежанци в Стара Загора, потърси гледните точки на различните участници и разказа една доста по-сложна, по-пълна и следователно по-разбираема история за събитията от 2013 и 2014 г.
Пропусналите да видят изложбата имат възможността да наваксат, защото „Непознатият друг“ вече съществува и като книжно тяло.
Част от присъстващите на представянето на книгата „Непознатият друг“ в Чешкия център. Фотограф: Марица Колчева, Фондация „Фотофабрика“
„Тази книга е много скъпа за нас – не само защото смисълът на нашия труд няма да излети с края на проекта и ще останат тези страници, тези снимки, тези думи, тези мисли и това вълнение, но и защото мислим за нейното продължение, нейната английска версия“, каза Еми Барух, директор на Фондация „Фотофабрика“ и основоположник на проекта, по време на представянето на книгата в Чешкия център в София на 27 март.
Барух посочи, че репортажите в електронните медии, дискусиите в публицистичните предавания и коментарите в социалните медии във връзка с бежанската криза и терористичните атентати в Западна Европа „разделиха още повече нашето разделено общество“. Репортажите за разни „герои“, които хващат бежанци и нелегални имигранти с голи ръце, и обществената подкрепа, която те получават, показват огромната необходимост от това да казваме, че ние всички сме еднакви, каза още Барух.
Стилното книжно издание включва не само портретите и историите на представените в изложбата хора, но също и аналитични материали на Боряна Телбис, Иван Кръстев, Марин Бодаков, Жана Попова, Снежана Попова и Петя Кабакчиева.
Трогващите изображения на младата фотографка Фелия Барух ни потикват да видим човешкото в човека, да приемем Другите като индивидуалности със собствени истории, изтъкани от страх, болка, тъга, раздяла, разочарования и мечти. Авторите на анализите споделят вижданията си по наболели теми като предизвикателствата пред ЕС на фона на бежанската криза, влошените отношения между Западна и Източна Европа, толерантността и солидарността, използването на език на омразата от обществени фигури и медии и необходимостта от говорене отвъд разделението „ние – те“.
„Надявам се книгата да достигне до максимален брой хора,“ каза Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България), която е консултант на проекта „Непознатият друг“. „Ако може да я разпространите като настолна книга в телевизионните студия, в парламента, в партийните централи, ще бъде прекрасно.“
Черешева сподели, че книгата ѝ е дала „глътка въздух и нормалност“ на фона на все по-омразната реч, която получава трибуна в медиите. Тя призна, че в началото също е била предубедена към жителите на Розово, Калище и Телиш и че благодарение на „Непознатият друг“ е видяла конкретните казуси в дълбочина и същевременно е научила нещо ново за себе си.
В своя материал политологът Иван Кръстев описва последиците от бежанската криза за отношенията между Запада и Изтока и посочва защо „Европа за европейците“ е химера. Струва си да вникнем в посланията му, защото мрачното бъдеще, което описва, може да бъде избегнато само когато всеки човек, независимо от своя произход, протегне ръка на Другия и пожелае да го опознае.
Татяна Ваксберг, Джема Барух и Боряна Зафирова разглеждат книгата „Напознатият друг“. Фотограф: Марица Колчева, Фондация „Фотофабрика“
„[П]арадоксът на разделението около бежанската криза в ЕС е в това, че общите антиемигрантски настроения няма да сближат Западна и Централна Европа. За разлика от „Германия за германците“ или „България за българите“, лозунгът „Европа за европейците“ няма политическо бъдеще. За мнозина консервативни германци, противници на предприетия от страната им курс, румънците и поляците са не по-малко чужди от сирийците, а за космополитно настроените немци, приели интеграционната култура на канцлера Меркел, племенните нагласи на централноевропейците са основна пречка пред превръщането на Евросъюза в отворено общество. За съжаление, несъгласията по бежанския въпрос препотвърждават всички предразсъдъци, които Изтокът и Западът хранят помежду си. Освен това кризата демонстрира, че европейската солидарност не може да бъде отделена от просвещенските си корени. В момента, в който източноевропейците заявиха, че „не дължим нищо на бежанците“, мнозина на Запад си дадоха сметка, че не дължат нищо и на Източна Европа.“
Желаещите да имат „Непознатият друг“ в своята библиотека могат да се свържат с Еми Барух на имейл адрес emmy@fotofabrika.org, за да получат повече информация.
На водещата снимка: Еми Барух и Мария Черешева по време на представянето на книгата „Непознатият друг“. Фотограф: Марица Колчева, Фондация „Фотофабрика“
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там си говорим за книги, кино, и музика и разказваме вдъхновяващи истории за живота и света около нас!
