В „Приятно ми е, Никола!“ (изд. Бард*) Никола Дюбоа разкрива историята на своя живот сред сиво-шарените краски на последните 25 години. Автобиографичният стил и разказът от първо лице дават особена близост на творбата, в която много хора биха усетили себе си, а други биха научили нещо ново. „Приятно ми е, Никола!“ излезе на пазара на 28 септември.
Книгата развенчава мита за „уредения живот по чужбината“ – типична представа за българите, които са напуснали страната ни малко преди и в началото на годините на прехода. Макар и да израства във Франция – и то в Париж, Никола Дюбоа свободно говори за липсата на пари, за малкия апартамент и ограничените възможности на семейството си – всичко това, което е съпътствало детството и тинейджърските му години. Героят разказва също така за отчуждението с баща си, за първия секс, за особените трепети на любовта и за разбирането за сексуалната си ориентация.
„Аз ли бях виновен, че хората, с които се срещах по поречието на моето течение, бяха толкова заслепени от себе си, че искаха да виждат отражението си в другия, смятайки го само за вулгарно огледало?“, пита Никола някъде в средата на книгата, когато се опитва да има по-сериозни емоционални връзки.
В творбата свободно се говори за тема, която по-скоро отсъства от българската литература – хомосексуалността. Въпросът е представен толкова естествено, колкото всъщност е – все пак говорим за желания и надежди, които ние всички таим. Същевременно няма нищо по-хубаво от по-реалното представяне на това “различно” нещо, т.е. привличането към същия пол.
Не си мислете обаче, че “Приятно ми е, Никола!” е тъжна творба или че се чете трудно само защото се говори за безпаричие, несбъднати любови или роднини-използвачи. Книгата е много приятно четиво, което може да ви даде свеж и различен поглед върху годините на прехода и израстването на един млад човек, на когото му се е налагало да сменя среда, приятели и финансови възможности.
*Изд. Бард е партньор на TrueStory.bg.
