Автор: Джейн Димитрова
Форумът BG КЛЮЧе обедини 12 младежи, желаещи да живеят и да се развиват в България. Фондация „Четиридесет и две“, екипът на Форум „Ключ“ и Фондация „Дарик“ им даде възможност да представят своите идеи за това в каква страна искат да живеят.
Участниците представиха темите си на две сцени – в Пловдив на 31 октомври и в София на 14 ноември 2015 г. Срещаме ви с тях поотделно – с идеите им, с мечтите им, с визиите им за една по-добра страна и едно развиващо се общество.
Наскоро ви запознахме със Симо, днес е ред на Меглена Антонова.
Когато срещате Меги за първи път, ще бъдете привлечени от малки детайли в нея, които напомнят за животворността на Земята – обеци във формата на моркови, шишарки, пера; пчела, кацнала на блузата й… и много блясък в очите.
Излизане от комфортната зона – безгранични усмивки и пораждащи се въпроси кое е наистина важно
Снимка: Зорница Димитрова
Меги учи 4 години в Холандия международно и европейско право. Избира тази страна, защото иска да учи на английски език, но да е по-близо до България – т.е. в континентална Европа. На специалността попада случайно. Основно държи да е хуманитарна, но още от първите лекции се влюбва в темата и желанието й да учи все още не е угаснало – повече от 7 години по-късно.
Разказва, че университетът в Хага е изключително шарено и разнообразно място от гледна точка на култури. Едни от най-ярките й спомени е учебно пътуване до Индия. Това е първият път, в който заминава изцяло сама – почти не познава другите студенти, а пък е и единственият човек от България в група от 20-30 души.
„Това беше момент, в който наистина излязох извън комфортната си зона. Научих много не само за индийската култура, но и за холандската, и за българската. Това беше момент, в който се сприятелих с най-близките хора, които все още са в Холандия, станах вегетарианец и малко или много погледнах по-различно на света. Най-силен ефект върху мен имаха изключително щастливите хора, които посещавахме в гетата в Индия. Звучи тривиално и много хора биха казали, че “Невежеството е дар” (Ignorance is a bliss), но тези хора ме потресоха с безграничните си усмивки и сърца и колко малко им е нужно, за да бъдат щастливи. Някак си, от този момент започнах да си мисля какво ми е нужно на мен, за да съм щастлива, и кои са важните неща – въпроси, които си задавам почти всеки ден и до днес и се опитвам да им отговарям непрекъснато“, споделя Меги.
От друга страна холандците я учат да приема разнообразието от хора и култури като нещо, което е част от ежедневието ни на граждани на света, и да се фокусира върху човешките качества и характери отвъд обвивката на чуждите език, религия, култура.
Норвегия. Снимка: Личен архив
След Холандия Меги живее в Норвегия. Това е времето, което тя определя като период на цялостната си трансформация към етикета “природозащитник”. На север прекарва 1 година и половина.
За Меги след България или на равно с нея, Норвегия е най-уникалната природа, която е виждала. С разликата, че норвежците, поне на пръв поглед, се грижат много повече за нея. Те й показват колко хубаво би било да живеем в синхрон с планините, реките, горите.
Срещаш това, което търсиш
Още от първата си година в университета Меги носи идеята, че е извън България, за да почерпи нови знания и опит, които после да използва, когато се върне в родината си. „Затова, веднага щом завърших магистратурата си в Норвегия, напълно естествената следваща крачка беше да се прибера в България и да започна да си търся работа. Кандидатствах на различни места по света, но най-хубавото беше, че първото предложение, което изникна беше тук и точно по тема, от която се интересувам“, споделя тя.
Норвегия. Снимка: Личен архив
Днес Меги работи за “Грийнпийс”- България. Активната и ангажираност започва преди около 2 години. В началото е доброволец, а от скоро – координатор на една от кампаниите на организацията тук.
„За мен това беше една сбъдната мечта – да работя това, което най-много обичам. Работата ми за организацията е и мое хоби, и начин на живот, затова го правя непрекъснато. Носи ми много удоволствие, а пък имам и възможност да работя по една толкова близка до сърцето ми тема – отглеждането на храна“, споделя Меги.
„Вярвам, че грижата за природата е мисия – опазването на природата е грижа за нас самите (до някъде малко користна, защото аз персонално искам да живея в добра среда), но и за хората около нас“, допълва още тя.
Меги иска да промени начина, по който хората възприемат храната – защото чрез нея можем да се грижим за планета. Защото храната е здраве. Защото храната е част от културата ни. Защото храната е любов.
Как Меги открива връзката между храната и Земята?
Снимка: Зорница Димитрова
„Още от малка, винаги съм обичала да си “бъркам” нещо в кухнята. Винаги съм помагала на майка ми или бабите ми, а пък от момента, в който започнах да живея сама, почти изцяло си приготвям всичко. Така, че като цяло ценя храната, особено тази, която е приготвена вкъщи. От друга страна, винаги сме имали и място – преди бяха 2 по-големи и 1 по-малка градина, сега остана основно малката (а едната голяма е на брат ми), където да отглеждаме плодове и зеленчуци, особено в по-благоприятните сезони. И там от малка съм се занимавала със земята и въобще мисля, че тези навици са ми създали една признателност към нея, защото тя ни дава храна“, споделя Меги.
Колкото повече навлиза в темата за опазването на околната среда, толкова повече връзки открива (и все още открива) – между поведението на нас хората и проблемите, които виждаме ежедневно наоколо.
На сцената на Форум BG КЛЮЧе
На сцената на Форум BG КЛЮЧе Меги постави въпроса колко често се замисляме за произхода на това, което слагаме в чиниите си и ядем. Дали приемаме храната за даденост, или се замисляме кой я е отгледал, по какъв начин, откъде идва? Дали трудът на този човек е бил честно отплатен?
Изводите на Меги са, че се замисляме рядко, а това води до стряскащи резултати.
Проучване на Националния център по обществено здраве и анализи показва, че от 1998 година до 2011 година има двоен ръст на процента ученици, които имат проблеми, свързани със затлъстяването и наднорменото тегло.
Това не се случва само в България, а в целия свят. От това страдат и деца, които все още не ходят на училище.
Има прогнози, че сегашното поколение деца ще живее по-кратко от поколението на родителите си.
Но това са и прогнози, които може и да не се случат. Меги вярва, че можем да имаме хранителна система, която вместо да ни разболява, ще се грижи за нас. Ние можем да бъдем част от нея, можем и да я създаваме. Това е система, която няма да трови нас, няма да трови и планетата ни.
През 2007 година са използвани 267 тона пестициди в Европа в индустриалното земеделие. Меги вярва, че можем да отглеждаме земята си без нуждата от тези химикали. Няма нужда да се борим срещу вредителите, защото те ни помагат да отгледаме една по-здрава реколта.
Тя обръща внимание, че е важно съдържанието на храната, не опаковката и видът й.
Меги призовава да бъдем част от по-красивото бъдеще на Земята. И всеки ден да правим избор чрез храната, която слагаме в чинията си – защото чрез храната можем да се грижим и за себе си, и за планетата.
Представянето на Меги на сцената на форум BG КЛЮЧе можете да видите ТУК.
Основна снимка: Иван Дончев
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще имате възможността да се запознаете с още млади и талантливи хора.
