Втората световна война преплита съдбите на три жени по неочакван начин и това ги променя завинаги. Мариане фон Лингенфелс е дала дума да се погрижи за семействата на революционерите, които претърпяват неуспешен опит за атентат срещу Хитлер. Тя приютява две от съпругите и децата им в замъка Лингенфелс. Но Аня и Бената са различни от Мариане като дух и темперамент. Въпреки това трите жени трябва да успеят да съхранят себе си и децата си, да устоят на ужаса, който цари след войната, и да продължат напред.
Мариане винаги е била разумна и мъдра – още от малко момиче. Въпреки че това я прави много устойчива на бурите на съдбата, я лишава от някои от удоволствията на живота, които по-фриволният характер позволява. С високия си морал, тя се превръща в опора за всички около себе си. Но стремежът й да постъпва правилно – спрямо собствените си разбирания за това, което би било правилно и за другите – не винаги я води по добър път. А понякога, след взето решение и казани грешни думи, е късно за извинения.
Бената е красива, кокетна жена, изпълнила душата си с емоции, нежност и любов. Тя е фин човек, с крехка душевност. Белезите на войната се врязват дълбоко в същността й, но мисълта за една нова любов е способна да накара раните да заздравеят. Защото това, което любовта не може да излекува, е обречено да не оцелее сред бурите на това жестоко време, обхванало света.
Аня е практичен човек. В живота си е изградила куп умения, които й позволяват да извлече най-доброто от това, което й предоставя животът. Разсъдлива и съобразителна, способна дори да прекрачи границите на морала, тя се превръща в щит за своето семейство. Пътят й е бил такъв – била е принудена да премине през много изпитания, да вземе някои грешни решения, да не успее да се противопостави на някои от най-мрачните събития във военното време. За да се превърне в човека, който е. И да понесе кръста на живота си на рамене.
Трите жени си стават близки. Обстоятелствата създават силна връзка между тях, когато замъкът се превръща в техен дом и убежище от кошмарите на външния свят. Но колкото повече войната се превръща в история, толкова повече всяка поема по своя път. Остават спомените. Думите. Делата им. Онези, в които има стаена толкова любов и грижа. Но и онези, от които боли толкова, че са непростими. Дали приятелството им ще устои през годините? Дали ще устоят самите те под камшичните удари на съдбата, които понякога се опитват да сломят духа? Ще намерят ли сили за едно ново бъдеще? Или ще се предадат? Ще си простят ли грешките?
Отговорите на тези, а и на много други въпроси, се крият между красивите корици на „Жените в замъка” от Джесика Шатък (изд. „Изток – Запад”, в превода на Галина Величкова). Написването на романа отнема на Шатък седем години. Тя прави много проучвания и съпреживява спомените на хора, преживели ужаса на Втората световна война. „Жените в замъка” не е просто исторически роман. Това е книга, която показва силата на човешкия дух, който може да се опълчи на всичко, ако успее да намери опора в себе си.