Дълбоко в недрата на Родопите се крие едно истински очарователно, но умиращо село – Мугла. Разстоянието до него от областния Смолян е около 25 км, но пътят е труден, настилката е изронена… Стигането е голяма болка за местните, тъй като средствата за пътя никога не стигат. Въпреки нелесния живот, хората са неподправено дружелюбни и сърдечни, а гостоприемството им е забележително. Един жител ни оказа безрезервна помощ с колата си в опит да достигнем до селото. Единственият хотел приема и до днес, търсещи автентична природа и чист въздух, приключенци.
Училището вече отдавна не функционира и се руши, а сградата му е голяма. Кой знае колко ученици е събирало някога. Дворът сега е пуст и служи като последна спирка на стар камион за дърва.
Ако през 60-те години тук са живеели над 1000 души, сега населението е едва около 200, а през зимата и по-малко. Често чуваме за Мугла от новините, когато пътят до него е затрупан от дълбокия планински сняг и буквално го изолира от останалия свят.
Обхватът на мобилните оператори често се губи и не е достатъчен, но на човек не му и трябва. Гледките от дивите гори и безкрайно зелените поляни на Родопите са пленяващи. В неумолимо изчезващото село Мугла, тук там, щъкат деца, дошли за лятото да видят баба и дядо, животните пасат на воля, а посетителите попиват от вълшебната енергия и спокойствие, които струят от недрата на планината. Примерът, който може да последва Мугла е да изчезне напълно като горната махала Чамла, където сега само дивите коне пасат, а къщите се рушат… Не искам да изчезва Мугла.
Посетено: 27-29 юли 2018. Снимка на старото училище – 28 юли.
Автор: Николай Шабарков
Очакваме и вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
