Когато чуем името Оруел, повечето хора моментално се сещат за “1984” и “Фермата на животните”. И с право. Това са определено едни от най-запомнящите се и все още актуални заглавия на автора. Сега обаче ще се спрем на първия роман на Оруел, а именно – “На дъното в Париж и Лондон”. В него авторът ни среща с разрухата под различни форми и ни въвежда в един свят, където въздухът е трескав, мръсотията е навсякъде, а хората – недохранени и обладани от яростна злост. Въпреки това всеки се опитва да помага на другия, както може и естествено – да оцелява, често на ръба.
В голяма част и автобиографичен, “На дъното в Париж и Лондон” на Оруел разказва без самосъжаление и с горчив хумор приключенията на един човек, попаднал в капана на бедността в два от най-известните града в света. Историята започва от Париж, където главният герой се сблъска с нечовешки условия на труд, докато работи като плонжьор в хотели и ресторанти. Оруел изобличава мрачния свят на френските ресторанти и хотели, среща ни с интересни образи и описва умело атмосферата, която цари в тях. Някои от героите са смазани от бедността, но съумяват да запазят ума си буден и да не отстъпват пред нея. Макар и публикувана през далечната 1933 година, книгата описва ресторантьорството подробно, изключително точно и стряскащо актуално. Докато четеш някоя от главите, усещаш как по тялото те полазват тръпки досущ като хлебарките в мрачните стаи, които героят на Оруел обитава.
След премеждията си в Париж, главният герой се мести в Лондон с обещание за по-добра работа, която впоследствие пропада. В Лондон всичко на пръв поглед уж е по-чисто, по-тихо, но и по-потискащо. Героят спи в евтини хотели с мръсни чаршафи, в които често не се оказва сам – хлебарки и дървеници се подслоняват също в тях. Остава без пари и е принуден да спи по приюти, чиито описания могат да причинят кошмари на обикновения човек. Губи се из безлюдни бедняшки квартали в северен Лондон, а по пътя си среща и други набраздени от безсънни нощи лица, които са поели по същия път на отчаянието и бедността. Те не разполагат с почти нищо, освен дрехите на гърба си, повечето живеят ден за ден, а такива като приятеля му Боузо рисуват по улиците и дори смятат, че бедността няма значение. Местейки се от приют на приют, героят започва да разпознава бедността във всичките й проявления и вижда истинското й лице.
Оруел разбива на пух и прах образа на скитника като чудовище или негодник и отговаря на фундаменталния въпрос – защо изобщо съществуват скитници. Обсъжда в детайли и идеята защо скитниците не са безочливи социални паразити, предлага решения на някои от най-наболелите проблеми, които обществото среща с тях, поставя се на мястота им и се опитва да проумее живота им. Според него трите злини на скитника – гладът, откъснатият от контакт с жени живот и принудителното безделие, са най-големите проблеми, пред които тези хора са изправени. Въпреки че определя историята си като тривиална и смята, че е видял само периферията на бедността, Оруел надниква дълбоко в душите на тези прокажени хора и се опитва да разбера какво бушува в тях.
Това е забележителен роман – първият на Оруел, който прониква дълбоко с трезвия си поглед в един осквернен свят – светът на прикритата и замаскирана, но всеобхватна бедност – материална и духовна.
Още добри предложения вижте в нашите „Книги“!
