Първият ми досег с Ишигуро беше съвсем наскоро. Бях в една книжарница и се чудех каква книга да си избера, когато корицата на “Неутешимите” привлече вниманието ми. Признавам си, не се оказа от лесно четимите книги. Въпреки това реших, че няма да се предам и останах доволен от това свое решение. При следващото ми ходене в книжарница пък “Никога не ме оставяй” на същия автор прикова вниманието ми и реших да се доверя за пореден път на интуицията. Смятам, че и този път не сгреших.
“Никога не ме оставяй” е от книгите, които започват някак несигурно, но впоследствие те увличат до такава степен, че забравяш колко трудно може да е било началото. Нейният свят се разлиства постепенно, с всяка отгърната страница и не може да те остави безразличен. Защото колкото и да е налудничав, той изглежда и толкова близък до нашия. Това е светът на Англия в края на деветдесетте години и по-специално – Хейлшам.
Хейлшам е на пръв поглед безгрижно и приятно място – интернат, далеч от влиянието на големия град и свирепия външен свят. Място, където неговите ученици да се занимават с изкуство и литература, да играят безгрижно и да станат точно такива, каквито светът иска да са, а именно – донори. Книгата проследява историята на трима точно такива приятели – Кати, Рут и Томи, които растат в този безразличен свят, попадайки както в омагьосан, така и в любовен триъгълник, подготвяйки се за неизбежното. Като всички деца от интерната и те имат своите блянове и страхове. Страхуват се от гората, която е тъмна и заплашителна. Мечтаят да станат актьори или да работят в офиси, шегувайки се със своите колеги.
Но светът за тях не е това, което виждат в своите блянове и те го разбират по трудния начин. Напускайки Хейлшам, те не са напълно готови да посрещнат това, което предстои. Макар и добре обучени и държейки един на друг, те не подозират, че светът отвън е коренно различен от мястото, което те познават – той може да бъде изключително жесток и мрачен. В този нов свят, хората вече могат да бъдат клонирани. Намерени са лекове за голяма част от опасните болести. Но няма лек за душите на възпитаниците на Хейлшам, които се лутат в широкия свят и се опитват да намерят “възможното си” аз.
В “Никога не ме оставяй” Ишигуро изследва темите за паметта и миналото, в които главните герои така силно се вкопчват; среща ни с един безмилостен свят, проследява всеки трепет на героите и ни кара да чувстваме това, което чувстват Кати, Том и Рут – безпомощност.
“Никога не ме оставяй” е много неща. Антиутопия. История за смъртност и безнадеждност. Красива и трогателна любовна история. Завладяваща мистерия. Но преди всичко мрачна приказка за човешката арогантност и морално изследване на това как се отнасяме към различните и уязвимите в обществото.
