Смоличано… Не просто място, а сякаш оазис на носталгия и стари разкази, с аромат на билки и череши, късчета история и спокойствие, грижливо скрити сред храсталаци и гори между необятните хълмисти склонове. Село Смоличано – почти забравено от хората, но не и от Бога парче земя, с непознато минало и непритихнала енергия.
Не бях чувала за съществуването на такова населено място до момента, в който вече се возех безмълвно в кола по прашен, чакълест път към него. Без движение, без асфалт, без интернет или обхват. В нищото. Само музиката от колата ни огласяваше недокоснатата природна картина и многоцветна реалност наоколо. Следваме тесния път и завоите, а мислите не спират да се реят. Табела. Отново тишина. Сред дърветата и високите треви по пътя започват да се различават и постройки.
Село Смоличано е сгушено в югоизточните склонове на Осоговска планина, на 721 м. надморска височина. Намира се в Кюстендилска област, на около час път с кола, по криволичест и трънав тесен път – трудно да стигнеш пеша от града. Селото е разположено достатъчно далеч, че не можеш да видиш градските светлини или да усетиш оживлението и забързаното ежедневие. А тук в полу-запустелите стари къщи живеят едва около 20 души, а може би по-малко. Сякаш в безвремие. Тук има само гора и тишина.
Старо предание разказва, че някога, в далечното минало, възникнал пожар в близката до селото борова гора, при който изтекла много смола. Оттам и името – населеното място било наречено Смолица, а жителите му наричали „смоличане“. По-късно през годините наименованието на самото селище се променило на Смоличано.
Някога селото имало работещо училище, с оживен двор, млади хора и глъчка, озвучаваща гората. Сега и тук, както в повечето подобни кътчета в България, живеят предимно старци. Изключение прави единствено една от жителките – дейна и будна, далеч по-млада от съседките си жена, с несломим дух и желание да съживи цялото село. Българка, пренесла се да живее в малкото Смоличано “накрай света” след години, прекарани в сърцето на САЩ – Калифорния.
Връщайки се на родна земя, от три порутени къщи и един неугледен хамбар тя създава истински творчески рай в сърцето на селото – автентичен планински еко център, в който хората да се откъснат от технологията и да си припомнят това, което са били.. С аромат на череши, свежест и безвремие.
Днешно време, единственото, което огласява живописната природна картина са детските творчески лагери в центъра “Живей с Любов”, но за да узнаете магията и повече за тях, ще трябва да скочите в колата и да посетите с. Смоличано.
Автор: Люба Попова. Фотограф: Стилиян Рублев
Очакваме и вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
