Анна Гълъбова е от хората, които са имали възможността да вкусят там* още като деца и по-късно да го опознаят още по-задълбочено. Въпреки някои предимства на живота там, Анна все пак избира да търси щастието си тук, защото именно тук се чувства на правилното място.
Родена и прекарала по-голямата част от живота си досега в София, Анна завършва 157-ма езикова гимназия „Сесар Вайехо“. Избира да следва в чужбина. Приета е със стипендия в Lauder Business School във Виена, Австрия, където в периода 2008-2011 г. следва междукултурна бизнес администрация на английски език. Тъй като обучението е с практическа насоченост, през последния семестър Анна прави 6-месечен стаж във фонд, който финансира социални проекти в Индия.
След следването във Виена Анна заминава за Германия, където работи във фирма за организиране на събития в Мюнхен, а после се занимава с управление на уеб съдържание в Берлин. През 2013 г. се завръща у дома.
„От хора, които са в България, много често срещам следното отношение: Ама ти си учила в чужбина, луда ли си да се върнеш в България?“, казва Анна и допълва, че подобни реакции я натъжават, защото показват колко много подценяваме България.
Тук Анна се присъединява към Фондация „Информация и природозащита“, семейна организация с над десетгодишна история. Докато е в чужбина, Анна следи отблизо работата на фондацията и помага с каквото може. Споделя, че обожава да участва в проекти и инициативи със социална насоченост. Днес отговаря за бизнес развитие и проучване на пазара. Натовареното ѝ ежедневие не я спира да се включва в каузи извън постоянната си работа. От около година и половина помага на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).
„Много е интересно и вълнуващо да видиш хора, които до такава степен се раздават и наистина правят нещо абсолютно за доброто на децата“, разказва Анна за НАПГ. „Освен работата ми, това е може би едно от най-смислените неща, с които се занимавам.“
Фондация „Информация и природозащита“ изпълнява проекти в областта на биологичното разнообразие, устойчивото използване на природните ресурси и повишаване информираността на гражданите по екологични въпроси. Невероятните природни дадености, с които разполага страната ни, също изиграват роля в решението на Анна да се завърне, защото тя смята, че усилията в областта на екологията тук имат огромен смисъл за всички нас.
„Българската природа е една от най-добре запазените в Европа, а и в света като цяло“, казва Анна. „Например, в България лечебни растения се събират основно от дивата природа и ние сме една от основните страни износителки на билки в света след Индия и Китай. В България има страхотно биоразнообразие. За разлика от Западна Европа, където страните до голяма степен са „облагородили“ своята околна среда, в България наистина има какво още да се пази. В това отношение определено е по-интересно и по-важно за човечеството като цяло да се запази разнообразието, което имаме в страната.“
Другото, което придърпва Анна обратно, е топлината в отношенията между хората по нашите земи, която тя не намира нито в Австрия, нито в Германия. Въпреки че тук често среща негативизъм, Анна казва, че се чувства по-уютно в социалната си среда тук, отколкото в чужбина, далеч от семейство и приятели.
„За мен това, което най-много липсва в България, е общностен дух и разбирателство между хората“, убедена е Анна. „[Не мога] да разбера защо, когато някой прави нещо хубаво в България, хората, вместо да му се радват и да му помагат, се опитват да му пречат. Като цяло мисля, че повече се оплакваме, отколкото да правим нещо, за да си подобрим положението.“
Анна също така смята, че прекалено много се подценяваме, което вероятно е резултат от фокусирането ни върху негативното и игнорирането на позитивното около нас. Дава за пример Панаира на билките в Пловдив, организиран от Фондация „Информация и природозащита“.
„Хората бяха изненадани, че нещата са се получили добре и че се създава позитивна атмосфера. Ние също бяхме много положително изненадани, но се заредихме и си казахме ето, значи може. Не е задължително да има винаги напрежение, хората да се гледат накриво, да си пазят информацията и да не си помагат.“
Анна признава, че е успяла бързо да се приспособи отново към българската реалност след пет поредни години в чужбина. От една страна у нас се търсят кадри с нейната специалност, а от друга страна тя говори английски, испански, немски и отчасти иврит (майка ѝ е с еврейски произход). Тя също така смята, че животът и следването извън България са я научили да се справя сама с предизвикателствата, да общува с хора от различни култури и да оценява това, което има.
В момента Анна няма конкретни планове за бъдещето, но мечтае да развие малък бизнес и така да продължи да се развива и да живее тук.
„Винаги казвам, че България е като един огромен стартъп, защото до голяма степен се налага да компенсираме дефицитите в управлението на държавата и несъвършенствата на държавната администрация. Много хора правят интересни неща въпреки [държавата] и това също дава много възможности. Човек само трябва да каже хайде, нека да го направим, или да помогне на една вече съществуваща инициатива, както аз правя с Националната асоциация за приемна грижа, и нещата се случват. Не е лесно, но възможности има.“
На водещата снимка: Анна в Ирландия. Източник: Личен архив
*TrueStory.bg препубликува горната статия от сайта на сдружението на българите с опит в чужбина „Тук-Там“. Тя е част от поредица на организацията за историите на българи, следвали и/или работили зад граница, които впоследствие са се завърнали у нас, за да живеят и да се развиват тук. TrueStory.bg си партнира с „Тук-Там“ и ще препубликикува текстовете от поредицата с изричното съгласие на организацията. Считаме, че те са логично допълнение и продължение на активно поддържаната ни рубрика с истории на българи, живеещи в чужбина.
Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още вълнуващи истории.