„Анна и планината“ (изд. „Жанет 45“, 2015 г.) на Невена Митрополитска се появи на пазара близо 26 години след рухването на комунистическия режим в България. Въпреки че е едва първият роман на писателката, „Анна и планината“ е литературен подвиг както откъм история и повествование, така и откъм автентичност и послания.
„Анна и планината“ проследява живота на едно четиричленно българско семейство и техните близки и срива в отношенията им след падането на живковия режим. В основата на повествованието е семейство Филковски: Анна (родена в средата на 70-те години), Лора (7 години по-малката й сестра) и родителите им Виктор и Таня. До ноември 1989 г. Виктор Филковски е сред най-обичаните режисьори в страната. В началото на романа попадаме на премиерата на „Дългото пътуване към нищото“, най-успешния филм на Виктор, който се оказва последен режисьорската му кариера. Краят на комунистическия режим и първите години на прехода към демократично управление и свободен пазар разтърсват из основи всички сфери на обществения живот, включително и културата.
„Осем хиляди и петстотин кинаджии, между които и баща й, останаха на улицата за един ден. Осем хиляди и петстотин сценаристи, режисьори, оператори, режисьори на дублажа, монтажисти, звукорежисьори, художници по костюмите и реквизитори се оказаха излишни и се озоваха едновременно на трудовата борса, присъединявайки се към десетките хиляди инженери, икономисти, агрономи, чиновници, работници и учени. В началото на същата 91 година освободиха изкуствено задържаните ниски цени на храните и празните дотогава магазини за една нощ заприличаха на изложбени зали – хората влизаха, разглеждаха и излизаха.“
Поразен от развоя на събитията, Виктор Филковски изпада в отчаяние и започва да търси спасение в алкохола. „Спасението“ прераства в алкохолна зависимост, която не просто разяжда организма на самия Виктор, а унищожава спокойствието, хармонията и щастието в семейството му. На мястото на топлите отношения и семейните вечери идват неспирни скандали, напивания и насилие, които принуждават Анна и Лора да пораснат преждевременно. Те също така трябва да се адаптират към напълно непозната и дори плашеща среда.
„Анна сложи ръка на рамото й. И на Нели (приятелка на Анна) не й беше лесно с тази майка. Но поне нямаше да вижда как онова, с което бе свикнала, се разпада. И не ставаше въпрос само за лющещата се мазилка на блоковете, увеличаващите се дупки по улиците, изгладнелите улични кучета и зачестилите кражби. Приятелите им също се променяха, започнаха да се пръскат, съседи се отчуждиха, хора, доскоро със сходен стандарт и еднакви проблеми, заживяха в различни светове. Едни (като таткото на Нели – новоизлюпен проспериращ бизнесмен и бивш служител във външно-търговско дружество) за няколко години се изстреляха на върха. Други пък, като прочутия й баща, се сгромолясаха на дъното. И с връстниците им се случваше същото – някои от компанията мислеха да следват в чужбина, други не знаеха дали и в България ще могат да си го позволят. Трети смятаха ученето за изгубено време и се захващаха с бизнес като например да прекроят гараж в магазинче. Просто беше станало различно.“
Животът на семейство Филковски през 90-те години се превръща в абсолютната противоположност на живота им от времето на комунизма. „Анна и планината“ е изключително стойностен роман, защото представя разпадането на един режим в чисто битов план, за който имаме склонност да забравяме. Въпреки че мнозина жадуват за демокрация, човешки права и повече свобода, преходът към тях се оказва доста трънлив и болезнен. Семейство след семейство се разпадат, настъпва икономическа криза, безработицата расте, универсални човешки ценности и морални норми стават жертва на инстинкта за самосъхранение, страха и чувството за лично достойнство. В тази враждебна среда Анна, бунтар по душа, все по-често се замисля над думите, с които баща й се обръща няколко дни след премиерата на „Дългото пътуване към нищото“: „Намериш ли някога щастието, все едно в любов или в друго, грабвай го моментално, че инак ще ти избяга. Единствено за него си заслужава човек да се бори.“
Изправена пред избора между постоянните кавги, побоища и непоносимо чувство на безнадежност от една страна и търсенето на собственото си щастие от друга, Анна избира второто.
„Беше стигнала до обруления бук над будката за вестници, когато изведнъж се сети откъде идва радостта й, когато го вижда. Да загубиш всичко е тежко. Но да загубиш всичко, означава, че можеш да започнеш на чисто. Да създадеш от нищото нещо по-добро. И сега тя виждаше в протегнатите към небето голи клони не тъга, а обещание. Обещание за нова пролет, за нови листа и за нов живот.“
Следва усилена подготовка за изпити, кандидатстване в различни университети, следване в Монреал, Канада, където Анна разбира, че може да разчита единствено и само на себе си. Въпреки че в продължение на 13 години опитва да намери щастие, като целенасочено се откъсва от близките и приятелите си в България, въпреки че изключва евентуално завръщане, Анна в крайна сметка осъзнава, че връщането е неизбежно. „Защото“, както казва баща й, „в този свят често се налага да правиш компромиси, да избираш измежду две несправедливи за някого неща.“
За мен „Анна и планината“ е прекрасен роман, който разглежда вечните конфликти между добро и зло, лична отговорност и лично щастие, чиста съвест и греховност, светлина и мрак, минало и настояще. Многопластовите герои, автентичните диалози и неочакваните обрати вдъхновяват, изненадват, стряскат, отблъскват и накрая пак привличат читателя. Невена Митрополитска повдига множество въпроси, чиито отговори читателят трябва да открие сам.
„С цветовете е лесно – жълто, червено, зелено, те са от светлата страна на живота, чрез тях красотата се пресъздава с лекота. Друга е обаче черно-бялата лента – в нея се опитай да уловиш красотата. И ако все пак я хванеш, ако успееш да я вмъкнеш в кадъра – красотата на грешките, на лутането, на обичта, на прошката, на смъртта, тогава тя заблестява по-ярко и от най-наситените цветове.“
Истински истории всеки ден – Truestory.bg във Facebook!